Евтим Евтимов
Завръщане при спомена

Ще се върна при пътека южна,

над едно градче от нас видяна.

Цяла вечност ще ми бъде нужна,

за да бъде тя доизвървяна.

 

Ще се върна — да намеря среща,

ненамерена от други още.

Извисен от две ръце горещи,

у дома си я сънувам нощем.

 

Ще се върна при добри дървета,

като нас прегърнати до нея.

Ако заедно живеят двете,

както някога, за тях ще пея.

 

Ще се върна през гора, направо,

през онази нощ далечна, звездна.

Ако някой нещо е забравил,

ще го прибера, да не изчезне.

 

Ще се върна под небе открито,

при пътека южна ще се върна,

под мълчанието на звездите

спомена отново да прегърна.