Уилям Дийл
Хулигани (80)

76. ЕДИНОДУШНО ГЛАСУВАНЕ

Заизкачвах се нагоре по хълма към голямата къща, осветена от прожекторите на хеликоптера зависнал няколко фута над покрива. Пред къщата се въртяха множество буркани на полицейски коли, което вече бе станало стандартна процедура всеки път когато някъде се събираха всички хулигани.

В една от стаите бе избухнал малък пожар и долових съскането на пожарогасител. Пушек се стелеше навред и пръснати стъкла блестяха около прозорците. Докато минавах покрай кухненския прозорец хвърлих поглед във вътрешността на къщата. Видях цялата къща по дължина, всичките пет стаи. Не спрях да преброя труповете; вече знаех колко са.

Хеликоптерът се изви над къщата и се сниши в един ъгъл на паркинга, разхвърляйки разбити стъкларии и пръст около себе си. Луис Каубоя изскочи от него и се втурна приведен под въртящите се витла.

Намерих Доу отзад, застанала до Дъч. Очите й бяха станали по-големи от палачинки и цялата трепереше. Бях сигурен, че сегашната активност около нея я бе изплашила не по-малко от стрелбата преди малко. Доближих я и миг по-късно тя вече се гушеше в мен, заравяйки носле в гърдите ми като някакво кученце.

— Какво стана, по дяволите? — запита Дъч докато останалата част от групата започна да се събира около нас. Звучеше така, сякаш бе изпаднал в шок. С изненада установих, че за пръв път виждам хулиганите събрани всички на едно място. Всички освен един.

— Нанс отвлече мисис Рейнс и мен от улицата пред къщата й в града — отвърнах аз. — Стик атакува къщата и ни освободи. Ей-така.

Погледнах надолу към подножието на хълма.

— Трябва да пратим някого долу — казах аз. Едва дочух гласа си. — Той лежи долу.

— Мъртъв ли е? — запита Салваторе.

— Да — кимнах аз.

— О, по дяволите — изрече Луис Каубоя. — О, по дяволите!

Той тръгна надолу, но Дъч се опита да го спре.

— Повикали сме линейка, Каубой — изрече меко той.

— Аз ще го донеса. Да ти пикая на линейката.

— И аз ще дойда — проговори Чарли Едноухия и го последва. След малко двамата изчезнаха в пушека.

Калахън се измъкна от разрушената къща с разтревожено лице; след него се показа и Акулата Ланг с пожарогасителя.

— Всички мъртви — изрече той с невярващ глас. — И десетимата. Преброих ги. Десет трупа. Най-големият брой досега.

— Защо, по дяволите, им е притрябвало да ви отвличат? — запита Салваторе.

— Костело искаше да сключи сделка. Беше готов да премахне Нанс и Чевос и да ни предаде Сам Дънлийви и Чарлз Сийборн ако се ангажирах да го отърва от въжето.

— Иначе?

— Щеше да ни убие.

Дъч присви очи и ме прониза с тях.

— Я дай пак?

Бях започнал поредната лъжа. Вече ставах изпечен лъжец.

— Сега ще ви разкрия сценария, става ли? Нанс и Чевос щяха да свържат съдбата си с Брониката и Коен, и щяха да се отърват от останалата част от фамилията, и да поемат сами града. Нанс беше официалният стрелец. Не знам причините; впрочем какво значение би могло да има сега това? Няма кой да спори. Някой да има проблеми със схващането?

Дъч изсумтя и запристъпва от крак на крак.

— А с Нанс какво стана? — обади се Муфалата.

— Люшка се в залива — казах. — Последният служебен дълг на Стик.

— А оръжията? Къде са? — запита Дъч.

— Паднаха в залива.

Те се спогледаха всички едни други, после събраха погледи върху Дъч, и накрая се втренчиха в мен.

— А стоката? — запита Сапата.

— В мачтата на платноходката, дето гори там долу — отвърнах аз. — Вече трябва да е във водата или да е изгоряла.

Изгледах поотделно всеки хулиган в очакване на коментари. Единствен Дъч си отвори устата.

— Няма да мине — произнесе той. — Има много дупки.

— Да ти пикая на дупките — изрече Салваторе.

— Ще мине — казах аз.

— Ами Титан? Шефа?

— Аз ще се погрижа.

— Каква история — заклати глава Дъч.

— Можеш ли да предложиш по-добра? — запитах го.

Каубоя изкачи хълма със Стик на рамо. Положи го на тревата настрани от къщата и започна да сваля якето си.

— Недей — обадих се. — Не го покривай.

Той се поколеба за момент, после кимна.

— Както кажеш.

— Да среща още някой проблеми с историята? — запитах аз.

— Каква история? — обади се Каубоя. — Пропуснал съм я.

Повторих я още веднъж за Каубоя и Чарли Едноухия. Чарли повдигна вежди и възнагради финала с кисела усмивка. Но реакцията му беше мигновена.

— Не виждам никакъв проблем — каза той. Един по един всички изразиха съгласието си. Всички бяха съгласни, че няма никакъв проблем.

— Ще трябва да откарам дамата у дома й — каза аз. — Някой да ми услужи с колата си?

Половин дузина ключове ми бяха мигом протегнати. Избрах седана на Дъч, защото бях сигурен, че беше единствената чиста кола от всички.

— Хей, Килмър? — повика ме Муфалата Хлапака докато се отдалечавахме.

— Да? — извърнах се.

— Трябва ни човек на мястото на Стик. Би трябвало да помислиш върху това.

— Благодаря ти. Непременно ще го направя — отвърнах аз. И се усмихнах за пръв път през последните няколко часа.