Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Il pendolo di Foucault, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 55 гласа)

Информация

Допълнителна корекция
waterjess (2015 г.)
Допълнителна корекция
NomaD (2015 г.)
Допълнителна корекция
sir_Ivanhoe (2015 г.)
Източник
sfbg.us

Издание:

Умберто Еко. Махалото на Фуко

Френска. Първо издание

Народна култура, София, 1992

Редактор: Силвия Вагенщайн

Художник: Николай Пекарев

Технически редактор: Ставри Захариев

Коректор: Людмила Стефанова

ISBN: 954-04-0027-9

 

Umberto Eco

Il pendolo di Foucault

© Gruppo Editoriale Fabbri, Bompiani, Sonzogno 1988

 

Встъпителна студия © Ивайло Знеполски

Превод © Бояна Петрова

 

Ч 830–3

Литературна група — ХЛ

Излязла от печат: юни 1992 г.

Формат 60×90/16

Печатни коли 34. Издателски коли 34

 

Набор ДФ „Народна култура“

Печат ДФ „София-принт“ — София

История

  1. — Корекция
  2. — Сканиране на още картинки от NomaD
  3. — Добавяне
  4. — Корекция

Статия

По-долу е показана статията за Махалото на Фуко от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Тази статия е за романа. За експеримента вижте Махало на Фуко.
Махалото на Фуко
Il pendolo di Foucault
АвторУмберто Еко
Създаване1988 г.
Италия
Първо издание1988 г.
Италия
ИздателствоБомпиани
Оригинален езикиталиански
Жанрроман
ВидСпекулативна фантастика

Махалото на Фуко (на италиански: Il pendolo di Foucault) е роман от италианския писател и философ Умберто Еко, публикуван през 1988 г. Романът е сатира на обществените нрави в наши дни, осмиваща увлеченията по езотерични феномени като Кабала, алхимия и теории на конспирацията. Името на книгата произлиза от махалото, измислено от френския физик Леон Фуко, да демонстрира въртенето на Земята.

Външни препратки

74

Макар да е с добра воля, неговият дух и пророчествата му изглеждат като очевидни заблуди на демона… Те са в състояние да измамят много запалени личности и да причинят голяма вреда и скандал на Църквата.

(Мнение за Гийом Постел, изпратено на Игнаций Лойола от отците йезуити Салмерон, Лоост и Уголето, 10 май 1545 г.)

Белбо ни разказа с неутрален тон това, което беше измислил, без да ни чете текста и да спомене за личния елемент в него. Дори ни внуши, че Абулафия е направил сам комбинациите. За това, че Бейкън бил автор на Розенкройцерските манифести, вече бях чел някъде. Но ми направи впечатление друго: че Бейкън е бил и виконт Сейнт-Олбанс.

Нещо ме човъркаше, нещо, което беше свързано със старата ми дипломна работа. Цялата нощ прекарах в ровене из картотеката.

— Господа — тържествено заявих аз пред своите съмишленици на другата сутрин, — ние не можем да измисляме нови аналогии. Те съществуват. Когато през 1164 година свети Бернар лансира идеята за свикване на Събора в Троа, за да узакони Тамплиерите, между натоварените с организацията на мероприятието бил и абат Сейнт-Олбанс, който между другото носи името на първия английски мъченик, роден именно във Верулам и изповядвал известно време Бейкън. Сейнт-Олбанс, келт и без съмнение друид, посветен като свети Бернар.

— Не е достатъчно — отбеляза Белбо.

— Почакайте. Този виконт Сейнт-Олбанс бил абат на „Сен Мартен-де-Шан“, манастира, където е щял да бъде устроен Музеят на уменията и занаятите!

Този път Белбо реагира:

— Не може да бъде!

— Не само — добавих. — Освен това имали са намерение да създадат Музея в памет на Бейкън. На 23 брюмер от година III Конвентът натоварва своя Комитет за Обществено Образование да отпечата пълните съчинения на Бейкън. И на 18 вандемиер на същата година Конвентът гласува закон за построяването на една сграда за уменията и занаятите, която да възпроизвежда идеята за Соломоновия дом, описан от Бейкън в „Новата Атлантида“ като място, където да се съхраняват всички технически изобретения на човечеството.

— И какво от това? — запита Диоталеви.

— Това, че там се намира Махалото — каза Белбо. И по реакцията на Диоталеви разбрах, че Белбо го е посветил само отчасти в своите размишления върху Махалото на Фуко.

— Чакайте, по-спокойно — казах. — Махалото е било измислено и осъществено през миналия век. Нека го оставим засега настрани.

— Настрани ли? — запита Белбо. — Никога ли не сте разлиствали „Монада на тайнописа“ от Джон Дий, талисмана, който трябва да концентрира в себе си цялото знание на вселената? Не ви ли прилича на Махалото?

Foucaults_Pendulum05.png

— Добре — съгласих се, — да приемем, че може да се установи връзка между двата факта. Но как ще минем от Сейнт-Олбанс към Махалото?

Разбрах как само след няколко дни.

— И така, Сейнт-Олбанс е абат на „Сен Мартен-де-Шан“, който се превръща в един вид протамплиерски център. Бейкън чрез своя изповедник установява таен контакт с друидите, последователи на Сейнт-Олбанс. Сега слушайте: докато Бейкън започва кариерата си в Англия, във Франция приключва своята Гийом Постел.

