Иля Илф, Евгений Петров
Едноетажна Америка (37)

Тридесет и седма глава
Холивудските крепостни

Седяхме с един американски кинодеец в малко холивудско кафене, подредено както много от тях в някакъв багдадски стил.

Беше знойна декемврийска вечер и входните врати на кафенето бяха широко отворени. Сух вятър тракаше с листата на уличните палми.

— Искате да знаете — говореше кинодеецът, — защо ние с нашата изумителна техника, с нашите прекрасни актьори, с режисьори, между които са най-добрите художници в света, защо ние, които правим понякога, но много рядко, прекрасни филми, защо ние денонощно изработваме нашите възмутителни, идиотски филми, от които зрителят малко по малко затъпява? Искате да знаете това? Добре, ще ви разкажа.

Кинодеецът поръча чашка шери.

— Трябва да си припомним кой беше отрицателната фигура в старата американска кинодрама. Почти винаги това беше банкер. В тогавашните кинопиеси той беше подлецът. Прегледайте сега хилядите филми, изготвени в Холивуд през последните години, и вие ще видите, че банкерът като отрицателен персонаж е изчезнал. Той дори се е превърнал в положителен тип. Сега това е добър, симпатичен делови човек, който помага на бедния или влюбения. Това е така, защото сега господари на Холивуд станаха банкерите, едрите капиталисти. И те, вече сами разбирате, няма да допуснат да ги показват във филмите като мерзавци. Ще ви кажа нещо повече. Американската кинематография е може би единствената промишленост, където капиталистите влязоха не само заради печалбата. Не е току-тъй, че ние правим идиотски филми. Заповядват ни да ги правим. Правят ги нарочно. Холивуд планомерно тъпче главите на американците, затъпява ги със своите филми. Нито един сериозен жизнен въпрос няма да бъде засегнат в холивудски филм. Гарантирам ви това. Нашите господари няма да го допуснат. Тази многогодишна работа вече е дала страшни плодове. Отучили са напълно американския зрител да мисли. Сега обикновеният кинопосетител стои на необичайно ниско равнище. На него му е много трудно да гледа нещо по-съдържателно от танцувално-степен филм или псевдоисторическа пиеса. Той няма да гледа един умен филм, а ще улови своето момиче и ще отидат в съседното кино. Поради това европейските филми, където все пак има повече съдържание, отколкото в американските, имат у нас твърде жалък пласмент. Разказвам ви ужаси, но такова е истинското положение на нещата. Нужни са много години работа, за да се върне отново вкусът на американския зрител. Но кой ще върши тази работа? Господарите на Холивуд ли?

Нашият събеседник говореше много искрено. Изглежда, тази тема го мъчеше постоянно.

— … Ами че у нас няма нито един независим човек освен Чаплин. Ние служим при своите господари и вършим всичко, което ни заповядат. Ще ме попитате: а все пак как се появяват онези няколко хубави филма, които пуска Холивуд? Те се появяват против волята на господаря. Това е случайна сполука, отстъпка от страна на господаря на слугата, когото цени, да не би от глупост да зареже работата. Понякога се налага да крият от господарите добрия филм, за да не успеят да го развалят. Вие познавате ли Луи Майлстоун? Когато той правеше „На западния фронт нищо ново“, страхувайки се от господарите, които имат навик да идват при снимането и да дават съвети, той пусна слух, че през цялото време на снимането се правят взривове и че това е много опасно за живота. Господарите се изплашиха и оставиха на мира хитрия Майлстоун. Ала все пак той не успя да скрие всичко докрай. Веднъж го извикал развълнуваният господар и го попитал:

— Слушайте, Луи, казват, че вашият филм има нещастен край, вярно ли е?

— Да, вярно е — признал Майлстоун.

— Но това е невъзможно! — развикал се господарят. — Американската публика няма да гледа филм с такъв край. Трябва да се направи друг край.

— Но нали филмът се снима по знаменитата книга на Ремарк, а там краят е именно такъв — отвърнал Майлстоун.

— Това не зная — рекъл нетърпеливо господарят, — не съм чел този Ремарк и това не ме интересува. Стига, дето му платихме маса пари за правото на инсцениране. Но ви повтарям: американската публика няма да гледа филм с такъв край.

