Умберто Еко
Махалото на Фуко (41)

41

Когато си спомним, че Даат се намира в точката, в която Бездната пресича Средния Стълб, че на връх Средния Стълб е Пътеката на Стрелата… и че там се намира и Кундалини, ще разберем, че в Даат се крие тайната на раждането и прераждането, ключът към появата на всяко нещо, осъществяваща се чрез разграничаването на двойките противоположности и тяхното сливане в нещо Трето.

(Даян Форчън, „Мистичната Кабала“, Лондон, „Братство на Съкровената Светлина“ / Dion Fortune. The mystical Qabalah, London, Fraternity of the Inner Light, 1957, 7, 19)

Но аз не трябваше да се занимавам с „Мануцио“, а само с чудесното приключение на металите. Впуснах се в търсене из миланските библиотеки. Най-напред се залавях с учебниците, картотекирах заглавията от библиографиите им и така стигах до старите томове, в които можех да намеря прилични илюстрации. Няма нищо по-тъпо от това да илюстрираш главата за космическите пътешествия със снимка на последната американска ракета. Господин Гарамонд ме бе научил, че в най-лошия случай трябва да предложа ангел от Гюстав Доре.

Събрах куп любопитни репродукции, но не бяха достатъчно. Когато се подготвя илюстрирана книга, за да се избере едно добро изображение, трябва да се отхвърлят най-малко десет. Получих разрешение да замина за четири дни в Париж. Нямаше да ми стигнат, за да обиколя всички архиви. Заминах заедно с Лия, пристигнахме в четвъртък, а влакът ни за връщане беше в понеделник вечерта. Направих грешка, че оставих Музея на занаятите за понеделник — оказа се, че точно понеделникът е почивният му ден. Много късно, пръснах се от яд.

Белбо се намръщи, но бях събрал толкова интересни неща, че решихме все пак да ги покажем на господин Гарамонд. Той разгърна репродукциите, много от които бяха цветни. После погледна фактурите и подсвирна:

— Скъпичко. Ние сме мисионери, работим за културата, разбира се, за va sans dire, но не сме Червеният кръст, нещо повече, не сме УНИЦЕФ. Трябваше ли да купувате всичко това? Ето например този мустакат господин по гащета, дето прилича на Д’Артанян, заобиколен от разни магии и козирози, кой е, да не е Фантомас?

— Това са първите стъпки на медицината. Влиянието на зодиака върху различните части на тялото със съответните билки, включително минералите и металите. Учението за космическите точки. От времето, когато не са били ясни границите между магия и наука.

— Любопитно. А тази винетка какво значи? „Philosophia Moysaica“. Какво общо има Мойсей, не е ли прекалено древен?

— Това е диспутът за unguentum armarium или мазило срещу рани^[1]. Прочути медици цели петдесет години са спорили дали намазването на оръжието, с което е бил нанесен ударът, може да затвори раната.

— Луди хора. И на това са му викали наука?

— Не в смисъла, който разбираме ние. Спорили по този въпрос, защото отскоро били открити чудесата на магнетизма и били убедени, че съществува въздействие от разстояние. Както твърдяла и магията. И тогава, щом е въздействие от разстояние… Разбирате ли, грешили са, но Волт и Маркони — не. Какво са електричеството и радиовълните, ако не въздействие от разстояние?

— Я виж ти! Браво на нашия Казобон. Наука и магия, които вървят ръка за ръка, така ли? Велика мисъл. Можем да я използуваме, махнете малко от тези отвратителни машинарии и сложете повече Фантомасовци. Може разни демонични изображения, знам ли, и то на златен фон.

— Не бих искал да прекаляваме. Все пак това е чудесното приключение на металите. Странностите ще стоят добре само ако имат връзка с контекста.

— Чудесното приключение на металите трябва да бъде преди всичко история на неговите грешки. Слагаме една хубава щуротия и в текста отдолу пишем, че е невярно. Но все пак е съществувала и читателят се увлича, защото разбира, че и великите личности са откачали понякога като него.

