Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gravity’s Rainbow, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Корекция и форматиране
NomaD (2020 г.)
Форматиране
cattiva2511 (2020 г.)

Издание:

Автор: Томас Пинчън

Заглавие: Гравитационна дъга

Преводач: Красимир Желязков

Година на превод: 2020

Език, от който е преведено: английски

Издател: Читанка

Година на издаване: 2020

Тип: роман

Коректор: NomaD

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13338

История

  1. — Добавяне

□ □ □ □ □ □ □ □

УУУУФФФФЪЪЪЪ, Слотроп надига своя наръч палта, готов да ги хвърли и побегне, но майор Марви се усмихва лъчезарно.

— Здрасти, другарю. Идваш точно навреме за порция от Атомната Лютивка на Майор Марви! Придърпай стол и сядай, а? Я-я-ха-ха-ха! А девойчето, как й беше името… — киска се той и я опипва, докато момичето тръсва доставения от нея огромен куп с кожи, които сега заемат по-голямата част от помещението — понякога е доста приказлива. Надявам се не мислиш, че ние правим нещо незаконно, нали знаеш, във ваш’та зона и тъй нататък.

— Съвсем не, майоре, — опитва да го докара на руски акцент, но излиза като Бела Лугоши[1]. Както и да е, Марви е извадил вече своя пропуск запълнен преобладаващо на ръка, с печати тук-там. Слотроп се вглежда в ръкописната кирилица и в долната част на страницата разчита подписа на Чичерин — Аха. Два-три пъти сме действали съвместно с полковник Чичерин.

— Хей, чу ли к’во е станало в Пенемюнде? Не’кви хитреци се вмъкнали там и отвлекли Скачача направо изпод носа на полковника. Да-а. Знаеш ли го Скачача? Кофти тип, казвам ти, другарю. Тоя подляр има толкова много главни в огъня, а за такива свободни предприемачи като мен и стария Гаден Чиклиц не е оставил никакво място.

Старият „Гаден“ Чиклиц, чиято майка г-жа Чиклиц го е нарекла Клейтън, се крие зад куп норкови наметки, с насочен към корема на Слотроп пистолет калибър 11 мм.

— Спокойно, приятел, той е безопасен — обажда се Марви. — Защо не донесеш още от шампанското. — Чиклиц е дебел почти колкото Марви, с очила с рогови рамки и теме лъскаво колкото лицето му. Те стоят един до друг прегърнати, двама усмихнати шишковци. — Иван, ти гледаш в 10 000 калории на ден, ето тук — сочи с палец двете шкембета и намига. — Нашият Чиклиц ще бъде Кралският Престолонаследник — и двамата се превиват от смях.

Но това е истина. В действителност Чиклиц е открил начин да печели от предислокацията. Той ще си издейства от Специалните Служби изключителен договор за Организирането на празника на Нептун за всеки военнотранспортен кораб, пресичащ екватора. А самият Чиклиц щял да бъде Кралският Престолонаследник на колкото рейса може да присъства, това било записано. И сега мечтае за поколенията пушечно месо, мъчително пълзящи на колене, един след друг, за да целуват шкембето му, докато той нагъва пуешки кълки и фунийки сладолед и бърше мазни пръсти в косите на младите морячета, които за първи път пресичат екватора. Официално той се води един от американските индустриалци тук към ЦТО[2], проучва и разузнава германското машиностроене и по-специално тайните оръжия. В Щатите има фабрика за играчки в Нътли, Ню Джърси. Може ли някой да забрави необикновено успешния „Сочен Самурай“, куклата, която пълниш с кетчуп и после я мушкаш на няколко специално пригодени за целта прореза, при което тя се разлетява на парчета, всичко 82, реалистично жвакаща пластмаса, из цялата стая? или-или „Схванатият Сам“, игра развиваща различни умения, трябва да застреляш негъра преди той да се прехвърли с динята през оградата и да избяга, предизвикателство за рефлексите на момчета и момичета от всички възрасти? Понастоящем бизнесът и фабриката сами се управляват, но Чиклиц е устремен в бъдещето. Затова върти тая далавера с кожите, а църквата „Свети Михаел“ служи като склад и снабдителна база за цялата област.

