Робърт Лъдлъм
Предателството „Тристан“ (5)

4

Цигуларят свиреше любимия си опус, „Кройцеровата соната“ на Бетовен, но не изпитваше никакво удоволствие. Причината за това бе ужасната пианистка. Тя бе старомодната съпруга на офицер от СС без грам талант: свиреше като пубер на училищен рецитал. Не беше музикант. Удряше клавишите без чувство за динамика, а на най-нежните пасажи напълно го заглушаваше. Освен това имаше досадния навик да нарушава акордите, натискайки с лявата ръка миг по-рано, отколкото с дясната.

Първата част, бурното алегро, мина горе-долу прилично. Но дъртата вещица нямаше никакво усещане за тънкостите на третата част, анданте кантабиле, и нейните виртуозни ритмични украси.

Нататък опусът бе труден дори за професионален музикант като него. Когато Бетовен изпратил партитурите на сонатата на великия парижки цигулар Рудолф Кройцер, комуто я посветил, самият Кройцер я обявил за неизпълнима и никога през живота си не я изсвирил пред публика.

А и акустиката в салона бе отвратителна. Това бе домът на прекия началник на цигуларя, щандартенфюрер Х. Й. Кефер, шефа в Париж на отдела за контрашпионаж на СД, тайната служба на нацистите. Стаята бе постлана от край до край с килими, на прозорците висяха дебели завеси, а по стените — имитации на гоблени, и звукът се губеше в тях. Пианото бе великолепен „Бехщайн“, но зле акордирано.

Клайст се чудеше на себе си защо въобще се нави да свири тази вечер. В края на краищата цигулката бе за него странично занимание за отвличане на вниманието.

Долови в ноздрите си характерен аромат. Позна уханието на бергамот, портокал и розмарин в комбинация с неролиол и мускус. Това беше германският одеколон 4711, произвеждан от германската парфюмерийна фирма „Мюлхенс“.

Клайст знаеше, без дори да вдигне очи, че в стаята се е появил Мюлер. Мюлер, негова връзка в местното поделение на СД, бе един от малцината мъже в контрашпионажа, който ползваше афтършейв. Според повечето от колегите му подобни неща не говореха за мъжественост.

Мюлер не присъства на вечерята, нито на концерта, следователно е бил зает с нещо важно. Клайст реши да пропусне повторението и да мине веднага на четвъртата, заключителна част. Имаше работа за вършене.

Ръкоплясканията бяха ентусиазирани, от сърце и силни, като се имаше предвид, че в стаята присъстваха не повече от двайсет и пет души, повечето хора на СД със съпругите си. Клайст кимна в знак на благодарност и забърза към другия край на помещението, където го чакаше Мюлер.

— Получи се засечка — довери му Мюлер тихичко.

Клайст с цигулката в едната ръка и с лъка — в другата, кимна.

— Радиостанцията ли?

— Точно така. Миналата вечер към полунощ пуснаха с парашути апаратура в Турен. Няколко контейнера с комуникационни съоръжения. Информаторът ни предупреди за пратката. — Той добави самодоволно: — Нашият информатор никога не е грешал. Настоя, че пратката ще ни отведе до мрежата.

Така наричаха нелегалните шпионски групи.

— В Париж ли доставиха апаратурата? — попита Клайст.

Някой си проправи път към него явно да го поздрави за изпълнението. Клайст се обърна, видя непозната жена, кимна грубо и се върна и се върна към разговора си с Мюлер. Жената отмина.

— В апартамент на улица „Мазагран“, недалеч от пристанището Сен Дени.

— Това ли е адресът на станцията. Улица „Мазагран“.

Мюлер поклати глава.

— Само преходен пункт. Апартаментът е на дърта курва.

— Доставката стигна ли до там?

Мюлер се усмихна и бавно кимн.

— По-точно бе прибрана. От агент, за когото подозираме, че е британец, който живее тук под прикритие.

— Е? — попита Клайст нетърпеливо.

— Изпуснахме го.

— Какво? — Клайст въздъхна с отвращение. — Искаш да се завъртя при курвата?

— Не бих отлагал — отвърна Мюлер. — Между другото, изпълнението ти беше чудесно. Бах ли беше?

 

Проститутката чакаше клиенти в основата на голямата арка в края на улица „Фобур Сен Дени“, построена през седемнадесети век в чест на победите на Луи XIV над Фландрия и Райланд. Всъщност там чакаха пет проститутки. Бърбореха помежду си, извръщайки главите и телата си към минувачите, които бързаха да се приберат преди комендантския час. Можеше да е всяка от тях, помисли си Клайст.

