Джеймс Осуалд
Книга на душите (13)

13.

На 27 януари 2000 г. настъпи краят на една черна глава от историята на Единбург. В този ден полицейският участък на Лодиан и Бордърс щурмува дома и книжарницата на търговеца на антикварни книги Доналд Андерсън. Бяха стигнали до него не в резултат на блестящо полицейско разследване, изпълнявайки стриктните процедури в полицейската работа. Беше по-скоро пръстът на съдбата. По някаква случайност Андерсън беше избрал за своя жертва годеницата на един млад детектив. Отново по волята на случайността въпросният детектив беше влязъл в книжарницата му, търсейки някаква книга, и бе открил следа от своята убита любима. Това единствено простичко доказателство — ивица плат, откъсната от роклята й, беше достатъчно, за да бъде сложен край на най-дългото издирване на престъпник в историята на града. Едва когато бяха слезли в мазето на безобидната на вид книжарница, бяха разкрили истинската същност на Коледния убиец.

Леко покашля не го връща в действителността и той забелязва продавачката, застанала до високата стойка, поставена на видно място в предната част на книжарницата. Поглежда към ръцете си и осъзнава, че е изпуснал книгата на пода.

Би трябвало да знае, че ще се случи така. Част от него наистина го знаеше. Вече на два пъти променя телефонния си номер, за да се опита да спре обажданията с безкрайни молби за интервюта и банални въпроси за това как се чувства. Не чувства нищо. Чувства всичко.

И тогава се случва това.

На масата са наредени стотици копия от книгата с омразното лице на корицата. Витрините на книжарницата са облепени с двуметрови плакати и на всеки от тях се мъдри заплашителната му фигура. Доналд Андерсън е известен. Чудовището, което цяло десетилетие е тероризирало зимните улици на града, отново оживява от плът и кръв, увековечено в книга, превърнала се в бестселър. А той дори не можеше да я задържи в ръце. Коледния убиец е изложена в книжарниците из целия град. Реклами за нея покриват автобусите от градския транспорт по Принсес стрийт, корицата й се набива в очите на нищо неподозиращите пътници от хиляди места: огради, спирки, списания и вестници. А авторът на бестселър номер едно не спира да се появява по телевизията и да печели луди пари от книгата. Доналд Андерсън определено се отплащаше добре на Джоан Далглийш. Наистина добре.

Има обаче десет скърбящи семейства, които не могат да кажат същото.

Обръща се с гръб към стойката и дори не забелязва продавачката, която вдига падналата книга, забърсва я с ръка, сякаш е произведение на изкуството, и я връща при останалите. Очите му са слепи за света наоколо, не вижда гъмжащата тълпа хора, търсещи приятното вълнение от срещата с безумните дела на един ужасно зъл човек. Вижда единствено и само студената пръст, изсипвана върху тъмното дърво на ковчег сред леденостудени капки дъжд.