Евтим Евтимов
Птици на разсъмване

Един нечакан от човека зов

отвъд реката тъмна се обади.

Необяснена никога любов

сънуваха зелените ливади.

 

Излизаха от мрака две по две,

криле допрели, непознати птици.

Докосваха се с неми гласове

като дошли от вековете жрици.

 

Какво си казваха отвъд брега,

отвъд тревогите, отвъд земята?

Да бяха ни повикали сега,

душите си да сложим под крилата.

 

Недосегаеми от земна прах,

превърнали се бяха в зов любовен.

Като насън — помамени от тях,

потърсихме ръцете си отново.