Евтим Евтимов
Нощ над Петрич

Нощта над светли къщи ни изведе

и няма вече връщане назад.

До мене застани.

И гледай.

Гледай.

Под нас изплува звезден град

от синьото море на равнината,

душите ни вълнува с южен звън.

Под нас са моите улички познати.

Под нас е мойто детство.

Моя сън.

 

Там тихо веят пролетните ветри,

за да раздухват нови светлини.

Там чака майка ми,

там свети Петрич

до люлката на мойте първи дни.

Очите му ни гледат безизкусно.

Ще свети.

Ще сияе.

Ще трепти.

Дордето не целуна твоите устни,

през тая нощ той няма да заспи.