Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Il pendolo di Foucault, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 55 гласа)

Информация

Допълнителна корекция
waterjess (2015 г.)
Допълнителна корекция
NomaD (2015 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2015 г.)
Източник
sfbg.us

Издание:

Умберто Еко. Махалото на Фуко

Френска. Първо издание

Народна култура, София, 1992

Редактор: Силвия Вагенщайн

Художник: Николай Пекарев

Технически редактор: Ставри Захариев

Коректор: Людмила Стефанова

ISBN: 954-04-0027-9

 

Umberto Eco

Il pendolo di Foucault

© Gruppo Editoriale Fabbri, Bompiani, Sonzogno 1988

 

Встъпителна студия © Ивайло Знеполски

Превод © Бояна Петрова

 

Ч 830–3

Литературна група — ХЛ

Излязла от печат: юни 1992 г.

Формат 60×90/16

Печатни коли 34. Издателски коли 34

 

Набор ДФ „Народна култура“

Печат ДФ „София-принт“ — София

История

  1. — Корекция
  2. — Сканиране на още картинки от NomaD
  3. — Добавяне
  4. — Корекция

Статия

По-долу е показана статията за Махалото на Фуко от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Тази статия е за романа. За експеримента вижте Махало на Фуко.
Махалото на Фуко
Il pendolo di Foucault
АвторУмберто Еко
Създаване1988 г.
Италия
Първо издание1988 г.
Италия
ИздателствоБомпиани
Оригинален езикиталиански
Жанрроман
ВидСпекулативна фантастика

Махалото на Фуко (на италиански: Il pendolo di Foucault) е роман от италианския писател и философ Умберто Еко, публикуван през 1988 г. Романът е сатира на обществените нрави в наши дни, осмиваща увлеченията по езотерични феномени като Кабала, алхимия и теории на конспирацията. Името на книгата произлиза от махалото, измислено от френския физик Леон Фуко, да демонстрира въртенето на Земята.

Външни препратки

81

Подземният народ е достигнал най-висшето знание… Ако нашето лудо човечество започне война срещу тях, способни са да взривят цялата повърхност на планетата.

(Фердинанд Осендовски, „Зверове, Хора и Богове“ / Ferdinand Ossendowski, Beasts, Men and. Gods, 1924, V)

Останах при Лия и след като излезе от болницата, защото веднага щом се прибра, още докато сменяше за първи път пелените на малкия, се разплака и каза, че не е трябвало да го ражда. Някой после ми обясни, че било нормално: след възбудата от победата при раждането надделява чувството за безпомощност пред огромното значение на акта. През тези дни, както се мотаех из къщи, чувствувайки се ненужен и във всеки случай по природа лишен от възможността да кърмя, прекарвах дълги часове в четене на всичко, което можех да намеря върху телуричните токове.

Когато се върнах в издателството, разпитах Алие. Отговорът му бе съпроводен от пресилен жест на досада:

— Постни метафори, с които някои изразяват тайната на змията Кундалини. Дори китайската геомантия[341] е търсела по земята следите на дракона, но телуричната змия служи само за означаване на първичната змия. Богинята си почива във форма на увито влечуго и спи своя летаргичен сън. Кундалини нежно трепти, тръпне, издавайки тънко свистене, и свързва тежките тела с леките тела. Като вихър или като водовъртеж, като половината от сричката ОМ.

— Но за каква тайна загатва змията?

— За телуричните токове. Но за истинските.

— А какво представляват истинските телурични токове?

— Те са велика космологична метафора. И загатват за змията.

Дявол да го вземе този Алие! — изругах го наум. Не той на мен, а аз трябва да му ги обясня тия работи.

 

 

Прочетох бележките си на Белбо и Диоталеви и всички съмнения се стопиха. Вече бяхме в състояние да снабдим Тамплиерите с една напълно достойна тайна. Това беше най-стройното, най-елегантното решение, при което всички частици от нашата хилядолетна мозайка си отиваха по местата.

И така, келтите знаели за телуричните токове: научили за тях от атлантидите, когато оцелелите жители на потъналия континент се спасили една част в Египет, друга — в Британия.

