Евтим Евтимов
Роса

Необяснени, тъмни чудеса

природата сама ни обяснява.

В тревата грее сребърна роса,

която нежна светлина ни дава.

 

Звезда ли изгоряла е за нас,

че толкова гореща е душата?

Небето ли е плакало на глас,

поискало за тоя миг отплата?

 

Дали от сребърния млечен път

отронени сълзи сега това са,

нататък някъде да ни зоват,

където ветрове реки отнасят?

 

Не знам. Вървим по капки от роса,

тъй както нестинари по жарава.

Необяснени, тъмни чудеса

природата сама ни обяснява.