Докато ги отминаваше в зелената си униформа на СД, забеляза, че трите бяха твърди млади и не отговаряха на описанието „дърта курва“, което Мюлер бе дал за притежателката на апаратурата, спусната в Турен от Кралските въздушни сили. Според казаното от Мюлер курвата бе около четиридесетгодишна и имаше извънбрачно роден син на двадесет и четири години, участник в Съпротивата. Тя често позволяваше на сина си да използва апартамента й за явки. Само две от проститутките тук бяха достатъчно възрастни да имат двадесет и четири годишни синове. Ноздрите му се разшириха. Долови безпогрешна смесица от аромати, които свързваше с френските проститутки — миризма на евтини цигари и ухание на скъп парфюм, какъвто те неизменно използваха по-скоро за прикриване на лошата си лична хигиена. Женската им миризма се усещаше силно заедно с остатъци от мъжки миризми, които не са били изцяло отмити. Пълна отврат, общо взето.

Жените веднага забелязаха униформата му, която си облече нарочно. Няколко се обърнаха след него, усмихвайки се похотливо, и го поздравиха с „добър вечер“ на лош немски. Двете, които не му обърнаха внимание, бяха дъртите, а това не го учуди. По-възрастните хора презираха немските окупатори по-открито най-малкото. Той се поспря, усмихна им се и свърна към тях. Мина съвсем близо до жените.

Когато се доближи достатъчно, подуши уплахата им. Беше мит, че само кучетата подушват страха у човека, Клайст го бе узнал още като студент по биология. Силните чувства, особено ужасът, стимулираха потните жлези под мишниците и около слабините. Секрецията се излъчваше чрез фоликулите на космите. Миризмата беше силна, мускусна и възкисела, веднага се разпознаваше.

Подуши нейния страх.

Курвата не само мразеше германците, тя се боеше от тях. Погледна униформата, позна, че е от Гестапо и остана ужасена, че участието й в Съпротивата може да е разкрито.

— Ти — каза Клайст, сочейки я.

Тя избягна погледа му, извръщайки очи. Това бе още едно потвърждение, макар че не се нуждаеше от потвърждение.

— Германски господин предпочита теб, жаклин — подразни я една от по-младите курви.

Тя се обърна с неохота да посрещне погледа му. Косата й бе зле изрусена с кислородна вода, при това доста отдавна.

— О, такъв привлекателен войник като теб може да си намери нещо много по-добро от мен — каза тя, опитвайки се да придаде на гласа си безгрижен тон.

Говореше дрезгаво от цигарите. Той долавяше ударите на сърцето й през треперещия й глас.

— Предпочитам зрели жени — отвърна Клайст. — С опит. Жени, които знаят това-онова.

Другите жени се кикотеха и дърдореха.

С огромно нежелание блондинката се съгласи.

— Къде ще отидем? — попита тя.

— Нямам жилище — отвърна Клайст. — Не съм на служба в града.

Курвата вдигна рамене, докато двамата се отдалечаваха.

— Наблизо има една алея…

— Не. Не върши работа за това, което съм си наумил.

— Щом нямаш квартира…

— Имаме нужда от легло и усамотяване. — Нежеланието й да го заведе у дома бе почти комично. Харесваше му да си играе на котка и мишка. — Не може да нямаш апартамент някъде наблизо. Няма да съжаляваш.

Сградата, в която се намираше квартирата й на улица „Мазагран“, бе мръсна и в окаяно състояние. Изкачиха четирите етажа мълчаливо. Тя дълго рови за ключовете в чантата си. Виждаше се, че е нервна. Накрая го покани вътре. Апартаментът бе учудващо просторен със съвсем малко мебели. Заведе го в спалнята си и посочи вратата на банята.

— Ако искаш да ползваш банята, моля.

Леглото бе голямо, матракът — на бабуни. Беше застлано с яркочервена покривка. Той седна в единия край, а тя — до него. Започна да разкопчава куртката му.

— Не — каза той. — Първо ти се съблечи.

Тя стана, отиде до банята и затвори вратата. Той се ослушваше да долови отваряне на чекмедже или зареждане на оръжие, но не чу нищо такова, само шуртенето на водата от крана. Тя се появи след няколко минути, загърната в тюркоазена хавлия. Започна да я разтваря бавно, показвайки голата си плът. Имаше учудващо стегнати гърди за жена на нейната възраст.

