Уилям Дийл
Хулигани (12)

8. СИНСИНАТСКАТА ТРИАДА

Моорхед беше забол седем фотографии върху корковото табло в преддверието на голямата зала, като всяка една от тях беше надписана с флумастер. След като вече бяхме идентифицирали Талиани и Франк Търнър като един и същ човек, Стинето и Нат Шерман също, Дъч ги зачеркна.

Само до преди два часа Талиани бе управлявал като капо ди тути капи, „бос на всички босове“ от синсинатската фамилия на Талиани, известна като „Синсинатската Триада“.

От петдесет годишни насам фамилията Талиани бе ръководила подземния свят в югозападен Охайо, издавайки заповеди от Синсинати. Основателят на клана, първият капо ди тути капи, беше умрял на осемдесет и три годишна възраст и никога не бе зърнал дори и с крайчеца на окото си как изглежда отвътре съдебната зала, да не говорим за затвора. След него империята е била поета от сина му, Джо „Скийт“ Талиани. За разлика обаче от стареца, който определено бе излъчвал южняшки чар, Скийт Талиани не излъчваше нищо особено, освен ако не се броеше атмосферата на касапин. По време на неговия режим фамилията Талиани бе образувала съюз с други двама водачи на мафиотски клонове. Единият от тях беше Туна Чевос, който се беше оженил за сестрата на Скийт Талиани и беше също така един от най-могъщите наркобарони на средния Запад. От другата страна на реката Охайо, един мафиозо от старото време на име Джони Драганата, дърпаше конците. Но когато един чернокос ирландски гангстер на име Баниън се опитал да завземе територията, Скийт се притекъл на помощ на Драганата. Войната продължила по-малко от три месеца. Било истинска касапница и доколкото знаех, не беше останал и един жив Баниън която да разкаже за случилото се.

Така се беше оформила Синсинатската Триада: Скийт Талиани, Туна Чевос и Джони Драганата.

Бях взел на прицела си Скийт, но ми бяха потребни три години от живота, за да приключа с него и бях прекарал по-голямата част от останалите две в опити да докажа, че брат му Франко беше завзел властта като капо на мястото на Скийт. Това се оказа много трудна и неблагодарна работа. Загубихме няколко от нашите агенти и свидетели при опита им да съберат доказателства срещу фамилията Талиани.

И точно тогава Франко сякаш се бе изпарил във въздуха, без следа; беше изтекла още една година, загубена в безплодните ми усилия да се добера и до най-малката следа, и до най-незначителния свидетел, който би могъл да хвърли светлина върху станалото. Напразно. Синсинатската Триада просто се беше стопила.

Това беше един изключително хитър ход от страна на Талиани, който събуди в мен безсилен бяс. И сега, почти година по-късно, той се пръква в Дюнтаун — проснат в моргата с табелка на палеца на крака си твърдяща, че собственикът й се казва Франк Търнър. Смяната на името поне беше лесно обяснима.

Но останалите му деяния бяха като покрити с мъгла.

Останалите петима на фотографиите на Дъч също бяха познати муцуни, макар и техните имена да бяха нови. Те бяха принцовете на гангстерската империя на Талиани, капи които подпомагаха управлението на кралството: Рико Стизано, който сега се наричаше Робърт Саймънс; Тони Логето, превърнал се в Томас Ланиър; Антъни Брониката, сега известен като Алфред Бърнс; и Джони Драганата, старата лисица, чиито псевдоним беше Джеймс Демпси. Обектът от последната фотография познавах бегло, макар и да знаех името му: Джони „Джигс“ О’Брайън, един дребен хулиган, който беше изпълнявал незначителни поръчки за мафията във Финикс до момента, в който се беше оженил за най-малката дъщеря на Талиани, Дана. По времето, когато Триадата бе изчезнала, О’Брайън бе карал учебния си стаж с управлението на проституцията.

Хитро, макар и не чак толкова оригинално. Новите имена обясняваха инициалите върху куфарите, златните копчета за ръкавели, копринените ризи, сребърната посуда, и всички неща от тоя сорт. Членовете на фамилията Талиани си падаха много по тия лъскави дрънкулки.