— Икономии, намаляване на разходите. Трябва да натрупам капитал, достатъчно, за да се задържа и да устискам — лее шампанско в златни потири за причастие — докато разберем накъде ще отидат нещата. Лично аз мисля, че тези Фау-оръжия имат отлично бъдеще. Ще бъдат наистина нещо велико.

В старата църква мирише на разлято вино, американска пот и наскоро горял кордит, но това са нови все още неулегнали прониквания, които не са успели да премахнат доминиращия католически аромат — восък, тамян, векове кротко блеене от устните на паството. Деца влизат и излизат, внасят и изнасят кожи, бърборят с Лудвиг и скоро го канят с тях на разпределителната гара да претършуват товарните вагони. За Чиклиц работят трийсетина хлапета.

— Мечтата ме е да отведа всички тези деца в Америка, в Холивуд — признава той. — Мисля, че за тях има бъдеще в киното. Да си чувал за Сесил Демил, продуцентът? Зет ми е доста близък с него. Смятам, че мога да ги науча да пеят или нещо такова, детски хор, да уредя пакетна сделка с Демил. Той може да ги използва в големите масовки, религиозни сцени, оргийни сцени…

— Ха! — вика Марви и облещен ръси шампански лиги — Само си мечтаеш, мойто момче! Продадеш ли децата на Сесел Демил, те със сигурност няма да пеят. Той ще използва малките загубеняци като роби в галерите! Да-а-ха-ха… да ще бъдат оковани с вериги за греблата, ще гребат и ще откарват готиния Хенри Уилкоксън[3] към залеза, на бой с гърци или персийци или с някой друг.

— Роби за галерите? — реве Чиклиц. — Бога ми, докато съм жив, тая няма да я бъде. Младите коженосци не могат да бъдат гребци за Демил!

В покрайнините на градчето има развалини от батарея А4, изоставена там, където е стърчала, когато войската е бягала на юг, в опит да се измъкне от британските и руски клещи. Марви и Чиклиц ще отидат да поразгледат и канят Слотроп да ги придружи. Но първо трябва да се справят с Атомната Лютивка на Дуейн Марви, която се оказва истинско изпитание на мъжествеността. Бутилката с шампанско е наблизо, но пиенето от нея ще означава проява на слабост. Преди време Слотроп навярно би се оставил да бъде забаламосан, но сега дори не му трябва да се замисля. Докато двамата американци, полуослепели с пламтящи носове бълващи пороища от сополи, биват подложени на това, което авторитетният Пътеводител на скъперника из Зоната напълно уместно определя като „Божие проклятие за лигавиците“, Слотроп седи и лочи шампанско, все едно че е газирана вода, кима, усмихва се и от време на време промърморва да, да за по-голяма убедителност.

На обекта отиват със зелен ухилен щабен автомобил „форд“. Още с припъхването зад кормилото Марви се превръща в озъбен алкохолик: с протяжно свистене оставя по шосето достатъчно гума за презервативи за цяла дивизия, от нула до 120 км/ч. още преди да е заглъхнало ехото, реве любимата си песен „Розата от Сан Антонио“, опитва да прегази колоездачи от двете страни на пътя, хвърля в паническо бягство добитъка, докато Гадния Чиклиц, бутилка шампанско във всяка ръка, с доволни подкряквания го надъхва и крещи през прозореца предупреждения като „Не се ебавай с Момчето, ’щото не ебач, а наебан ше бъдеш“, което отнема известно време и привлича само редки озадачени „хайл Хитлер“ от някои бабички и дечица край пътя.