Разказах им една странна история, която ми се случи в Париж, на един булевард край Сена, недалеч от кея Сен-Мишел. Бях влязъл в една книжарница, която още от симетричните си витрини изваждаше на показ своята шизофреничност. От едната страна се виждаха книги за компютри и за бъдещето на електрониката, а от другата — само окултни издания. Така беше и вътре: Ай Би Ем и Кабала.

— Невероятно — възкликна Белбо.

— Напротив, логично, възрази Диоталеви. — И най-малко ти, Якопо, би трябвало да се учудваш. Светът на машините се стреми да преоткрие тайната на сътворението: букви и цифри.

Гарамонд не се обади. Беше сплел пръсти, като че се молеше, а очите му бяха обърнати нагоре. После плесна с ръце.

— Всичко, което казахте днес, потвърждава една моя мисъл отпреди няколко дни… Но всяко нещо по реда си, трябва да помисля още малко. Вие обаче действувайте. Браво, Казобон, ще преразгледаме договора ви, вие сте много ценен сътрудник. И бутайте, бутайте там повечко Кабалистика и компютри. Компютрите се правят със силиций, нали?

— Да, но силицият не е метал, а металоид.

— Не се формализирайте. Няма голяма разлика… Компютри и Кабала.

— Която не е метал — настоях.

Изпрати ни до вратата. На раздяла ми заяви:

— Драги Казобон, издателската дейност е изкуство, а не наука. Да не ставаме революционери. Времето им е минало. Повечко Кабала. А, да, по въпроса за фактурата, позволих си да зачеркна спалния вагон. Не от скъперничество, надявам се, че ми вярвате, а защото изследователството е свързано, как да кажа, с известна доза спартански дух. Иначе човек губи стимул.

Извика ни отново няколко дни по-късно. Каза на Белбо, че имал посетител, с когото искал да ни запознае.

Явихме се. Гарамонд ни чакаше в компанията на дебел господин с лице на тапир, руси мустачки под големия животински нос и отсъствуваща брадичка. Стори ми се, че съм го виждал някъде, после си спомних: беше професор Браманти, чиято лекция бях слушал в Рио, майсторът или там каквото беше на Ордена на Розенкройцерите.

— Професор Браманти твърди — каза Гарамонд, — че за един интелигентен и чувствителен към културните изисквания издател моментът е подходящ да създаде една поредица, посветена на окултните науки.

— За… „Мануцио“ ли? — запита Белбо.

— А за кой? — усмихна се хитро господин Гарамонд.

— Професор Браманти, който между другото ми е препоръчан от един прекрасен приятел, доктор Де Амичис, автора на великолепните „Хроники на зодиака“, публикувани от нас тази година, се оплаква, че малкото съществуващи поредици в тази област почти винаги са дело на несериозни, непросветени, повърхностни, нечестни, некоректни, нещо повече — безотговорни издатели, и не могат да отразят богатството, дълбочината на изследванията в тази област…

— Времената са назрели за такава преоценка на „неактуалната“ култура след провала на утопиите на съвременния свят — добави Браманти.

— Свята истина, професоре. Простете нашето, не бих казал, невежество, но да речем, нашата несигурност по този въпрос, но какво имате предвид, като казвате „окултни науки“? Спиритизъм, астрология, черна магия?

При последните думи Браманти вдигна ръце към небето.

— О, моля ви! Това са приказки за наивници. Аз ви говоря за наука, макар и окултна. Разбира се, и за астрология, ако трябва, но не за да предричате на машинописката, че в неделя ще срещне мъжа на мечтите си. Говоря за сериозна студия върху деканите например.

— Разбирам. Научно. Темата е в нашия обсег. Но бихте ли желали да бъдете по-изчерпателен?

Браманти се отпусна в креслото си, обиколи с поглед целия салон, сякаш търсеше астрално вдъхновение.

