Евтим Евтимов
Звездопис

Неугасени от сплетни звезди

над върховете сребърни горяха.

Дали така са греели преди,

отлъчени от земната си стряха?

 

Отронваха се в тъмната гора

от своето дърво небесно-звездно.

Дали там някой бог не ги разбра,

че бързаха отгоре да изчезнат?

 

Поискахме една да уловим,

но падаха по цялата вселена.

Дали и ние тъй ще изгорим,

като прашинки малки разпилени?

 

Като далечни капки от води,

внезапно пръснати в тревата плаха?

Неугасени от сплетни звезди

в угасналата нощ над нас горяха.