Обектът представлява овъглено парче земя, отново раззеленяващо се с млади бурени, посред горичка от букове и някоя друга елша. Замаскиран метал стърчи безмълвно сред призрачно множество късни глухарчета, сивите им главици се поклащат заедно в очакване на сияйния вятър, който ще ги понесе към морето и по-нататък към Дания и по цялата Зона. Всичко е било демонтирано. Транспортните средства са върнати до кухите проектни обвивки от техните най-ранни спецификации, въпреки че е останала слаба миризма на бензин и грес. Сред плетениците от кабели и маркучи растат неистово жълти и неистово сини незабравки. Лястовици са свили гнездо в колата за управление на изстрелването и един паяк е започнал да запълва междуребрено пространство на крановата стрела на товарната платформа със своя собствена паяжина.

— Ебати! — ръмжи майор Марви. — Нема да се обиждаш, другарю, ама шибаните руснаци са изпокрали всичко.

Вървят и подритват зелени и лилави бурени, ръждясали консервени кутии, стар талаш и дървени трески. Жалони, всеки с бяло парцалче заковано на върха, все така се нижат към отстоящия на 12 километра насочващ предавател. На изток. Значи опитвали са да спрат руснаците.

Прашното приборно табло на автомобила за управление примигва в червено, бяло и синьо. Слотроп коленичи. Това е Мандалата на Черната команда: ГПЗНР[4]. Той вдига очи и вижда Марви — лукаво и тлъсто усмихнат.

— Ами да. Треб’еше да се досетя. Не носиш ник’ви отличителни знаци. Ма-а-а-м-м-м-к-к-а-а-а… ами че ти си съветски КРК[5]! Нали? — Слотроп го гледа мълчаливо. — Хей. Хей, кого се опитваш да заловиш? А? — Усмивката е изчезнала. — Дано да не е полковник Чичерин. Треб’е да знаеш, че той е добър руснак.

— Уверявам ви, — държи високо мандалата, като кръст пред вампир, — че ме интересува единствено разрешаването на проблема на тези черни дяволи.

Усмивката се завръща, заедно с една дебела ръка върху рамото на Слотроп.

— Готов ли си да ги посриташ хубаво, когато пристигнат другарите ти?

— Да ги посритам? Боя се, че не ви разби…

Разбираш и още как. ’Айде стига. ’Що мислиш тия уроди са спретнали лагер край града! Хей, Иван, мамка му, ш’си напра’им кефа. Аз моя „колт“ вече цял ден го чистя — поглажда оръжието в кобура. — Ш’си ушия шапка от кожата на някоя чернилка и нема ти казвам коя негова част ш’се мандахерца отзад за опашка, н’ли? А? — Което развеселява толкова много Гадния Чиклиц, че той се задавя от смях.

— Понастоящем, — Слотроп съчинява в движение, крачейки до тях — задачата ми е да координирам разузнавателната дейност в подобни операции — каквото и да значи това. — Всъщност, намирам се тук, за да проуча разположението на вражеските позиции.

— Пра’илно казваш, вражески — кима Чиклиц. — Те имат оръдия и всек’во друго въоръжение. Единственото нещо дето негрото треб’е да има в ръцете си, е метла!

— Нали не очакваш да тръгнем с теб сега? — мръщи се Марви. — Можем да те упътим как да стигнеш там, другарю, но да ходиш сам е откачена работа. ’Що не почакаш до довечера? Началото е определено за полунощ, нали? Мо’еш да изчакаш дотогава.

— От първостепенно значение е да събера определена информация предварително, — непроницаемо лице, абсолютно непроницаемо лице, добре, добре… — Няма нужда да ви казвам колко важно е това… — многозначителна пауза, — за всички нас.

