Евтим Евтимов
Суеверна песен

Под върха зелен на манастира

камъка-легенда пак ме спира,

че преданието повелява:

който не е лъгал, той минава,

който е измамил, той остава

да лежи под камъка навеки.

Затова — не се решава всеки.

 

Искаш ли

след толкова години

през магията му да преминем,

скрили своите усмивки смешни?

Ако двамата били сме грешни,

заедно под него да останем,

като корени,

преплели длани,

щом на честната земя не може.

 

Направи ни много грешни,

боже.