Уилям Дийл
Хулигани (30)

26. ДАМАТА СЪС СРЕБЪРНИТЕ ДОЛАРИ

О, Господи, само не го вади, моля те!

Хайде, хайде, разкрачи се още, скъпа.

О, Господи, не спирай, моля те!

И ти си като всички останали, никога не ти стига, нали, скъпа?

Никога!

Хайде…

Още… о, да, ОЩЕ!

Хайде…

Какво правиш?

Хайде…

Хайде, копеле мръсно, еби ме!

Ето идва, ето идва…

ООХ… ох, ох, давай, ох, ох, давай, давай…

Ето идва шибаният влак…

Сега… да, сега…

ЕДИН картоф, ДВА картофа, ТРИ картофа, ЧЕТИРИ…

Ах, ти… ебачна… машина… такава…

ПррроКЛЯТИЕ!

Не спирай, страшно те моля, само не спирай, о, Господи, само не спирай!

Ще… ти… скъсам… гъза… от… ебане… леееейдиииии….

Ох… Господи… ДАВАЙ!

Ще ти обърна путката с хастара навън…

Даа.

ДАВАЙ!

ДА!

ДАВАЙ…

След известно време…

Най-малко една седмица ще съм охлузена, ти дяволски проклет…

Хей, нали ти беше човекът, дето искаше още.

Да. Още.

Всеки път съвсем мъничко не ти достига, нали така?

Не е това.

Нямам предвид само кура, имам предвид ВСИЧКО.

След тази нощ всичко ще бъде наше.

Такова нещо като ВСИЧКО не съществува, лейди. Както няма и такова нещо като достатъчно.

Натегли ми го още веднъж.

Трябва да посъбера още малко семе, скъпа. Тая нощ се очертава като доста продължителна.

Когато свърши…

Ще празнуваме. Ще ти пръсна халката…

Честна дума?

Честна дума.

Истинска лудост е, че го правим тази нощ.

Кога ще пристигне?

След петнайсет минути.

Ще ни пипне в кревата.

Така ми е най-гот. Целуни ме.

Разбира се. Сбогом, скъпа.

Той я галеше по шията с палци, плъзгаше ги един до друг от ключицата по каротидната й артерия до брадичката й и после пак обратно, после пак, докато накрая ги притисна по-силно и лицето й изведнъж се изкриви.

Прекалено силно…

И прекалено късно. Палците му изведнъж се сгърчиха като от спазъм, забивайки се дълбоко от двете страни на адамовата й ябълка.

Очните й ябълки внезапно изпъкнаха, езикът й изскочи навън и безсрамно се замята.

Той натисна още по-силно. Нещо изпращя под пръстите му. Тя се задави, бясно се замята и се опита да издере очите му.

Той спря за миг, изпъна се над нея и чукна рязко с два пръста в слепоочието й; тя в миг замря и погледът й изстина.

Той я претърколи в леглото, като я намести така, все едно че е заспала, угаси лампата и тръгна към прозореца.

Десет минути по-късно. Две черни лимузини спряха пред сградата. От първата изскочиха четирима мъже и се пръснаха по улицата. Двама влязоха в жилищния блок, докато другите двама останаха да ги чакат до входа.

Откъм стълбите се разнесоха стъпки и приглушена реч. Той безшумно прекоси стаята и влезе в килерчето.

Един от мъжете отвори входната врата на блока, кимна на онези отвън, след което един от външните притича до втората лимузина и отвори задната й врата. Висок и месест мъж, чието лице ясно издаваше, че на времето е бил по-слаб, излезе от колата и хлътна в блока. Един от горилите му огледа втория етаж и му махна да влиза. Мъжът беше контешки облечен в тъмносин блейзър, габардинови панталони, бледосиня риза и тъмна вратовръзка на райета. Изкачи стъпалата, кимна на мъжа до вратата на апартамента, и той слезе долу. Месестият мъж извади ключ от джоба си, отключи и влезе.

Четиримата телохранители се събраха във фоайето на сградата и започнаха да подхвърлят сребърни долари в стената на покрития с килим коридор.

Едрият мъж застана на прага на вратата, загледан в жената върху леглото, заспала на една страна сред разхвърляните завивки. Панталоните му започнаха да се издуват само при мисълта за това. Каква страхотна кучка беше. Той се ухили и се приближи до края на леглото, като започна лекичко да го раздрусва.

Вратата на килера се отвори без всякакъв звук. Едрият мъж не долови нищо до мига, в който нежният шумол на хвърленото въже достигна до слуха му, а примката се стегна около гръкляна му; в следващия миг едно ужасно менгеме се сви около врата му. Той реагира почти мигновено.

Почти.

Нечий крак обви двата му крака и той загуби равновесие, политайки върху леглото. Размахваше бясно крака и ръце, но примката безмилостно се стягаше.

Започна да се гърчи…

Да се гърчи…

Да се гърчи…

Долу във фоайето момчетата подхвърлят долари и слушат скърцането на пружините на леглото.

Пустият му Тони, не си губи времето с увертюри.

Ще й скъса задника. Давай, Рики, пръсни й халката.

Сребърният долар проблясва в полумрака докато се удря в стената и изтъркулва по килима на пода.

И победителят запява:

„Хвърляй долар от сребро, там, по стената, той ще се търкулне, що-о-то е кръгъл, жената не ще я огрей, горката, докато мъжа тя не надърви.“