Тук обаче изникваше един проблем. В колекцията на Дъч липсваха Туна Чевос и неговият главен екзекутор и гъзолизник, Нанс Турчина. Чевос и стрелецът му Нанс бяха най-опасните членове в бандата. Схемата обаче използвана тук изглеждаше твърде съвършена, за да си развяват някъде далеч байряка. А и освен това Чевос беше наркотрафикант, а крайбрежието на Джорджия от Южна Каролина до Флорида представляваше това за Щатите, което беше Марсилия за Франция. Наркотикът се стичаше толкова необезпокоявано в страната, както и ледената течност през вените на Чевос.

— Познаваш ли ги? — запита Дъч кимайки към изложбата на отбрани муцуни.

Кимнах.

— Всички. Главорези до един.

— Добре — каза той, — тогава да привършваме по-бързо с тях.

Реших да го разигравам смутен и седнах на ъгълчето на чина.

— Не искам да звуча, сякаш всичко ми е известно — казах, — но вървя по следите на тези копелета от от доста години. Знам много за тях, защото се мъча да им разваля празника още от времето, когато за последен път облякох къси панталони.

Никаква реакция. Никой дори и не се ухили. Сериозна публика. Салваторе чистеше ноктите си с нож, който караше мачетето да изглежда като безопасна игла. Чарли Едноухия решаваше кръстословица.

— Хей, какво представлява Хладилника? — запита Чарли Едноухия, без да вдига поглед от кръстословицата.

Бяха решили да ми дават добър урок.

— Добре, аз ще ви какво не е. Това не са Федитата или Прокажената Колония — произнесох аз. — Имаме две задачи. Работим с местната полиция върху всеки случай при който има засечено нарушение на федералните закони. И преследваме ЛКН. Нямаме нищо общо с Прокажената Колония. Не целуваме задници в Уошингтън, като тормозим някой дребен данъкоплатец, който не може да се защити сам, и не провеждаме пресконференции всеки пет минути като Федитата.

— Какво е това ЛКН — запита Сапата.

— Ла Коза Ностра, тъп задник такъв — присмя му се Салваторе.

Сапата се извърна и го изгледа през рамо.

— Голям праз. И к’во от това, че не съм го чувал досега. Моят старец не е лизал задника на някакъв дребен и въшлив дърт мафиозо.

— Точно така — каза Салваторе. — Твоят старец е премитал подовете на някой бардак в Тихуана.

— Трябваше теб да те отгледат в някой бардак — изстреля в отговор Сапата. — Може би тогава нямаше да носиш обица на ухото си като някой шибан педал.

— Хей, я по-полека, ти говориш за венчалната халка на майка ми! — изрева Салваторе.

— Добре, добре, само спокойно — изрече Чарли Едноухия, вдигайки ръка.

— Държа все пак до отбележа едно важно нещо — каза Салваторе. — Аз поне имам къде да си я закача, за разлика от някои други, на които някакъв лайнар им е схрускал ухото за вечеря.

Зачудих се защо Дъч не се намесва, за да предотврати свадата преди да е избухнала с пълна сила. И точно в този момент Сапата се захили, Салваторе избухна в смях, Чарли Едноухия се усмихна, и аз изведнъж проумях какво се беше случило пред очите ми. Човек може да стане свидетел на подобна сцена по време на сражение; такива сцени са често явление по бойните полета. Това приравняваше абсолютно всички. Или с други думи: аз ти вярвам; ние сме приятели; можеш да говориш каквото си искаш за мен; никой друг няма тази привилегия. То слепва в един неразрушим възел любовта и доверието между всички мъже подложени на нечовешко напрежение, мъжко другарство в което и най-кръвната обида придобива смисъла на най-висша похвала.

Започвах да разбирам какво беше имал предвид Дъч. Това беше едно много сплотено миниатюрно общество и те се опитваха да ми го демонстрират по своя си начин.

Всички се скъсаха да се смеят с изключение на Панчо Калахън, който дори и не раздвижи устни. Гледаше ме над сплетените си в пирамида пръсти със сивите си очи по начина, по който човек гледа сервитьора, когато е забравил поръката му. Схванах какво искаше да ми каже.

