Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Tristan Betrayal, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 11 гласа)

Информация

Корекция
tanyaberb (2008)
Сканиране
?

Издание:

Робърт Лъдлъм. Предателството „Тристан“

Колекция „Робърт Лъдлъм“

Превод: Цветана Русева

Редактор: Марта Владова

Художник: Буян Филчев

Коректор: Станка Митрополитска

Компютърен дизайн: Калина Павлова

ИК „Прозорец“, 2004

Печат: Инвестпрес АД, София

463 с.; 20 см.

История

  1. — Добавяне

ВТОРА ЧАСТ

Москва, август 1991 г.

 

Посланик Стивън Меткалф остави телефонната слушалка разстроен.

Беше след полунощ московско време. Седеше в обезопасена стая на втория етаж на натруфена, боядисана в жълто къща на една миля западно от Кремъл, която служеше за резиденция на американския посланик в Москва. Меткалф беше живял тук през 60-те години и я познаваше добре. Сегашният посланик, негов приятел, с удоволствие позволи на знаменития Стивън Меткалф да ползва безопасната телефонна линия.

Президентският съветник по националната сигурност току-що го запозна с последните данни на разузнаването за задълбочаващата се криза в Москва, тя изглеждаше застрашителна.

Съветският президент Михаил Горбачов, който бе на почивка със семейството си в президентската вила на Крим, беше задържан като заложник. Заговорниците — включително шефът на КГБ, министърът на отбраната, шефът на Политбюро и премиерът, дори началникът на администрацията на Горбачов — обявиха извънредно положение. Те разпространиха невярното съобщение, че Горбачов е болен и не е в състояние да управлява. Поръчаха да се произведат двеста и петдесет хиляди чифта белезници във фабрика в Псков и да се отпечатат триста хиляди заповеди за арест. Наредиха да се освободят цели два етажа в московския затвор „Лефортово“, за да натикат там враговете си.

Лимузината ЗИЛ го чакаше пред резиденцията. Меткалф се качи до своя стар приятел генерала с три звезди. Той забеляза, че руснакът с псевдоним Курвенал е облечен в цивилни дрехи. Мъжът кимна на шофьора и колата незабавно потегли по задръстените с танкове улици.

Генералът заговори без предисловие, гласът му бе осезаемо напрегнат.

— Горбачов няма как да се свърже с външния свят. Специалните линии са отрязани, дори специалната линия за главнокомандващия.

— Има и по-лошо — прекъсна го Меткалф. — Току-що са разбрали, че заговорниците са сложили ръка на ядреното куфарче.

Генералът затвори очи. Куфарчето, което съдържаше свръхсекретните съветски ядрени кодове, щеше да даде възможност на хунтата да използва целия арсенал от руски ядрени оръжия, ако пожелае. Мисълта, че подобна сила е в ръцете на откачени, беше потресаваща.

— Горбачов жив ли е?

— Така изглежда — отговори Меткалф.

— Пучистите искат промяна — обясни генералът. — Е, ще я получат, но не както си я представят. Ако…

Меткалф изчака малко и после попита:

— Ако какво?

— Ако Диригента се намеси. Той е единственият, който може да спре това безумие.

— Ще го послушат ли?

— Нещо повече. Като шеф на целия военнопромишлен комплекс в страната Диригента разполага с огромна власт.

Меткалф се отпусна в седалката и каза:

— Не е ли странно, че двамата с теб разговаряме само по време на извънредни кризи. Когато светът е на ръба на ядрена война. Кризата с Берлинската стена. Кубинската ракетна криза…

— Не се ли оказах прав, че Хрушчов няма да изстреля ракетите?

— Ти никога не си правил компромиси със сигурността на собствената си страна, нито пък аз. Смятам, че и двамата действаме като… като…

— Като гръмоотводи, винаги съм си го мислел. Бяхме там, за да не допуснем цялата къща да пламне.

— Но вече сме стари, и двамата. Уважават ни заради репутацията, възрастта и мъдростта ни. Макар винаги да казвам, че мъдростта идва едва след като човек извърши цяла камара грешки.

— И се поучи от тях — добави генералът.

— Вероятно. Но така или иначе ме пенсионираха поради възраст. Ако не бяха парите ми, се съмнявам, че някой ще се сети да ме покани в Белия дом.

— Диригента няма да те сметне за негоден или възрастен пенсионер.

— Аз принадлежа към миналото. Аз съм история.

— В Русия миналото никога не остава в миналото, а историята никога не е само история.

Но преди Меткалф да отговори, лимузината рязко спря. Пред тях имаше улично заграждение: бариери, сигнални светлини и униформени войници.

— Групата „Алфа“ — каза генералът.

— Заповядай им да ни пуснат — каза Меткалф. — Ти си висш офицер.

— Те не са от армията. А от КГБ. Елитната група командоси, която бе използвана в Афганистан, в Литва — добави той, а в гласа му се долавяше съжаление. — А сега в Москва.

Войниците обградиха лимузината с насочени автомати.

— Излезте от колата — нареди командирът на взвода. — Ти, шофьорът. И вие, двамата старци отзад. Веднага!

— Мили Боже — промърмори генералът. — Тия момчета имат заповед да убиват.