Евтим Евтимов
Нощ под твоя прозорец

Заключиха те вече, обич моя,

зад хладните стени на тоя дом.

Звезди изгряват с огън неспокоен,

а ти самичка плачеш мълчешком,

че вместо да гориш в небе безкрайно,

залязваш бавно под един таван.

Зова те под прозореца потайно,

но заглушава ме студена длан.

Аз търся силуета ти сред мрака,

но някой в миг прозореца гаси.

Аз знам: когато ти насън ме чакаш,

там някой рови в твоите коси,

следи от моите устни да открие

и твоите въздишки да брои.

Но и зад сто врати да те укрие,

едва ли в тая нощ ще устои.

Самичък няма аз да си отида

и няма да угасне мойта страст.

На покрива ще счупя керемида

и пак ще дойда да те видя аз.