Уилям Дийл
Хулигани (70)

66. СТРЕЛБА В БАК О’ТАУН

— Добре, спогодихме се — изрече Грейвз, протягайки ми ръка. — Оставаме покрити докато прибереш Нанс и останалите. Но ако им щукне да си търсят белята при нас, Килмър, забрави всичко. Нямам никакво намерение да си предоставям задника под наем за който и да било мръсник.

Някъде в мрака на Църквата зазвъня телефон. Звъня упорито дотогава, докато някой накрая не вдигна слушалката.

— Търсят човек на име Килмър. Това да не е някой от вас? — прозвуча глас от мрака.

Изправих се под твърдия поглед на Грейвз.

— Надявам се това да не е част от някакъв номер, авер, защото ти първи пътуваш.

— Най-вероятно е брокерът ми — казах и последвах някаква смътна гигантска маса до ъгъла. Телефонът беше на стената, старомоден черен монетогълтач.

— Килмър — казах аз.

Беше Дъч.

— Веднага си дигай задника оттам — изрева той.

— Защо, тук работите вървят чудесно — отвърнах аз.

— Току-що се обади Акулата Ланг от колата си. Следи Нанс и две коли пълни с хора на Талиани, карат с пълна пара към вас.

— Извикай подкрепления от полицията.

— Направих го, но ти може би имаш само минута преди да почне престрелката.

— Проклятие! — изругах аз. — Носа се съгласи на примирие!

— Тогава си дигай задника по най-бързия начин и кажи това на твоя авер Нанс, защото всеки момент ще изскочи иззад ъгъла.

Затръшнах слушалката и забързах в мрака към масата на Грейвз.

— Имаме проблем — произнесох аз с възможно най-спокойния си глас. — Нанс идва насам с две коли пълни с негови хора.

Един Смит и Уесън 38 калибър мигновено цъфна десницата на Грейвз. Само за миг около нас всичко се раздвижи. Оръжието беше самата красота, модел 19 с четириинчово дуло, дръжка Пачмар, с изпилен ударник. Никакви лигавщини, само професионални принадлежности.

— Какво става, по дяволите? — изсъска той.

— Това беше партньорът ни. Един от нашите хора е забелязал Нанс и отрепките му на път за насам. Полицията също е под пълна пара. Само стой вътре и не си показвай главата навън. Остави на нас да се оправяме.

— Няма да ходиш никъде докато не се изясни ситуацията, кучешки любителю.

Внезапна експлозия прекъсна разговора ни. Входната врата се пръсна на хиляди парченца; жълт пламък освети стълбището, последван от облак разбити стъкла и дъски, които по странно забавен начин се разхвърчаха във въздуха.

Църквата в един миг заприлича на поразена от земетресение.

Хлапака се хвърли настрани от огъня на Грейвз, повличайки ме със себе си. Грейвз обаче пет пари не даваше за нас. Устреми се към вратата.

Долу на улицата загърмяха пушки. После гръмна нещо наистина едрокалибрено и някой изпищя.

Хлапака дръпна към себе си една маса, откърши един крак, грабна го като боздуган и ми махна да го последвам към страничната врата.

Последва още една експлозия. Погледнах назад и зърнах една зяпнала дупка в една от стените на стаята. Светлина се просмука с пушека и огъня, осветявайки няколко мъже с пушки, затичани към предното стълбище, и стреляха като побъркани. Стрелбата се усили. Последваха още писъци. Гърмеше са навред около нас. Чух няколко сирени да вият по улицата.

Тежката артилерия изгърмя зад вратата точно когато се добрахме до нея. Хлапака я изрита и се изправи лице в лице с един от горилите на Нанс Турчина. Неговият Ремингтън 12 калибър току-що беше пробил дупка в един от хората на Грейвз, който се затъркаля по стълбите зад него. Хлапака отскочи назад точно в мига, в който горилата вдигна пушката. Муфалата издърпа рязко вратата и ме събори на колене до себе си миг преди пушката да пробие шестинчов отвор в центъра на вратата. Хлапака преброи до три и после блъсна със замах дръжката, стоварвайки вратата точно в лицето на стрелеца. Дулото на пушката щръкна през отвора, който току-що беше пробила. Хлапака го сграбчи с една ръка, отново дръпна вратата и издърпа оръжието от ръцете на нападателя. Пресегна се през дупката, усука около юмрука си голяма част от ризата на горилата, издърпа го към разбитата врата и го халоса в гърдите с крака на масата. Гангстерът политна назад, задави се и Хлапака атакува, размахвайки откършения крак на масата подобно на някой праисторически човек, като почти отнесе главата на горилата. Стрелецът се затъркаля по стъпалата надолу и се просна в подножието на стълбището.

Последвахме пътя му. Пушката беше полицейска 870Р заредено със сачми, едно наистина страшно оръжие. В подножието на стълбите се огледахме внимателно и подадохме глави иззад ъгъла на вратата. Едната от колите на Нанс беше паркирана на двадесет фута от входа. Мигът в който зърнаха черната физиономия на Хлапака, всички оръжия в колата откриха огън.