„Зарежи ги тия фамилиарни мухабети, смотаняк. Дай да видим какво носиш.“

— Вие, момчета, можете да репетирате сцената по-късно — намеси се Дъч, сякаш халосвайки ги с мокър парцал. — Ако искаме да научим нещо ново, трябва да си поотворим малко ушите. Да не би да сте забравили каква беше главната ни уговорка — да запазим града от организираната престъпност. А сега вижте на какво е заприличал.

Всички задружно се втренчиха в мен.

— Не него имах предвид — изръмжа Дъч. — а оня pfutzlucker Талиани.

Дъч никога не псуваше на английски, само на немски. Съмнявах се дали има човек от групата му който да е наясно кого псува шефът им през цялото време. Но и никой не проявяваше интерес.

— Хайде, давай — подкани ме той. — Постоянствай.

— Вижте, момчета, тази банда тук не е някаква кокошкарско сдружение и те не са дошли тук да си пекат задниците на плажа. Дошли са тук да купят града. Преследвам тия копелета от деня в който постъпих в Хладилника.

— И какво искаш да ни кажеш с всичко това? — обади се Луис Каубоя.

— Ще ви кажа какво искам — изрекох аз. — Законите срещу престъпната дейност на РИКО се отнасят за всички пари заработени от нелегални източници такива като НПП — казах аз, — което означава незаконно придобити печалби.

Това разсмя здраво Чарли Едноухия.

— А — изрече той, — чудесата на правителството никога не секват.

— А какво означава това РИКО? — запита съвсем сериозно Луис Каубоя.

— Престъпни организации замесени в рекет — или фасади на мафията — казах аз. — НПП просто означава парите, които те изкарват от наркотиците, хазарта, проституцията, политическите убийства, порнографията… всички любими номера на ЛКН. ЛКН трябва да пере доходите си, а това не е лесна работа. И не инвестират в законния бизнес — дори в банки — за да ги изперат. Законът за РИКО ни дава властта да ги стиснем за врата, ако успеем да докажем за който и да е техен бизнес, че се крепи на НПП. Успеем ли да го докажем, тогава конфискуваме парите им, предприятията им, оборудването им, яхтите и ролс-ройсовете и всичките им останали любими играчки. Освен това можем да заведем дела срещу рекетьорите и всички свързани с тях. Това се отнася за видни бизнесмени, политици, или всеки друг който се пъха в кревата им.

— Имаме ли разрешение да действаме в този аспект? — протръби Сапата.

— Да — вмъкна Салваторе. — Кога е финалът?

Още смях.

— Дайте възможност на човека да се доизкаже — изръмжа Дъч.

— Добре — произнесох аз, — да приключим с бюрократските дивотии. Сега ще ви кажа с какво си имаме работа. Ние от Хладилника прекарваме по-голямата част от времето си с местните полицаи, като правим връзката между известните ни рекетьори от ЛКН с НПП, и после НПП с официалните органи на властта които са били корумпирани. Точно това правя и аз — искам да разбера как са се впили в Дюнтаун и кого им се е наложило да купят. НЕ ме вълнуват отделните прояви на проституция или хазарт или дори убийства. На ваше разположение е всичко, до което успея да се добера в тази област.

— И тая песен сме я чували, старче — изрече язвително Чарли Едноухия.

— Стига с тия увертюри — намеси се Дъч. — Нека да се върнем на същественото.

Предадох им накратко историята на Триадата, но много накратко, за да не заспят.

— Франко Талиани беше много предпазлив — казах аз. — Преди да пипнем Скийт, Франко си беше изградил наистина солидно име. Беше голяма клечка в Синсинати. Правеше щедри дарения за изкуствата, балета, операта, местните спортни клубове, всичко включително и дружеството за спасяване на давещите се. Обичаше животните. Любимият на всички стар чичо Франко, нали така? След като катурнахме Скийт, разсъдихме, че Франко ще му се наложи да излезе от прикритието си, и започнахме да му правим матрица. Казваме й анализ на звената и връзките. Започнахме да правим диаграми от всяко късче информация до което успявахме да се доберем отнасящо се за Триадата, дори и най-незначителната. Разни простотии донесени ни от информаторите, в кои ресторанти обичат да се хранят, социални контакти, бракосъчетания, приятелства, познанства, навици, полицейски досиета, отпускарски пътешествия. По дяволите, ангажирахме даже и Интерпол да се занимава с тях докато биваха извън страната. Всичко се включваше в матрицата, като непрекъснато я изчиствахме от излишното, докато накрая приключихме със следното.

