Евтим Евтимов
Само в нея

Улиците, вместо да те пазят

до гърдите си като дете,

като сенки подир тебе лазят

и душата ти подслушват те.

И внезапно в себе си усещаш —

колко вярно го усещаш ти! —

как отнемат ти сега по нещо

и загубваш своите черти.

 

И ме молиш да те скрия в стая

зад високи, каменни стени,

но такава стая аз не зная.

В тази малка песен ти влезни,

в тази песен, от сълза родена,

както от нощта се ражда ден.

Само в нея ти си защитена

и завинаги оставаш в мен.