Евтим Евтимов
Остава вечно…

Повика ни гората през нощта

да уловим с очите си сред нея

една неуловима красота,

която нощем в езерото грее.

 

Да видим невидян наяве сън,

когато в синята му песен слиза…

Една вълна, като отронен звън,

пошепна ни да дойдем по-наблизо.

 

Непокореното от никой друг

побърза своя рай да ни открие.

До тайното докоснахме се тук —

и тъй убихме своята магия…

 

Ще идваме при своята мечта,

но всичко тук ще е познато нощем…

Остава вечна само красота,

която е недостижима още.