(Долових едва забележима промяна в изражението на Белбо, спомних си за разговора по време на изложбата на Рикардо. Постел му напомняше за този, който по всяка вероятност му бе отнел Лоренца. Но беше само за миг.)

— Постел учи иврит, опитва се да докаже, че е основата на всички езици, превежда „Зоар“ и „Бахир“[321], контактува с кабалисти, лансира един проект за световен мир, близък до този на германските розенкройцерски групи, прави усилие да убеди краля на Франция да сключи съюз със султана, посещава Гърция, Сирия, Мала Азия, учи арабски, с една дума, възпроизвежда маршрута на Кристиан Розенкройц. И неслучайно се подписва под някои документи с името Розиспергиус, този, който пръска роса. И Гасенди[322] в своята „Examen Philosophiae Fluddanae“[323] пише, че „Розенкройц“ идва не от „роза“, а от „ros“, „роса“. В един от ръкописите си говори за някаква тайна, която трябва да се съхранява дотогава, докато настъпи моментът, и казва: „Не хвърляйте бисера си пред свините.“[324] И знаете ли къде се явява този цитат от Евангелието? На титулната страница на „Химическата венчавка…“. Отец Марино Марсен, когато изобличава Розенкройцера Флъд, казва, че е от същото тесто като онзи atheus magnus[325] Постел. От друга страна, изглежда, Дий и Постел са се срещнали през 1550, макар да не са знаели, а и не са могли да знаят още тридесет години, че те двамата са великите магистри на Плана, определени да се срещнат през 1584 година. Ето, Постел заявява, чуйте, чуйте, че бидейки пряк потомък на най-големия син на Ной и тъй като Ной е бащата на келтския род и следователно на друидската цивилизация, кралят на Франция бил единственият законен претендент за титлата Цар на Света. Точно така, Цар на Света в Агарта, но го казва три века по-рано. Да оставим настрана това, че се бил влюбил в някаква старица, Йоана, и я обявил за божествената София, по всичко личи, че на този човек нещо му е хлопало в главата. Трябва да знаем, че е имал могъщи врагове. Наричали го куче, презряно чудовище, отходна дупка за всички ереси, казвали, че бил обладан от цял легион демони. И все пак, въпреки скандала с Йоана, Инквизицията не го смятала за еретик, по-скоро за „amens“[326], или казано по-просто, за откачен. Тоест не е препоръчително да се унищожи един човек, когато се знае, че той е говорител на някаква твърде могъща група хора. Обръщам внимание на Диоталеви, че Постел е пътувал и на Изток и че е съвременник на Исаак Лурия, правете си каквито искате изводи. Добре, през 1564-та (годината, в която Дий пише „Монада на тайнописа“) Постел се отказва от своята ерес и се оттегля… Познайте къде. В манастира „Сен Мартен-де-Шан“! Какво чака? Естествено, чака 1584-та година.

— Естествено — съгласи се Диоталеви.

Продължих:

— Даваме ли си сметка? Постел е велик магистър на френското ядро, който очаква контакта с английската група. Но умира през 1581-а, три години преди срещата. Изводи: първо, инцидентът от 1584-а се случва, защото в този момент липсва големият ум на Постел, който би бил в състояние да разбере объркването с календарите; второ, „Сен Мартен“ е бил мястото, където Тамплиерите винаги са си били у дома и където се притаявали в очакване на човека, натоварен с установяването на третия контакт. „Сен Мартен“ е бил Убежището!

— Всичко си идва на мястото.

— Сега внимавайте. По времето на пропуснатата среща Бейкън е едва на двадесет години. Но през 1621-ва става виконт Дьо Сейнт-Олбанс. Какво открива в наследствените документи? Загадка. Едно се знае: че точно тази година някой го обвинява в корупция, тъй че го арестуват и известно време го държат в затвора. Бейкън е открил нещо, което е всявало страх. У кого? Но е сигурно, че по това време именно Бейкън е разбрал, че „Сен Мартен“ се държи под контрол, и е замислил идеята да осъществи там своя Соломонов дом, лабораторията, в която по експериментален път би могло да се стигне до тайната.

— Но какво е това, което би ни помогнало да свържем наследниците на Бейкън с революционните групи от края на осемнадесети век? — запита Диоталеви.

— Не може ли да е масонството? — предложи Белбо.

— Прекрасна идея. Всъщност Алие вече я подсказа онази вечер в замъка.

— Трябва да подредим събитията. Какво точно е станало в тези среди?

Бележки

[321] „Бахир“ (ивр.) — „Яснота“, тълкувание на „Сефер Йецира“, подобно на „Зоар“, приписвано на раби Нехуня бен Акана.

[322] Пиер Гасенди (1592–1655) — френски философ и учен, астроном и физик.

[323] „Examen Philosophiae Fluddanae“ (лат.) — „Преглед на философията на Флъд“.

[324] „Не хвърляйте бисера си пред свините“ — Мат. 7:6.

[325] Atheus magnus (лат.) — Велик безбожник.

[326] Amens (лат.) — безумец.