Уилям Дийл
Хулигани (65)

61. ЧУДЕСАТА НА ОГЛЕДАЛНИЯ СВЯТ

Преди да изляза от хотела се отбих до стаята си и позвъних на Сам Дънлийви. Той ми обясни, че нямал никакво време, защото Дъч всеки момент щял да го потърси, но ме увери, че ще намери бележника и ще го донесе следващия ден. Казах му, че това ще бъде чудесно от негова страна. След това изкарах колата от гаража на хотела.

Един познат черен понтиак се беше укрил под дърветата пред къщата на ДиДи. Стик ми отвори вратата.

— Само двамата ли сте тук? — запитах аз.

— Да, донесох нещо за хапване. Ларк има нужда от малко почивка. Легнала е хей там, на дивана.

— Тая пейка е по-лоша и от дървен рафт — казах аз.

— Беше прекалено уморена, за да забележи.

— Как е ДиДи?

— Още спи. Докторът сигурно й е дал секонал достатъчен да просне и слон на задника му.

— Това е добре. Колкото повече спи, толкова по-добре. Страх ме е само нещата да не се влошат когато довтасат юнаците от отдела по убийствата, веднага щом приключат с аутопсията.

— Тя не знае абсолютно нищо.

— Знаеш го ти, знам го и аз. Но ония пуяци също не го знаят.

— Аз ще се оправя с тях — изръмжа той.

— Престани да се правиш на Хъмфри Богарт. Те ще се по-тъпи отколкото предполагам, че са, ако не говорят с нея.

— Какво ще правим тогава със снимките, дето дойдоха по телекса? Те ще връхлетят тук и ще ги размахват като бойни знамена.

— Изгори ги. Тя не може да го види, Стик, не и в тоя му вид. Ще има кошмари до края на живота си.

— Започваш да ми звучиш като загрижен приятел.

— Опитвам се да бъда такъв. Това е един надгробен камък, за който съжалявам, че ми се наложи да го ритна. А и освен това смъртта на Тони няма да бъде разследвана от местните ченгета. Това е извън тяхната юрисдикция.

— Къде е изплавал?

— Някъде към остров Сейнт Соломон.

— Искаш да кажеш остров Сейнт Саймънс.

— Както и да е, след като са го открили там, значи си е техен проблем.

— Обзалагам се, че ще ни го натресат тук.

— Ако има връзка с нашите случаи.

— Ако? — запита Стик.

— Нека да изчакаме да видим как ще се развият нещата с този случай — казах аз.

— Има още нещо, което ме безпокои — каза Стик.

— Какво е то?

— Нанс — отвърна той. — Върти се наоколо като вълк около плячка. Ланг и Сапата се редуват с него.

— Държа си очите отворени — отвърнах аз.

— Защо не му загреем малко задника? Можем да го приберем; нека педалът разбере, че не може така безнаказано да се разхожда и да стреля по федерални агенти.

— Ще бъде на свобода само половин минута след като го задържим. Костело ще се погрижи за това. Вкараме ли го веднъж на топло, искам да изгние там. Доживотна присъда без право на обжалване. Няма смисъл да го вкарваме и после да му се извиняваме, защото ще ме хване бяс. А и освен това не мисля, че някой му е заповядал да ме премахне, по-скоро нещо му е прещракало във възпаления мозък и е решил да го направи. Несбит ми каза, че здравата са му натрили ушите загдето ме е изтървал тогава в Синсинати.

— Е, Сапата и Ланг му дишат във врата. Не може да отиде и в кенефа, без Китаеца да си мие ръцете на съседната мивка когато си дигне ципа. Да се надяваме, че следващия път, когато се опита да ти скрои номер, вече ще му продухат тръбите.

— Не го ли изтърват от око, всичко е наред.

Реших да сменя темата с коктейла и му предадох кратко резюме на разговорите ми с Дънлийви и Титан.

— Дънлийви твърди, че Комитетът е проспал Талиани защото всички те били повече от наивни — обобщих аз.

— Възможно е — каза той. — Какъв е проблемът с Титан?

Нямах желание да разисквам Доу Рейнс, така че повдигнах рамене.

— Изкара ми ангелите за пореден път — казах.

