Евтим Евтимов
За любовта

Като гора душата своя крие,

изправена високо над балкана.

Ще ми покаже своята магия,

но иска аз заложник да й стана.

 

Като небе далечно е безкрайна,

което под звездите се синее.

Ще ми открие нежната си тайна,

но иска винаги да съм при нея.

 

Като в море — при нея всичко има,

което няма и всемира даже.

Ще ми покаже красота незрима,

но иска от брега да се откажа.

 

Като земя е тя — от пръст, от време,

която много надалече свети.

Ще позволи аз всичко да си взема,

но иска да й дам затуй сърцето.

 

Гора, Небе, Море, Земя… Всемира

в една усмивка топла е пред мене.

Какво ли ми остава да избирам?

Аз притежавам цялата вселена.