Евтим Евтимов
Спри се…

Затова ли всичко е било̀

в оня миг на пролетна измама —

да пречупим нечие крило,

а пък ние да политнем двама?

 

Затова ли — двама да летим,

да направим през небе пътека,

а след време да се разделим,

както е било от триста века?

 

Затова ли — път да ни зове,

никой да не чува, да не вижда?

Затова ли — толкоз стихове,

на които всеки е завиждал?

 

Затова ли? Спри за малко, спри,

както всичко в тоя миг е спряло.

Опустяват нежните гори,

на които имена сме дали.

 

Затова ли топла планина

аз оставих с дъх на теменуга?

Ти да тръгнеш на една страна,

аз — за никъде, на друга…