— За малко да забравя — каза той, изваждайки лист хартия от джоба си. — Поработих още малко с компютъра. — Разгъна един разпечатан листинг и ми го подаде. — Това е разпечатка на осемте главни сметки и техните подсметки. Имаме осемдесет и шест различни сметки, Джейк. А това изглежда само върхът на пирамидата, човече.

— Благодаря.

— Така че какво ще правим с тях? — запита той.

Огледах разпечатката. Почти една трета от сметките бяха корпоративни.

— Можеш ли да получиш корпоративна информация с тая машинка?

— Разбира се.

— Бих искал да провериш всички корпоративни имена в този списък и да видиш дали някои от тях не са регистрирани в Панама.

— Панама? Имаш предвид страната Панама?

— Имам предвид страната Панама.

— Мога ли да знам защо?

— Да си чувал някога за Правилото на огледалото?

Той поклати глава.

— Нещо си занемарил в последно време домашните си работи, Стик. Страната Панама не дава никаква информация за панамските корпорации; абсолютно на никого по никакъв повод. Не можеш дори да получиш списък на служителите или акционерите, освен ако самата компания не реши да ти ги даде. Така че всяка панамска корпорация автоматически е застрахована срещу всякаква проверка или разследване от властите на самата Панама.

— Това е наистина интересно — каза Стик.

— Това е така, ако си регистриран в Панама. Защото в такъв случай можеш да прехвърляш средства от американска банка в банка на Върджинските острови.

— Как се вписват Върджинските острови в цялата тая схема?

— Върджинските острови, макар и да са американска територия, си имат свои служби за контрол върху доходите. Те не обичат Прокажените, така че не им сътрудничат.

— Значи Прокажената колония не могат да получат информация за банковите сметки на Върджинските острови, така ли? — запита Стик.

— Точно така. А банковата сметка на Върджинските острови е огледална сметка на корпоративната сметка в Панама. Така че е възможно да се прехвърлят пари от американска банка в банка на Върджинските острови и сетне в дадена панамска корпорация без Прокажените изобщо да си имат хабер.

— Мислиш, че Талиани е правил точно това ли?

— Това би могло да обясни как работят разплащателните сметки. Ако в този списък фигурира и панамска корпорация, това може да се окаже трансферна сметка.

— И разплащането минава право през компютъра и постъпва в панамската банкова сметка, без дори да се покаже като депозит — изрече Стик с искрено удивление.

— А също и укритите им доходи — допълних аз.

— Мислиш ли, че Сийборн знае нещо за това Правило на огледалото? — запита Стик.

— Ако не знае, тогава трябва да го пъхнем в затвора по обвинение в некадърност. Това е закон от международното банково дело.

— Което означава, че и Сийборн е замесен.

— В момента сме малко с вързани ръце. Няма нищо незаконно в прехвърлянето на пари в Панама. Само в случай, че са незаконно придобити средства.

— Добрите стари незаконно придобити средства. Какво щяхме да правим без тях? — захили се той.

— Въпросът е, дали Сийборн знае, че това е схема за пране на мръсни пари? Може би не. Възможно е наистина да е толкова наивен.

— Е, ако досега не е знаел, сега вече му е известно.

— Точно така. И след като до този момент не ни се е обадил, можем с чиста съвест да приемем, че укрива информация.

— Къде, по дяволите, откри всичко това?

— Аз може да не пиша доклади, авер, но със сигурност чета такива. Този номер се използва много от мафията. Употребата обаче на банковия компютър, за да натрупват като на пирамида сметките си, е вече нещо ново.

Телефон иззвъня някъде в дъното на къщата. Стик се втурна да го вдигне преди още да е събудил някого, но закъсня. Ларк се размърда върху дървената пейка, отвори едното си око, видя ме, махна ми вяло с ръка и изтръгна измъчена усмивка.

— Спи, спи — казах аз. — Двамата със Стик ще държим крепостта още известно време.

Пак грешка, Килмър.

Стик се върна от кухнята с някакъв налудничав блясък в очите.

— Какво ти стана?

— Няма да повярваш, Джейк? — разтърси глава той.

— Нищо, пробвай.

— Някой току-що е пръснал черепа на Хари Рейнс.