Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Кенгуру (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Waypoint Kangaroo, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2021 г.)
Корекция
sir_Ivanhoe (2021 г.)

Издание:

Автор: Къртис Чен

Заглавие: Междинна станция „Кенгуру“

Преводач: Владимир Зарков

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: „Алианс Принт“ ЕООД

Излязла от печат: 11.06.2018

Редактор: Иван Тотоманов

ISBN: 978-954-655-852-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6328

История

  1. — Добавяне

41.

Транспортен кораб на X-4, Оперативен център

21 минути до „нулевата точка“

 

Капур води. Влизаме и отиваме в оперативния център зад мостика. Полковник Брутлаг и останалите от екипажа са там с Оливър и Джесика. Никой не изглежда доволен от живота.

Брутлаг стои пред тактически екран, заемащ цяла стена. „Деджа Торис“ се премята лудешки. Аз се питам какво усукване може да издържи носещата конструкция на пътническия кораб.

— По всеки вектор на въртене ускорението достига до три g — казва Брутлаг. — И онези, които не са си изповръщали червата досега, едва могат да пълзят насам-натам.

— Още по-зле е — заявява Джесика. — Говорим за около четири хиляди цивилни, които нямат никакъв опит в променлива гравитация. Въртенето ги размята като парцалени кукли. Счупени кости, сътресения, порезни рани…

— Колко често се променя въртенето? — питам ги.

— Хеш?

Брутлаг се отдръпва и пред екрана застава пилотът, дългурест мъж със светли очи и набола брада.

— Нов вектор на всеки три до пет секунди — обяснява Хеш. — Съмнявам се, че някой успява да запази ориентацията си в пространството, за да работи с някакви системи за управление.

Неспирно променящото се въртене прави непосилна и задачата някой от корабите да се скачи с „Деджа Торис“. А и не можем да поддържаме връзка с бясно сменящата мястото си външна антена. Лишени сме от всякакъв контакт със Сантамария и неговия екипаж.

— Проследяваме движението — казва Оливър. — Промените са много бързи. Похитителят явно използва компютърна програма, значи промените са само псевдослучайни и би трябвало да съставим прогноза за тях. Но ще мине време, докато натрупаме данни и разгадаем алгоритмите.

— Четири хиляди цивилни — повтаря Джесика и ни оглежда свирепо. — Колкото по-дълго чакаме, толкова по-тежки стават техните травми. Някои от тези хора ще умрат.

— Има и друг вариант — казва Брутлаг.

— Да го чуем — обаждам се веднага.

— В кораба имаме две плазмени оръдия. Всяко може да бъде разглобено на пет отделни модула, с чието пренасяне се справя един космонавт. Ще доближим „Деджа Торис“ на половин километър. Нашият боен кораб ще използва системите си за електронно противодействие, за да заглуши техните сензори. Космонавтите ще скачат по двама, като всяка двойка носи еднакви модули. Ще се прикрепят към корпуса на кораба с куки. Всеки, който стигне до кораба, пропълзява до най-близкия въздушен шлюз и влиза. Щом се съберат вътре, ще сглобят оръжието, ще си пробият път в инженерния сектор и ще обезвредят похитителя.

Май е редно да възразя, че този план е ужасно безумен, но след направеното от мен преди малко нямам право да оспорвам ничии идеи.

— Остават петнайсет минути до „нулевата точка“ — казвам въпреки всичко. — Ще стигне ли времето?

— Не е необходимо да отклоняваме кораба прекалено много — отговаря ми Хеш. — Можем да използваме и атмосферата на планетата, за да го насочим встрани. Ще е тежко преживяване за хората вътре, но това удвоява времето, с което разполагаме. Ако пресметнем всичко добре, ще нанесем само леки повреди.

— А ако не го пресметнем добре?

Хеш се взира в мен. Така е стиснал устни, че са като тънка линия.

— Губим един кораб, сър, но спасяваме половин планета.

Не помня друг път да ме е мъчило такова главоболие.

— Трябва да се свържем с всички кораби около Марс — казва Оливър. — За да координират действията си по прехващането на „Деджа Торис“.

— Ще имаме нужда и от спешна медицинска помощ за четири хиляди души — добавя Джесика. — Полковник, искам разрешение за открита текстова връзка с Марсианското орбитално управление.

— Ще ви осигуря връзка — казва Брутлаг. — Хеш, изчисли всичко правилно.

— Слушам, сър.

 

 

Преди да ме допуснат до космически полети, прекарах твърде много време в триизмерния симулатор. Наподобява хаотичното въртене на кораб, който е загубил управление. Целта на това упражнение е да потискаш напъните за повръщане петнайсет минути.

