Евтим Евтимов
Претворяване

Превърнах в облак твоите коси

и вятъра ги вдигна нависоко;

превърнах аз очите ти в звезди

и те изгряха толкова високо;

превърнах аз ръцете ти в криле

и с птиците излитнаха високо;

превърнах те над себе си в небе

и ти сега си толкова високо!

Загубвам бавно твоите черти,

лицето ти, ръцете ти, очите

и повече не знам къде си ти —

при жълтите светулки на звездите,

при скритите зад облаци лъчи

или отвъд пространството — далече?

Над мене само вятърът бучи

и аз съм сам през тая късна вечер.

Защо не те превърнах в облак бял,

защо звезда-вечерница не станах?

Нагоре своите очи съм взрял,

ръцете ми нагоре са простряни

и викам: Приземи се! Приземи!

Стани отново земна и гореща

и с пътищата свои ме вземи.

Аз искам да те виждам и усещам.