Извадих от куфарчето си една диаграма и я приковах към стената.

— Ето — казах аз, — това е Синсинатската Триада. Всеки, който си мисли, че тия юнаци са дошли тук да си лекуват здравето, трябва да повтаря класа.

Този път нямаше никакво пръхтене. Бях успял да прикова вниманието им.

Тръгнах надолу по схемата, като започнах с Франко, на времето consigliere, после юридически съветник на Скийт, и само до преди няколко часа, кръстник на Триадата.

— Талиани беше класически мафиозо — произнесох аз. — Неговата единствена религия бяха семейството и приятелите, всичко останало можеше да върви по дяволите; и трите му дъщери са омъжени за капи от фамилията. Триадата уважаваше Ла Коза Ностра. Никой не им се бъркаше в работите. Поне до последно време.

Стинето беше екзекуторът на Франко, официалният изпълнител на бандата, и телохранител на Талиани. Един от малцината, на когото Талиани се доверяваше. Всички останали капи бяха под прякото командване на Стинето. Стинето е боец от старото време. Той е получил закалката си през петдесетте години, по времето когато Бъгси Боунс закупил услугите му. Така че това, което искам да ви кажа, е, че те са професионални главорези от старата школа. Тези, които са успели да ги очистят заедно, са били куражлии и мозък момчета.

В този момент Дъч подскочи от стола си.

— Който и да го е свършил, му се е наложило да отрови две кучета пазачи и да премахне три горили. Никой не е успял да го чуе или ги зърне.

Имаше още един човек, който отсъстваше върху корковата дъска на Дъч: Лио Костело, Господин Чистникът, consigliere на бандата, завършил с най-високо отличие юридическия факултет на чикагския университет, наближаващ четиридесетте, женен за дъщерята на Талиани Мария.

— Костело е бил майор във Виетнам — казах аз. — Адютант на генерал от офиса му. Никога не е помирисвал барут, почти през цялото време, прекарано във Виетнам, е бил ангажиран да подготвя случаи за военния съд. Не смее да се докосне до никакво оръжие, дори и ловно. Готов е да пожертва и семейството си заради компанията си от кънтри-клуба.

— Мацола ни насочи към него — обади се Чарли Едноухия. — И към приятеля му.

— Лу Коен ли? — запитах аз.

— Същият — отвърна Флауърс. — И двамата не са си сменили имената.

— Това е типично за него — казах аз. — Костело избягва максимално всякакви контакти с останалите от бандата. Не е заобиколен от никакви горили. Коен пък е един флегматичен и саможив счетоводител. Финансовият мозък и касиерът на бандата. Юнаците от Прокажената колония се мъчат от доста време да го пъхнат поне за десет годинки на топло. Всуе. На Костело обаче може да му се наложи да излезе на светло.

— Защо? — запита Сапата.

— Защото той е най-вероятният кандидат за поста на капо ди тутти капи след като Франко сдаде багажа. Разбира се, ако не изскочи нещо непредвидено — добавих аз.

— Такова като? — запита Дъч.

— Ами такова като някой друг член на фамилията, който може да е очистил стареца, за да грабне властта.

— О — произнесе Дъч, — значи такова нещо си имал предвид.

Продължих с останалите от списъка разбойници заселили се в Дуумстаун.

Джони Драганата, коравият и безмилостен Пит Мустакатия от старата школа, преподавател и свещеник за всички войници на Талиани, най-висшият авторитет по традициите и протокола; Рико Стизано, известен също така под прозвището Бръснаря, защото това е представлявал в Чикаго преди да се ожени за сестрата на Талиани. Сега специалността му беше хазартът. Един много издигнат мъж от фамилията. Както и всички останали.

Тони Логето, зетят на Талиани, истинска буца мускули, беше женен за най-голямата дъщеря на Талиани, Шийла, виртуоз лихвар-кожодер, изнудвач, привърженик на дейности, изискващи повече хитрост, отколкото мисъл. Логето се счита за неотразим покорител на женските сърца. Това мнение изглежда се споделя от доста дами.

