Читателски коментари (за „Махалото на Фуко “ от Умберто Еко)

  • 1. ivand58 (2 юли 2007 в 11:37)

    Един роман в стил криптоистория и конспирация… Интересна книжка, но понеже У. Еко се е специализирал в семиотиката (науката за знаците и знаковите системи), набляга силно на семиотичния код, т.е. играе си със смисъла на думите. Романа се чете на един дъх, но според мене не е на висотата на „Името на розата“.

  • 2. Dimitrar (12 март 2009 в 14:44)

    Не само, че е на висотата на „Името на розата“, но книгата се опира на действителни доказателства и факти от които се правят резонни изводи. Лично за мен това е една прекрасна творба на един от най- качествените писатели на нашето време.

  • 3. twilighter (6 октомври 2010 в 13:47), оценка: 6 от 6

    Трябва да призная, че при първия прочит не бях подготвен за блестящия финал на романа(въпреки старанието на автора да ни осветли, както разбрах при повторното четене).

    За мен, един от шедьоврите на 20 век!

    И колкото и клиширано да звучи:

    Благородно завиждам на всеки, който тепърва го разгръща!

  • 4. Slavena (14 юни 2011 в 01:32), оценка: 6 от 6

    Книгата е само по себе си сбита библиотека (от над 3000 книги) Умберто Еко е велик, гениален… в последствие си записах толкова много факти от книгата и започнах да се ровя аз библиотеки, Интернет. Проумях много неща.

  • 5. georgiast (22 август 2012 в 01:16), оценка: 5 от 6

    Хъм… Излишна езотерична фактологичност — добре, вече знам за Блаватска, Сен Жермен — е, и!, но без да се превърне във фактологична езотеричност, няма я диалогичността, искрата! Сигурен съм, че е лош преподавател! Както и да е, нарисувал е риба кит, в естествен размер, 30–35 метра я направил /вижте, г-н Еко, една друга епоха, един там Аристотел/, добре, браво за старанието и толкова.

  • 6. Маслинка (9 декември 2012 в 18:45), оценка: 6 от 6

    За мен без съмнение най-доброто от Еко. Същата смазваща ерудиция, като в „Името на розата“, но поднесена с хумор. Детективската нотка е много по-интересна от тази в „Името..“, а унищожителната ирония с „конспиративните“ теории за светоен ред е точно на място в онези години на писане на книгата; за съжаление толкова актуална и днес.

    Авторът е криптирал дребни интелектуални закачки със знаниета на своя читател, което е черешката на тортата за онази от тях, които имат достатъчно знания, за да не се затрудняват с първата сюжетна линия.

  • 7. old4x (1 февруари 2014 в 15:22)

    Джордано Бруно, „Стоката на тържествуващия звяр“, с. 3)

    Каква е тая стока, от Женския пазарли е или от Димитър Петков??!!!

    Spaccio de la bestia trionfante: Изгонването/Прогонването на триумфиращия/тържествуващия звяр/животно

  • 8. Ellendary (16 ноември 2015 в 13:26), оценка: 6 от 6

    Тази е първата книга на Еко, която прочетох. Повече от шедьовър.

  • 9. Тихо5 (21 февруари 2018 в 23:33), оценка: 1 от 6

    Доста „италианска“. Тоест нещо некачествено. Много претрупана, фалшива. Тази книга е досадна.

  • 10. annima (23 февруари 2018 в 23:42)

    Не обичам когато се изказват не подготвени хора.Книгата била доста италианска т.е. некачествена. В цял свят италианските стоки са скъпи и с отлично качество, а за Умберто Еко , или хубаво, или нищо!

  • 11. almustafa (25 октомври 2018 в 19:25)

    Отне ми няколко години да я довърша тази книга и от редицата коментари, на които съм попадал по форуми, групи и т. н., останах с впечатление, че не само не съм бил единственият в подобна ситуация, но доста читатели въобще не стигат до края. С това на ум аз лично въобще не искам да съм на мястото на повечето хора, почващи я за пръв път, но пък от друга страна с удоволствие бих я препрочел, ако някой ден намеря време за това.

    Към споменатите по-горе имам следния съвет — каквото и да става и както и да се почувствате, напредвайки с книгата, просто продължавайте да четете! Шансовете да се радвате, че сте успели да преминете през всичката досада и всичкото объркване и да завършите книгата, аз лично изчислявам на поне 90%

    Това беше първата книга на Еко, която подхващам и след нея „Името на розата“ с най-голямо удоволствие просто я вдъхнах за около седмица, доколкото помня.

    С чиста съвест мога да кажа, че е едно от най-уникалните произведения, които съм чел и като такова заслужава всичките положителни, а и отрицателни коментари, изписани по негов адрес.

    И накрая (spoilers ahead) за тези, които вече са я чели — според мен тоя зъл мръсник Умберто въобще не осмива конспираривните теории и техните последователи, а целта му е поне едно ниво по-задълбочена — чрез подобно интелигентно осмиване да убеди по-голямата част от интелигенцията в света (която всъщност има потенциала да узнае истината), че конспирация не съществува и така да спомогне за постигането на целите на последната! :D

Само регистрирани потребители могат да дават коментари.