Евтим Евтимов
Сватбено настроение

Гората през нощта ни е венчала,

дърветата със пафти от листа

до зазоряване край нас играли

най-лудото хоро на любовта,

а ти не знаеш още, че си булка,

а аз не знам, че вече съм венчан.

Тревите свирят вънка на гъдулка

за теб,

за мен,

за нас…

Подай ми длан

и приеми туй весело венчило.

Реката, дето покрай нас тече,

на своя водопад от синя свила

венчална рокля вече ти тъче.

 

Венчален пръстен не търси от мене,

а в синьото небе за миг се взри.

Звездите с моя дъх са позлатени.

Една от тях за пръстен избери.

И тръгвай с мене. Есенното злато

от клоните отронва златен шум.

Как няма сватбата да е богата?

Гората, най-добрата, ни е кум.