След цяла седмица и осем опита се справих с изпитанието. А сега съм убеден, че повръщането е най-малката грижа на хората в „Деджа Торис“.

Полковник Брутлаг заповядва на екипажа на бойния кораб какво да правят, осигурява на Оливър и Джесика връзката с Марсианското орбитално управление, после двамата слизаме в товарния сектор. Той иска още някой да наблюдава това необикновено прехвърляне на неговия отряд. Намествам се в наблюдателния купол над основния трюм, а Брутлаг облича скафандър и отива при десетимата космонавти, които вече са в скафандри и закрепват на гърбовете си части от плазмената артилерия.

Разпознавам Капур по ръста и плавните движения. Всички от отряда съгласуват действията си с привична сръчност. Щом се натоварват с модулите на плазмените оръдия, пъхат и лични оръжия в кобури на скафандрите. Накрая проверяват и другото си снаряжение, сред което изпъкват комично големите метални куки, прикрепени към предмишниците им.

Люковете се отварят и виждам въртящата се безразборно огромна маса, запълваща изцяло отвора. На разстояние половин километър товарният кораб е като джудже пред пътническия. Помощните двигатели се включват непрекъснато и преобръщат хаотично „Деджа Торис“. Товарният му сектор се появява за малко пред нас и забелязвам, че някои от контейнерите липсват. Надявам се поне самият кораб да издържи, докато космонавтите изпълнят задачата си.

Полковник Брутлаг извиква поредната заповед, която не мога да чуя — не съм включен в техния комуникационен канал. Космонавтите се нареждат по двама пред отворените люкове.

Брутлаг вдига ръка и двама застават в средата на отвора, като се придърпват по някакво скеле. Обръщат се с главите надолу спрямо мен, свиват крака и се приготвят буквално да изскочат от кораба.

Брутлаг замахва надолу. Първите двама се изстрелват от товарния сектор. Навън започват проблясъци — бойният кораб пречи на сензорите на „Деджа Торис“.

Примигвам, за да използвам лявото си око в радиочестотите. Следя импулсните радиофарове на космонавтите, за да знам кога всеки от тях е стигнал до пътническия кораб.

След по-малко от половин минута в товарния сектор е останал само полковник Брутлаг. Обръща се и ми маха с ръка.

— Виждате ли ги, господин майор?

— Да. — Червените точки мигат на виртуалния ми екран. — Досега осмина се закрепиха на корпуса. Последните двама пристигнаха… Гадост! — Една червена точка се отделя от „Деджа Торис“. — Един отскочи. Повтарям — един космонавт отскочи.

— Хеш, засече ли го? — пита Брутлаг.

— Да, сър. Движим се към него.

Гледката през отворения люк се променя. Аз следя червената точка, която догонваме. Според моето око скоростта й е 52 метра в секунда. Явно космонавтът е докоснал корпуса на „Деджа Торис“ в мига, когато въртенето се е променило. Едва ли е пострадал зле, но е бил раздрусан сериозно.

Хеш обръща кораба така, че космонавтът да се пъхне в товарния сектор. Той се придърпва навътре по скелето. Куката му е разкривена и счупена.

— Прибрахме го — съобщава Брутлаг. — Да се върнем на позицията си.

— Слушам, сър — отговаря Хеш.

Полковникът затваря люковете и помага на космонавта да стъпи на пода. Когато секторът се запълва с въздух, аз се измъквам от купола и отивам при тях.

Космонавтът се казва Линч. Плувнал е в пот и се мръщи, когато сваля шлема си. Медицинските му показатели в шлема са осветени в червено.

— Изглежда, имаш пукнато ребро — казва Брутлаг.

Откачам куката от скафандъра на Линч и оглеждам повредите.

— Поне знаем какво се е объркало.

— Да, сър — казва Линч.

Превключвам окото си в медицински режим, за да проверя има ли увреждания на вътрешните органи, и виждам колко ускорен е пулсът му.

Брутлаг помага на Линч да смъкне скафандъра. Каня се да прибера куката в един шкаф, но откривам в нея нещо особено. Отделям няколко секунди да сканирам с друг режим на лявото око и подозренията ми се потвърждават.

Не казвам нищо, преди да заведем Линч в лазарета. Тогава моля Брутлаг да се върнем в товарния сектор и му показвам куката.

— Виждате ли това? — Соча върха на едно от трите остриета. — Твърде равно е отчупено, за да се дължи на претоварване на материала. Трябва да го е срязал частично, преди да скочи.