Атлантидите на свой ред научили всичко за нашите праотци, които тръгнали от Авалон, минали през континента Му и стигнали чак до централната Австралийска пустиня — това станало, когато всички континенти представлявали едно-единствено проходимо ядро, вълшебната Пан-Гея. Достатъчно е да умеем още да прочетем (както умеят аборигените, които обаче мълчат) тайнствената азбука, издълбана в големия масив на Ейърс Рок, за да стигнем до Обяснението. Ейърс Рок е антиподът на великата (непозната) планина, която е Полюсът, но истинският, мистичният Полюс, а не този, до който стига всеки буржоазен изследовател. Както обикновено и както е очевидно за човека, чиито очи не са заслепени от мнимото знание на западната наука, Полюсът, който се вижда, е онзи, който не съществува, а Полюсът, който съществува, не се вижда от никого освен от неколцина посветени, чиито уста са запечатани.

Келтите обаче вярвали, че е достатъчно да се открие общата карта на токовете. Ето затова им служели мегалитите: менхирите били радиоразпръсквателни апарати, нещо като предаватели, като електрически щепсели, включени на мястото, където токовете се разклонявали в различни посоки. Английските leys, построени между свещените места, бележели вече установената посока на един ток. Долмените били камери за съхраняване на енергията, откъдето друидите, със средствата на геомантията, се мъчели да извлекат глобалната карта, а побитите камъни в Кромлех[342] и Стоунхендж били микромакрокосмични обсерватории, откъдето чрез изследване на подреждането на съзвездията да се установява разпределението на токовете, защото, както го иска Смарагдовата Плоча, това, което е отгоре, е изоморфно на това, което е отдолу.

Но въпросът не беше в това, или по-точно, не беше само в това. Знаели са го онези от другото крило на оцелелите атлантиди. Окултните познания на египтяните преминали от Хермес Трисмегист към Мойсей, който обаче предпочел да не ги издава пред своите дрипльовци, още предъвкващи манната (все пак им съобщил десетте заповеди, това поне можели да разберат). Истината, която е за избраници, Мойсей вложил зашифрована в Петокнижието. Това именно открили кабалистите.

— Помислете си — убеждавах ги аз, — всичко вече е било записано черно на бяло в размерите на Соломоновия храм, пазителите на тайната били Розенкройцерите, които образували Великото Бяло Братство, или по-точно есеите[343], които, както знаем, не посвещават Иисус в своите тайни, и ето го търсеното обяснение за това защо Иисус е бил разпнат…

— Разбира се, страстите господни са само алегория, предвещаваща процеса срещу Тамплиерите.

— Точно така. Йосиф Ариматейски донася или отнася тайната на Иисус в страната на келтите. Но, естествено, тайната е още непълна, християнските друиди знаят от нея само една частица, и ето го езотеричното значение на свещения Граал: има нещо, но не знаем какво е то. Само едно ядро равини, останали в Палестина, подозира какво би трябвало да бъде това нещо, какво Храмът е трябвало да говори сам по себе си. Те предават това, което знаят, на мюсюлманските мистични секти, на суфиите, исмаилитите, мутакалимуните. А Тамплиерите го научават от тях.

— Най-сетне Тамплиерите. Вече започвах да се тревожа.

Сякаш с палци оформяхме още меката глина на Плана, която се подчиняваше на нашите фантазьорски прищевки. Тамплиерите откриват тайната по време на онези безсънни нощи, когато седят прегърнати със своите събратя по палатка сред пустинята, в която духа безспир самумът. Изтръгват я частица по частица от онези, които познават могъществото на сгъстената космична енергия на Черния Камък в Мека, наследство от вавилонските жреци, защото вече беше ясно, че Вавилонската кула не е била нищо друго освен един опит, уви, твърде прибързан, да се съгради най-могъщият менхир от всички, но вавилонските архитекти не направили точни изчисления, защото, както го доказва отец Кирхер, ако кулата бъдела завършена, поради огромното си тегло щяла да измести земната ос с деветдесет градуса, а може и с повече, и нашето нещастно кълбо е щяло да се окаже на всичкото отгоре и с една фалосоподобна корона, щръкнала нагоре, с един стерилен апендикс, с една отпусната брадичка, с една маймунска опашка, която клюма надолу, с една Шехина, изгубена сред главозамайващите бездни на антарктичната, спихнала и неразгадаема Малхут за пингвини.

— Но в крайна сметка каква е тайната, открита от Тамплиерите?

— Спокойно, ще стигнем и до нея. Седем дни са били необходими за сътворението на света. Ще опитаме и ние.

Бележки

[341] Геомантия — обожествяване чрез земята, праха, камъните или чрез случайно избрани и обединени земни точки, които образуват фигури.

[342] Кромлех — неолитни археологически останки в Англия във форма на побити в кръг или квадрат камъни, предполагаеми светилища, места за ритуални церемонии.

[343] Есеи — секта в Палестина, която пазела устните предания за тайните, скрити в Мойсеевите книги.