Антъни Брониката е друг кадър от старото време — продължих аз. — Той е стар soldato с много нарези по пушката си. В средите на наркотрафикантите е известен с прозвището Пег, съкратена форма на Ил Педжиоре, което означава Най-лошият, а това, в неговия бранш означава предупреждение за всички да не му се бъркат из краката. Той е крупен доставчик на дрога, истински извор, и досега нито веднъж не сме успели да го уличим в нищо — нито в притежание, нито в разпространителска мрежа, изобщо чист като светена вода. Фасадата на Брониката обикновено са ресторантите. Единственото хубаво нещо, което мога да кажа за него, е, че е майстор на фетучиното. Трябва ли ви? Успеем ли да го пипнем, ваш е.

За О’Брайън имах много смътни спомени. Представата ми за него се изчерпваше с образа на дребен и слаб ирландец със свирепо червено до пръсване лице и развалени зъби. Върху фотографията на Дъч изпъкваха ясно боксьорският му нос и нехайната усмивка, а лицето му беше единственото с дружелюбно и приятно изражение сред другите от глутницата, но това не можеше да ме заблуди дори и за миг. Като най-нов член на бандата той все още трябваше да се самодоказва, което го правеше по-непредсказуем от всички останали.

— Всички тия задници са били плътно около шефа си, но дори и това не го е спасило — забеляза Дъч.

— Никой не може да те спаси ако някой ти е вдигнал мерника до смърт — отвърнах аз.

Измъкнах още две нови фотографии от куфарчето си и им ги протегнах.

— Някой да познава тия двамата? — запитах аз.

Никой не се обади.

Вдигнах нагоре по-ясната от двете снимки, тази на мъж със заоблено лица, наближаващ шейсетте, с приятна усмивка и змийски очи, скрити зад слънчеви очила.

— Името му е Туна Чевос — произнесох аз. — Ще го изкараме на светло.

— Откъде си толкова сигурен? — запита Чарли Едноухия.

Стомахът ми се сгърчи само като си помислих за Чевос и Нанс, личният му екзекутор.

— Имам в главата си едно малко зумерче, което се включва всеки път, когато се озова на по-малко от петдесет мили до този кучи син.

— Нещо лично ли има между вас? — запита Чарли Едноухия, повдигайки леко вежди.

Забих мъртвешки поглед в очите му и след една минута той не издържа и отмести глава. После вдигнах и втората снимка, с малко мътно изображение на един напет, корав мъж с лице като на пор, към тридесет и пет годишен, с очи също скрити зад слънчеви очила.

— Това е Нанс, той винаги стои наблизо зад шефа си. Той е веселяк, какъвто рядко ще срещнете, един дребен приятел ваш съсед и смъртоносен убиец. Казва се Нанс Турчина и е най-смъртоносният от цялата пасмина, психопат готов да убива всеки миг без да му мигне окото. И двамата са по-опасни и от отровни змии. Чевос се ожени за момиче от фамилията, но въпреки това са външни хора. Играят само по собствени правила.

— Може би те са премахнали дъртото копеле — предположи Сапата.

— Може би, но не мисля така.

— Защо не? — обади се Дъч.

— Не казвам, че ги изключвам напълно — отвърнах, — казах само, че не мисля, че те са авторите. Това все пак е фамилия. Салваторе, нали разбираш какво имам предвид?

— Той е прав — подкрепи ме Салваторе. — Имам предвид думите ти, че Чевос е зет на стареца. Освен ако има някаква много потайна и дълбока вражда… — Той не довърши изречението.

— И как действат тия два задника? — запита Луис Каубоя.

— Чевос донася дрогата, а Брониката я предава на търговците на едро — обясних аз. — Нанс е личният soldato на Чевос. Ако Чевос каже на Нанс иди си пръсни черепа в тоалетната чиния, само след няколко секунди главата на Нанс ще лежи в клозета. Има обаче и едно друго нещо; не се оставяйте на Чевос да ви заблуди, само защото си е взел Нанс като охрана. Разказва се, че Чевос е убил собствения си брат, за да се хареса на Скийт. Не знам дали брат му е заслужавал да му пръснат черепа, но ако е бил същата стока като Чевос, едва ли има за какво да се съжалява.

