Евтим Евтимов
Казано насаме

Незабравимо искаш да остане

изминалото време — преживяно,

наричано през всички нощи: звездно.

А то невидимо, полека чезне.

 

Най-светлата пътека избледнява,

най-младата надежда остарява,

над най-голямото трева израства,

над най-горещото денят угасва.

 

Какви неведоми за нас обрати!

Защо се помни винаги сълзата,

а не смеха, догонил ветровете?

Защо греха, а не съня ни свети?

 

Защо се помни тъжната раздяла,

а срещата отвъд света е спряла?…

Незабравима болката остава.

А всичко друго бавно се забравя.