Евтим Евтимов
Кажи

Прегърнах те високо в планината

и в тоя миг през тънкото ти рамо

видях да се прегръщат други двама

високо нейде в синьото небе,

приличащи на тебе и на мене,

незнайни като нас,

неповторими.

 

Какво е туй, кажи ми?

 

Извиках твойто име в планината,

извика мойто над скалите,

горе,

а там, в небето, ехо ги повтори,

приличащо на тебе и на мене,

там друг, с гласа ми, каза твойто име,

там друга ме нарече пак любими.

 

Какво е туй, кажи ми?

 

Дали не сме две сенки отразени

на две звезди,

прегърнати над нас?

Дали не сме далечно тяхно ехо,

достигнало до тебе и до мене,

или пък те са двойници на нас,

които се прегръщат като нас

от твое име и от мое име?

 

Какво е туй, кажи ми?

 

При тебе искам да остана аз.