Гласът на Хеш избръмчава по радиостанцията:

— Полковник, двата екипа влязоха през въздушни шлюзове. В кораба са и губя връзка с тях.

— Разбрано, Хеш, благодаря. — Брутлаг изключва връзката и ме поглежда. — От самото начало си знаех, че Линч няма да се задържи при нас. Благодаря, господин майор.

Смутен съм от нехайния му тон.

— Това не ви ли безпокои?

Изражението му става едва ли не весело.

— Кое, опитът му да саботира операцията ли?

— Ами да, господин полковник, ако трябва да съм откровен. Сам е повредил куката си. Не е искал да влезе в онзи кораб, което намали наполовина шансовете да вкарате петата част от плазмено оръдие…

— Ако и двамата, които носеха съответен модул, не бяха успели да се задържат на кораба, щяхме да ги приберем и да опитаме отново. Линч знаеше това. Ако е искал да ни попречи, щеше да повреди самия модул, а ние щяхме да научим за саботажа твърде късно.

— Но не е ли вероятно да е намислил още нещо? Тук останахме малко хора. Може да ни обезвреди и да превземе кораба…

Брутлаг ме прекъсва с жест.

— Господин майор, винаги ли сте настроен толкова параноично?

— Е, не бих казал.

Но си мисля, че намеренията на директора на разузнаването да превърне повърхността на половината Марс в разтопено стъкло оправдават напълно подозрителността ми.

— Познавам хората си — казва Брутлаг. — Линч е млад. Жена му роди съвсем наскоро. Иска да се прибере вкъщи. Мога да го разбера. Нежеланието му да каже ясно какво предпочита не буди уважение, но всеки си има свой подход към тези проблеми.

— Значи няма вероятност да е бил завербуван?

Брутлаг свива вежди и повтаря:

— Познавам хората си. Линч не е заплаха за сигурността.

Долавям, че е време да отстъпя.

— Щом казвате.

Мога да помоля Джесика да държи Линч под око.

— Хората са социални същества — продължава полковникът.

Това съвсем ме озадачава и изтърсвам:

— Е, и?

— Искаме да принадлежим към нещо по-голямо. Да имаме свое племе, независимо дали е семейство, народ или екип. Работата в Експедиционния корпус не е за всеки. А и чувството за принадлежност може да се промени с времето. Връзката на Линч с неговото семейство вече е по-силна от желанието му да остане на тази работа.

— Ясно.

Чудя се дали лекциите по антропология са нещо обичайно в този отряд.

— Чух, че похитителят е бил на военна служба. Така ли е?

— О, да. В специалните части на армията.

— И е бил уволнен позорно.

— За неподчинение и кражба.

Брутлаг кима.

— Господин майор, виждал съм мнозина да напускат Експедиционния корпус. Мнозина разгневени младежи искаха да се бият във войната срещу Марс. Но за да участваш в X-4 е нужно не само да се сражаваш. Трябва да бъдеш и част от цялото. Знам, че поне за мен беше най-трудно да разбера това — по-трудно от схватките в безтегловност и от тънкостите на орбиталната механика. На някои хора им липсват качествата, за да се справят с нашето обучение. На други им липсва интелект. А на трети просто не им е мястото при нас.

— Господин полковник, дано не се опитвате да ми внушите, че военните са подтикнали Алан Уаклин да отвлече кораба и да убива.

— Не, господин майор. Предполагам обаче, че Алан Уаклин е копнеел отчаяно да принадлежи към групи, за които е бил напълно неподходящ, а военните просто са били много по-резки от останалите в отхвърлянето му.

Казвам си, че това би го направило идеалната мишена за Търман Сакрайда. Директорът на разузнаването се е престорил, че му дава точно каквото е искал. А този лапнишаран изобщо не се е досетил как го разиграват.

— Почти съм готов да го съжаля — добавя Брутлаг.

Спомних си единствените кадри, на които видях ясно Алан Уаклин — когато нахълта при основния двигател на „Деджа Торис“ и уби невинен човек.

— Не — отговарям. — Аз изобщо не съм готов да съжалявам този мръсник.

— Ваше право е, господин майор — казва Брутлаг. Следващите думи се изплъзват от устата ми, преди да се усетя.

— Помогнете ми да облека скафандър. Ще скоча.

— Моля? — Полковникът ме гледа изненадано.

— Имате един космонавт по-малко. А трябва и последният модул за плазмено оръдие да бъде занесен в „Деджа Торис“. Аз съм обучен космонавт. Напъхайте ме в скафандър.