— Естествено, мога да ви дам някой пример. Бих казал, че идеалният читател на подобна поредица трябва да бъде привърженик на Розенкройцерите и следователно специалист in magiam, in necromantiam, in astrologiam, in geomantiam, in pyromantiam, in hydromantiam, in chaomantiam, in medicinam adeptam^[2], за да цитирам книгата на Азот, за която се говори във „Raptus philosophorum“^[3]. Но знанието на посветения обхваща други области — физиогнозията, която засяга окултните физика, статика, динамика и кинематика, астрологията или езотеричната биология, както и изследването на духовете в природата, херметичната зоология и биологичната астрология. Добавете и космогнозията, която изследва астрологията, но в астрономически, космологичен, физиологичен, онтологичен аспект, или антропогнозията, която изучава хомологичната анатомия, прорицателските науки, физиологията на флуидите, психургията, социалната астрология и историческия херметизъм. След това съществуват квалитативната математика или както вие казвате, аритмологията… Но тук са нужни сериозни елементарни познания по космография на невидимото, магнетизъм, видения, сънища, флуиди, психометрия и ясновидство, и изобщо, изучаването на останалите пет хиперфизични сетива, а да не говорим за хороскопичната астрология, която избива в израждане на знанието, когато не се провежда с необходимата прецизност. Тук, разбира се, не влизат физиогномиката, четенето на мисли, пророческите изкуства (тарок, мимика) чак до най-висшите степени като оракулството и екстаза. Изисква се достатъчно богата информираност по флуидистките похвати, алхимията, спагириката, телепатията, екзорсизма, церемониалната магия и магията за призоваване на духове, елементарната теургия… За истинския окултизъм бих посъветвал изучаване в областта на ранната Кабала, браминството, гимнософията, науката за йероглифите от Мемфис…

— Тамплиерската феноменология — вметна Белбо.

Браманти засия.

— Разбира се. Но пропуснах, преди това са нужни известни понятия по некромантия и магьосничество на небелите раси, ономанция, ясновидски бяс, тавматургия, внушение, йога, хипнотизъм, сомнамбулизъм, химия на живака… Вронски съветва по отношение на мистичната тенденция да се имат предвид методите на обладаните от Лаудун, на конвулсионистите от Сен Медар, мистичните напитки, Египетското вино, елексирът на живота и мишеморката. Колкото до Злото като принцип, но разбирам, че тук стигаме до най-специалната част от евентуалната поредица, бих казал, че трябва още да се опознаят тайните на Велзевул като разрушение в чист вид и на Сатаната като детрониран княз, на Евриномий и Молох и т.н. А за Доброто ще са ни нужни небесните мистерии на архангелите Михаил, Гавриил и Рафаил, както и на агатодемоните^[203]. След това тайните на Изида, Митра, Морфей, самотракийските и елевзински мистерии, природните тайнства на мъжкия пол (фалос, Дърво на живота, Ключ на Науките, Бафомет, Великият чук), природните тайнства на женския пол (Церера, Хтеида, Патера, Кибела, Астарта)…

Господин Гарамонд се наведе напред със съучастническа усмивка.

— Няма да пропуснете гностиците, надявам се…

— Разбира се, че няма. Макар по този въпрос да се издават сума ти долнопробни книжки. Така или иначе, всеки здрав окултизъм всъщност е един вид Гносис.

— Точно това казвам и аз — вметна Гарамонд.

— И това е всичко — обади се Белбо с леко въпросителен тон.

Браманти изду бузи и в миг се превърна от тапир в жаба.

— Всичко за елементарната просвета, а не за посветените. Простете ми игрословицата, но с петдесетина тома вие бихте могли да хипнотизирате една многохилядна публика, която само чака да повярва в нещо. Ако се вложат няколкостотин милиона, идвам при вас, доктор Гарамонд, защото ви зная като човек, склонен към благородни приключения. При един скромен процент за мен като водещ поредицата…

Браманти беше казал каквото имаше да казва и Гарамонд вече не се интересуваше от него. Отпрати го набързо с големи обещания. Издателският съвет на консултантите щял да обсъди внимателно предложението.