Умберто Еко
Махалото на Фуко (87)

87

Любопитно съвпадение представлява фактът, че изданието ин-фолио от 1623-та, което минава за „Събрани съчинения“ на Шекспир, съдържа точно тридесет и шест драми.

(У. Ф. К. Уикстън, „Франсис Бейкън против призрачния капитан Шекспир: Розенкройцерската маска“, Лондон, „Кигън Пол“/ W.F.C. Wigston, Francis Bacon versus Phantom Captain Shakespeare: The Rosicrucian Mask, London, Kegan Paul, 1891, p. 353)

Когато обменяхме резултатите от нашите фантасмагории, ни се струваше, и то основателно, че действуваме с произволни асоциации, че постигаме изключителни къси съединения, и си вярвахме, може би щяхме да се срамуваме, ако ни бяха обвинили в детинщини. То беше, защото между нас царуваше съгласие, мълчаливо, както налагаше етикетът на иронията, по въпроса, че всъщност се подиграваме с логиката на другите. Но през дългите паузи, когато всеки от нас събираше своите доказателства за предстоящата обща среща, и с чистата съвест, че трупа частици за една пародична мозайка, мозъците ни свикваха да свързват, да свързват, да свързват всяко нещо с всичко друго, а за да го прави автоматично човек, трябваше да добие навик. Убеден съм, че от определен момент нататък вече няма разлика между навика да се преструваш, че вярваш, и навика да вярваш.

Също както при шпионите: проникват в тайните служби на противника, свикват да мислят като него, ако оцелеят, то е защото го постигат, и е логично, че след известно време преминават на другата страна, която вече е станала тяхната. Или пък както онези, които живеят сами с кучето си, разговарят по цял ден с него, в началото се опитват да разберат неговата логика, после започват да смятат, че то разбира тяхната, първо го твърдят предпазливо, после ревниво, след това докачливо и накрая запълват времето си с упреци и сцени на ревност, а когато вече са сигурни, че кучето е станало като тях, всъщност те са станали като него, и когато гордо заявяват, че са го очовечили, в действителност те са се превърнали в кучета.

Може би защото бях в ежедневен контакт с Лия и с детето, от тримата аз бях най-малко заразен от играта. Имах чувството, че я владея, смятах, че не й се поддавам, както когато удрях по агогона по време на ритуала: стоиш на страната на тези, които пораждат емоцията, а не на тези, които я изживяват. Не знаех за Диоталеви, но сега знам — той привикваше тялото си да мисли като диаболист. Що се отнася до Белбо, той се идентифицираше дори на нивото на съзнанието. Аз привиквах, Диоталеви се покваряваше, Белбо се покръстваше. Но и тримата бавно-бавно затъмнявахме онзи интелектуален лъч, който помага на човек да отличава привидното от истинското, метафората от реалните неща, губехме прекрасната, тайнствена и блестяща способност, която ни позволява да обявим, че еди-кой си е станал животно, без при това да смятаме, че са му пораснали лапи и опашка, докато болният казва „животно“ и веднага си го представя как лае, рие, драска или лети.

Можехме да забележим какво става с Диоталеви, ако не бяхме толкова разпалени. Мисля, че всичко започна в края на лятото. Дойде след почивката си поотслабнал, но не като човек, прекарал няколко седмици в походи из планината. Прозрачната му кожа на албинос вече бе добила жълтеникави оттенъци. Забелязахме това, но решихме, че е прекарал отпуската си над своите кабалистични рула. А и изобщо умът ни беше другаде.

Действително през следващите дни се заехме постепенно да систематизираме и крилата, които не влизаха в Бейкъновата линия.

Например редовите изследователи на масонството разглеждат Озарените от Бавария, които се стремят към разрушаване на нациите и дестабилизация на държавата, като вдъхновители не само на Бакуниновия анархизъм, но и на самия марксизъм. Елементарно. Озарените са били провокатори, които бейкънистите внедрили при тевтониците, а Маркс и Енгелс замисляли съвсем друго, когато са започнали своя Манифест през четиридесет и осма с красноречивите думи „призрак броди из Европа“. За какво им е била тази готическа метафора? Комунистическият манифест саркастично е намеквал за призрачното преследване на Плана, което вече от векове е разяждало историята на континента. И по този начин е предлагал една алтернатива както на бейкинистите, така и на неотамплиерите. Маркс е бил евреин, може би поначало е служел като говорител на равините от Херона или от Сафед, и задачата му е била да включи в търсенето целия богоизбран народ. Но в един момент решава да поеме инициативата в свои ръце, идентифицира Шехина, народа изгнаник в Царството, с пролетариата, не оправдава очакванията на своите вдъхновители, преобръща тенденциите на юдейския месианизъм. Тамплиери от всички страни, обединявайте се. Прекрасно. Каква по-добра историческа обосновка за комунизма?

— Добре — съгласи се Белбо. — Но не мислите ли, че и бейкънистите са имали доста трудности по пътя? Някои от тях тръгват по линията на сциентистката мечта и се натъкват на задънена улица. С други думи, в края на династията такива като Айнщайн или Ферми, които търсят тайната в сърцето на микрокосмоса, всъщност правят погрешни открития. Вместо да разбулят тайната на чистата, естествена, мъдра телурична сила, те откриват технологичната, мръсна, екологически вредна атомна енергия…

— Пространство/време, голямата грешка на Запада — допълни Диоталеви.

— Загуба на правилната посока. Ваксината и пеницилинът като карикатура на Еликсира за дълголетие — обадих се и аз.

— А и онзи другият Тамплиер, Фройд — продължи Белбо, — който, вместо да изследва истинските физически подземия, се впуснал да рови в психическите, като че ли вече не е било открито и казано всичко по този въпрос от алхимиците.

— Ама точно ти — закачи го Диоталеви, — настояваше да публикуваме книгите на доктор Вагнер. За мен психоанализата е храна за невротици.

— Да, и членът е само един фалически символ, нищо друго — заключих аз. — Хайде, господа, въртим се на празен ход. Да не губим време. Още не сме определили мястото на павликяните и йерусалимците.

Но преди да успеем да отговорим на поредния въпрос, ние се натъкнахме на една група, която не участвуваше в тридесет и шестимата невидими, но доста бързо и активно се включи в играта и провали отчасти намеренията ни, действувайки като объркващ елемент. Йезуитите.