Евтим Евтимов
Дано ме разбереш…

Когато съм ти викал аз:

— Иди си!,

защо не си дочула ти:

— Ела!,

да бъдеш винаги при мойта мисъл?

Когато някъде с усмивка зла

пред тебе викал съм на глас:

— Раздяла!,

защо не си дочула:

— Остани!,

за тази наша среща закъсняла…

Когато през тревожни,

късни дни

наяве всичко светло съм отричал,

защо не си дочувала едно:

че повече от вчера те обичам?

Дано ме разбереш,

дано,

дано…