Евтим Евтимов
Откриване

Помогни ми пролетна пътека

да открия в есенна гора,

смела стъпка, непознато ехо,

светла дума, капка от зора,

непозната багра, звук незнаен,

нещо да постигна, да създам.

Оставѝ ме в тоя свят безкраен

само тебе да открия сам.

 

Само в обичта не ми помагай —

беден никога не ме правѝ!

Надалече, надалече бягай

през реки, дървета и треви,

лягай като зъ̀рно в чернозема,

влизай в облак, с птиците лети,

скрий душата си в безмълвен кремък

и във тайна превърни се ти.

 

Искам сам сега да те открия.

Ако ти си връх, завян от сняг —

да премина яростни стихии;

ако ти си скрит, далечен бряг —

да преплувам хиляди морета;

ако ти си лъч с неземна власт,

да ме люшка векове небето,

докато до тебе стигна аз.

 

Някъде по пътя си да падам

и да ставам пак на ранина̀…

Искам просто сам да те изстрадам,

за да зная твоята цена.