Евтим Евтимов
Усещане

От края на земята те усещам.

По улицата бяла в утринта

за първи път пристигаш с хляб на среща.

А винаги си идвала с цветя.

Над твоите коси гугукат птици.

Ти носиш в дланите си радостта.

Дърветата протягат ти десници.

Ти носиш добротата на света.

 

Земята носиш ти. И аз съм нежен.

Душата ми за угар закопня.

Сред тоя град, от железа замрежен,

където губя свойта топлина,

и крача сам под сенките, посърнал,

и търся на полетата шума,

един подаден хляб сега ми върна

забравеното чувство за земя.