Евтим Евтимов
На прозореца

Откъснала с ръката си гореща

едно дъждовно облаче над мен,

ти бършеше прозореца отсреща,

от погледите мои замъглен.

 

Нечути думи, срещи неприети,

извезана от сълзи стъклопис

изтриваше над мене ти. И ето —

прозорецът отново беше чист.

 

Просветваха стъклата като листи.

Изтрити бяха тъмните следи.

А аз си мислех, че небето чистиш

и падаха в ръцете ми звезди.