Нанс е започнал от улицата, после е изкарал курс за усъвършенстване във Виетнам, като вероятно е застрелял собственоръчно поне половината от нещастниците на Баниън. Много си пада по един деветмилиметров Люгер с дванайсетинчово дуло и кухи куршуми напоени с арсеник. Голям симпатяга. Луд е на тема мускули. Всеки път, когато има възможност да остави Чевос на безопасно място за час-два, хуква към най-добрия фитнес-център в града. На всички от фамилията им се е дръпнало лайното от страх и от двамата.

Нанс Турчина. Запомнете това име. И ако някога се сблъскате с него, по-добре първо стреляйте, а после задавайте въпроси.

— Ти непрекъснато говориш какво не ти трябва — изрече Калахън с мъртвешка монотонност. — Кажи ни, по дяволите, какво искаш.

Помислих си върху въпроса му, защо бях дошъл в този град и какво се беше случило с Дюнтаун и какво още му предстоеше да се случи в него. През следващите няколко секунди порой мисли минаха през главата ми.

— Искам цялата банда изкарана на светло. Не ме интересува дали ще го направя аз или вие или всички ние заедно. Те са хлебарките на обществото ни.

Обърнах се към Чарли Едноухия.

— Питаш ме дали е нещо лично? Цели пет години от живота си бях ангажиран с тая пасмина. От цялата глутница плъхове само Костело и Коен са чисти. Останалите имат досиета и присъди дълги оттук чак до Малибу и насам.

Закрачих из стаята. За момент бях изгубил контрол над нервите си, не заради Чарли Едноухия или защото хулиганите на Дъч Моорхед ми нямаха вяра. Бях свикнал с това. А заради Синсинати. Спрях и изгледах подред всеки един от тях.

— Да, това е дяволски лично — казах аз. — Един от партньорите ми в работата върху бандата на Талиани беше човек на име Хари Ноум; наричахме го Хари Ангросиста. Най-добрият мъж за внедряване, който някога съм познавал. Той работеше под прикритие в наркотрафика на Чевос. Нанс обаче го надуши. Изкарали го на разходка и Нанс пъхнал дулото на пистолета в носа му, след което го отпрал с мушката — имам предвид в буквалния смисъл на думата отпрал. После го изхвърлил от колата, която се движела със скорост петдесет мили в час. Хари сега е параплегик.

Взехме друг човек, дадоха ни го назаем от Агенцията по борба с наркотиците. Опита се да се внедри в дейността около Ню Орлеан. Никога повече не го видяхме. Или чухме нещо за него. Просто изчезна. Оттогава има три години.

Имах една информаторка, курва на име Тами. Беше осемнадесетгодишна, вкарана в бизнеса от Стизано, който я изнасилил върху един кон когато била на петнадесет години. Непрекъснато я караха да работи, като я местеха от щат на щат, а тя искаше да се измъкне на всяка цена, така че се съгласи да даде показания пред главния прокурор за това по каква схема биват размествани курвите из страната, кой стои зад този бизнес и така нататък. Много силен материал. Нанс ни я отмъкна изпод носа. Отрязал й ушите и носа, след което й ги натъпкал в гърлото, като я удушил с тях. Костело, господин Чистникът ли? Той беше адвокатът на Нанс. Копелето не беше подведен дори под отговорност.

Замълчах за минута, като ги оставих да обмислят думите ми.

— Не — продължих аз, — това не е на лична основа. А и никога не е било, не е ли така? Искам да кажа, какво има да се сърдя? Аз извадих късмет в сравнение с останалите. Когато ме простреляха, куршумът мина през хълбока ми, ето точно тук, под ребрата, и изскочи откъм гърба ми, без да засегне някакъв жизнено важен орган. Раната от куршума боли, но тази болка е нищо в сравнение с онова, което прави арсеникът, в който е бил накиснат куршума.

Седнах.

Не беше лошо, помислих си аз. Даже никак. Винаги спестявах най-силните си козове за накрая.

Минута или две никой не се обади.

Тогава не знаех, но имаше още едно име, което трябваше да добавя към списъка.

Грейвз Дългоносия.

През следващите няколко дни щях да го опозная много добре, даже дяволски добре.