— Хавлията, ако обичаш — каза Клайст.

Тя се поколеба за няколко секунди, преди да пусне хавлията на пода, излагайки тялото си с неприкрита гордост.

После се доближи до него гола и започна да разкопчава куртката му.

— Настани се на леглото, ако обичаш — каза Клайст.

Тя се подчини и се вмъкна в леглото със заучена грациозност. Легна, все оше позирайки.

— Ти си скромен мъж — каза тя. — Предпочиташ да останеш с дрехите.

— Да — отговори срамежливо Клайст. — Освен това предпочитам да си поговорим първо.

Тя замълча за миг.

— Искаш да ти говоря мръсотии, нали?

— Ти си жена, която може да ме научи на много неща, обзалагам се. — Той подуши миризмата на влажен брезент, преди да мерне ъгълчето на брезентовия сак под леглото.

Чантата е била използвана за пренасяне на апаратурата, помисли си Клайст. Затова беше все още влажна. Вероятно е валяло в провинцията. — А, дъхът на вашата славна страна.

— Моля?

Той се протегна под леглото и измъкна брезентовия сак.

— Да, подушвам плодородната почва на долината на Лоара. Твърдата глина, варовиковия слой. Турен, нали?

За миг върху физиономията й се изписа уплаха, но тя бързо отпъди страха със свиване на раменете. Протегна се към него и сложи професионално ръка на чатала му.

— Вие, германските войници, имате толкова огромни пакети — промърмори тя. — Това винаги ми действа възбуждащо.

Органът на Клайст не реагира. Той хвана ръката й, която стискаше слабините му, и я отмести.

— Като стана дума за пакети, полето в Турен е много подходящо за пускане на пакети, нали — каза той.

— Не разбирам за какво говориш. Никога не съм била в Турен…

— Ти вероятно не, но синът ти Рене май е бил?

Курвата го изгледа така, сякаш й бе ударил плесница.

Цялата пламна.

— Нямам представа за какво говориш — викна тя. — Какво искаш от мен?

— Само малко информация. Ти си жена, която знае това-онова, нали? Искам от теб едно име.

Тя се отдръпна и прикри с ръце голите си гърди.

— Моля те, върви си. Имаш някаква грешка. Аз съм работеща жена. Това е всичко, което знам.

— Въобразяваш си, че предпазваш по този начин единствения си син? — каза й Клайст спокойно. — Но в действителност му вредиш. На него, на жена му и на сина им, твоя двегодишен внук. Защото, ако не науча от теб това, което ми трябва, ще бъдат разстреляни, преди да изгрее слънцето. Гарантирам ти го.

Курвата се разкрещя.

— Какво искаш!

— Едно име — отговори той. — Името на британеца, който прибра пратката. И как мога да го открия.

— Не знам нищо — продължи да настоява тя. — Те само използват апартамента ми.

Клайст се засмя. Много лесно я пречупи.

— Имаш простичък избор, мадмоазел. Не ме интересува с какво се занимава синът ти. Интересува ме само британецът. Даваш ми сведения за него и спасяваш сина си и внука си. Иначе ще са мъртви до час. Това е твоят избор.

Тя му съобщи всичко, което той поиска да узнае. Изстреля информацията като картечница.

— Благодаря — каза Клайст.

— Сега изчезвай, шваба — викна курвата и го заплю. — Махай се от къщата ми, гаден нацист.

Клайст не се смути ни най-малко от опита на проститутката да си върне поне част от достойнството. Тя му изпя всичко в края на краищата. Не това го притесняваше, а фактът, че тя щеше да уведоми със сигурност сина си за посещението на офицера от СД. Британецът можеше да узнае, преди да го заловят, а подобна възможност не му харесваше.

Той се наведе над нея и стисна гърдите й.

— Ти наистина не бива да говориш така. Ние не сме толкова лоши.

Тя настръхна от допира на ръцете му и извърна глава. Не забеляза как Клайст измъкна със светкавично движение струна от цигулка от джоба си и притисна с нея гърлото й. Когато усети, че се задушава, тя се опита да извика, но не излезе никакъв звук. Заедно с мириса на колофон от лъка на цигулката Клайст долови след секунди и вонята от изпражнения. Понякога невероятното му обоняние беше истинско бреме. След като тя издъхна, той измъкна струната и я прибра в джоба си. После си изми старателно ръцете, за да премахне зловонието, и напусна апартамента на курвата.