— Добре — казал Майлстоун, — ще направя друг край.

— Виж, туй е чудесно! — зарадвал се господарят … Как ще стане сега тази работа?

— Много просто. У Ремарк войната печелят французите, както е било в действителност. Но щом като вие желаете непременно да променим края, ще направя немците да спечелят войната.

Само с този остроумен отговор Майлстоун спасил своя филм. Филмът имаше грамаден успех. Но това се случва доста рядко. Обикновено дори известен, дори знаменит режисьор е принуден да прави всичко, което му заповядат. Сега например — това се случи само преди няколко дни — един кинорежисьор, известен в цял свят, получи сценарий, който му хареса. Няколко години вече той търси нещо значително за поставяне. Представете си неговото удоволствие и радост, когато най-после го намери! Но в този филм трябвало да се снима Марлен Дитрих, звезда на Холивуд. Тя прочела сценария и решила, че ролите на другите артисти са много по-големи и сполучливи, че те ще ѝ попречат да изпъкне във филма. И ето че несравнимата Марлен поискала тези роли да бъдат съкратени. Пиесата била развалена безвъзвратно. Режисьорът отказа да постави сценария в такъв обезобразен вид. Както виждате, режисьорът, за който ви разказвам, е толкова голям и знаменит, че се осмелява да се откаже от работа, която му е неприятна. Такива хора в Холивуд се броят на пръсти. И така звездата победила, защото за нашите господари звездата — това е главното. Американската публика ходи заради звездата, а не заради режисьора. Щом на афиша стои името на Марлен Дитрих или Грета Гарбо, или Фредерик Марч, все едно, публиката ще внесе в касата своите милиони, каквато и дивотия да играят тези забележителни артисти. Всичко свърши много просто — повикаха друг режисьор, който нищо не смее да откаже, иначе ще загуби работата си, и му възложиха да постави разваления сценарий. Той прокле своята жалка съдба и се залови „да изстрелва“ филма.

Може би вие мислите, че ни управляват някакви просветени капиталисти? За съжаление това са най-обикновени тъповати трупачи на долари. За „Метро Голдуин Майер“ вие, разбира се, знаете. Техните студии пускат годишно маса филми. А ето какво мога да ви кажа за стария Голдуин — господаря на тази фирма.

Веднъж той отива при свой познат и радостно му съобщава:

— Знаете ли, моята жена има такива красиви ръце, че от тях правят вече бюст.

Разправят също така, че една от актрисите на Голдуин, която получава от него десет хиляди долара седмично (звездите получават луди, отвратителни хонорари, но тук няма никаква благотворителност — звезда, която получава десет хиляди долара седмично, носи на своя господар най-малко още толкова хиляди чист доход за същата седмица), го поканила на закуска в своя замък, който успяла да купи във Франция. Преди закуската показали на стария Голдуин сградата. Старецът добросъвестно попипал копринените тапети, докоснал креватите, за да опита еластичността на матраците, внимателно разгледал бойните кули. Но особено го заинтересувал старинният слънчев часовник. Когато му обяснили неговото устройство, той изпаднал във възторг и извикал:

— Чудесно нещо! Какво ли ще измислят по-нататък!

Виждате, налага ни се да имаме работа с хора, до такава степен невежи, че вземат слънчевия часовник за последно изобретение. Такова е тяхното равнище на знания, тяхното равнище на култура. И тези хора не само дават пари за производството на филми. Не, те се намесват във всичко, внасят поправки, променят сюжети, те ни учат как да правим филми. Хайде, аз ви наговорих толкова мрачни неща, че май стига! Знаете ли какво? Да се качим в колата и да отидем да се поразходим, да се освежим.

Отидохме извън града и попаднахме на резервния водоем, който осигурява Лос Анжелос в случай, че се повредят водопроводните станции.

Нощта беше черна. Сред тишината и мрака ние наистина си починахме, дойдохме на себе си от страшните холивудски разкази.

Когато се върнахме в „Холивуд хотел“, заспахме мъртвешки сън, лишен от видения, почивки и спокойствие, с една дума, от всичко, което прави сънят чудесен.