Отскочихме назад миг преди остатъкът на вратата да се разлети на трески.

— От другата страна на колата има един — каза Хлапака — Мисля да изпръскам тоя кучи син, за да освободя малко пространство за маневриране.

Пръскането е много полезен трик. Стреляйте с пушка или каквото и да е огнестрелно оръжие заредено със сачми под ъгъл по-малък от четиридесет и пет градуса в някаква твърда повърхност, и куршумът или сачмите ще рикошират точно на осем инча от повърхността, като остават на тази височина. А това е напълно достатъчно, за да се промушат под някоя кола. Хлапака зареди, приведе се иззад ъгъла и стреля два пъти.

Бум! Бум!

Четиридесет и осем сачми се отразиха от тротоара и се стрелнаха под колата, отнасяйки със себе си част от глезена и пищяла на мъжа зад нея. Той се строполи с рев. Хлапака се възползва от създалата се за момент паника и изпрати още един заряд през задното стъкло на автомобила. Колата с рев се стрелна напред, а раненият се повлече провиснал на предната врата.

Навън беше настанал същински ад.

На улицата се търкаляха труповете на най-малко двама стрелци на Нанс и един на Грейвз.

Пешеходците панически търсеха прикритие зад паркирани коли и в страничните улички.

Църквата се намираше в средата на един квартал с Гордън Стрийт пред себе си и Марш Стрийт зад нея. Празни пространства я деляха от двете улици. Беше обсадена и от двете страни. Фасадата на сградата беше в пламъци, също както и полицейската кола замряла странично върху изгорелите си гуми насред Гордън Стрийт.

И двата края на улицата бяха задръстени с полицейски коли.

Колата с гангстерите заби спирачки с приближаването си до Гордън, и човешкият товар увиснал на предната врата се затъркаля по улицата. Остана да лежи така стиснал конвулсивно глезените си докато един залп откъм Църквата не го накара да замре. Колата на Нанс извъртя и тръгна обратно към нас. В този момент Дъч Моорхед изскочи от Марш Стрийт с Олдса си в празното пространство, изскочи от нея и се хвърли да търси прикритие. Хлапака простреля едната от задните гуми и отнесе по-голямата част от джантата докато седанът профучаваше край нас. Колата на Нанс загуби скорост, опита се да завие покрай олдса на Дъч, не успя, вряза се в предницата й, претърколи се по нея и се с жестоко стъргане затихна на хълбок.

Хората на Нанс започнаха да се сипят от прозорците и вратите й, а в този миг наскачаха полицаите от Марш Стрийт и се нахвърлиха върху им.

Другата кола не се виждаше никъде наоколо. Изведнъж с трясък изскочи от една странична уличка покрай магазина вливаща се в Гордън Стрийт, завъртя се със стържене на спирачки, и се стрелна към празния участък точно в момента, в който черният понтиак на Стик изрева след нея, изскачайки от уличката. Дългоноско изскочи изскочи от вратата на Църквата и изпразни пистолета си след профучалата кола.

Колата на Нанс се стрелна покрай нашата врата, пръскайки навсякъде пръст и отломки, и в този момент Муфалата Хлапака изпрати един заряд в задното стъкло. Умееше да си служи наистина добре с пушката, но това изобщо не оказа никакъв ефект върху скоростта на автомобила. Той свърна в Марш Стрийт, остърга калник в една полицейски кола, размина се на косъм с една тухлена стена и изчезна; колата на Стик с рев се устреми подир нея.

Пристигнаха пожарните и линейките. Хаосът стана още по-голям.

Пламъците вече свободно лижеха Църквата. Хората на Грейвз на тумби почнаха да изскачат на улицата, кашляйки и триейки сълзящите си очи. Една бърза сметка показа, че убитите бяха три на два в загуби на Нанс.

Грейвз не беше сред жертвите.

— Трябва да се изплъзнал в суматохата — каза Дъч.

Не ми изглеждаше вероятно. Върнах се пак до страничната врата и побягнах по стълбите нагоре. Вътрешността на Църквата беше цялата изпълнена в гъст дим. Пламъците пращяха в далечния край на залата.

Грейвз седеше на дървени си трон, с разкривена вратовръзка, опушени костюм и лице, и дупка от куршум високо в лявата част на гърдите си, с насочен към пода Смит и Уесън. Изгледа ме изненадан докато залитах сред пушека към сепарето му.

Повдигна пистолета си и го насочи към главата ми.

— По дяволите, кучешки любителю, ти изглежда не можеш да разбереш когато си нежелан.

— Защо не изчезваш оттук докато още можеш — отвърнах му аз.

— Би трябвало да те убия по принцип — каза той.

— Какво те спира?

Пръстът му се сви на спусъка и сякаш електрически ток ме прониза. Ударникът вяло изщрака.

— Свърших куршумите, поете — изрече той, изсмя се и захвърли пистолета в краката ми.