Неговото обяснение му печели указания как и къде да намери Черната Команда и транспортиране обратно в града, където предприемачите подбират две Ентусиазирани Фройлайни и потеглят към залеза, да гуляят. Слотроп остава сред техните отработени газове и мърмори. Следващият път вече няма да бъде само торта, лайнар такъв…

Отнема му цял час, за да стигне до лагера пешком, през широка ливада, чиято окраска става все по-наситена, сякаш в растителното й покритие непрекъснато се влива и просмуква зелена боя… той различава сянката на всяка отделна тревичка, разпростряна до сенките източно от нея… чиста млечнобяла светлина се издига в камбановидна крива над почти залязлото слънце, прозрачна бяла плът преминава постепенно през множество сини оттенъци, от пастелно светло до съвсем тъмно стоманено на зенита… защо е тук, защо го прави? Това също ли е идея на лемингката Урсула, да се забърква в междуличностните вражди на други хора, когато той би трябвало да… каквото и да е… уф-ф…?

Ами да! Да, какво се случи с Имиполекс Г, с онзи Джамф и-и-и онзи Черен Агрегат, трябва да се изявя като непримирим частен детектив тук, да отида съвсем сам, да превъзмогна всички препятствия, да отмъстя за моя приятел, когото Те убиха, да си възвърна документите за самоличност и да намеря този тайнствен агрегат, но сега това е ВСЕ ЕДНО ДА

ТЪРСЯ ИГЛА В КУПА СЕНО-О-О-О!

Ттттт — търся нещо от лъчите на пълнолунието,

(Нещо) което трябва да си ти-и-и-и-и!

Стъпалата шепнат през бурени и ливадна трева, тананикат задъхано и уверено, съвсем като Фред Астер, когато преценяваше какви са шансовете му да намери Джинджър Роджърс от тази страна на тяхната елегантна тленност…[6]

Значи да направиш моментална снимка — не, не, чакай, ти си длъжен да планираш трезво, да преценяваш с какви възможности разполагаш, да определяш целите си в този критичен повратен момент в твоя…

Да-да, та-та, ТЪРСЯ ИГЛА В КУ…

Ненене, хайде, Джаксън, стига глупости, трябва да се съсредоточиш… Черният Агрегат сега. О Кей, ако мога да намеря този Черен Агрегат и да разбера как Джамф е бил включен в програмата, ако мога да разкрия това, да-да сега Имиполекс…

— търся (хмм) изба пълна със шафран…

Уфф…

Горе-долу в същия момент, сякаш появата й е предизвикана от нечие скромно желание, самотна черта пресича небето: първата звезда.

Дано да успея да ги предупредя навреме.

Сред дърветата те се нахвърлят върху Слотроп, жилести, брадати, черни. Отвеждат го при огъня, където някой свири на мбира[7], чийто резонатор е издълбан от парче немски бор, а пластинките на платиците са изрязани от ресорите на един разбит „фолксваген“. Жени в бели памучни поли щамповани с тъмносини цветя, бели блузи, обшити със сърма престилки и черни забрадки шетат около тенджери и тигани. Някои носят огърлици от черупки на щраусови яйца на очертани с нож сини и червени ивици. Над огъня, набучено на дървен шиш цвърти и капе огромно парче говеждо месо.

Енциан го няма, но Андреас Орукамбе е тук, с флотски пуловер и войнишки работни панталони, напрегнат като електрифициран проводник. Той помни Слотроп.

— Was ist los?[8]

— Сигурно ще дойдат в полунощ — отвръща му Слотроп — Не знам колко души са, но може би е по-добре да се махнете от тук.

— Може би — усмихва се Андреас. — Ял ли си?

Спорът, да тръгват или да останат, продължава по време на вечерята. Това не е приемане на тактическо решение, на което са учили Слотроп в офицерската школа. Изглежда са пуснати в ход други съображения, известни на зоновите херероси, ала не и на Слотроп.

— Трябва да отидем там, закъдето сме тръгнали — обяснява му по-късно Андреас. — Където Мукуру[9] иска да отидем.

— Аха. Аз пък мислех, че вие търсите нещо тук, както всички други. Например онази 00000, какво ще кажеш, а?

— Тя принадлежи на Мукуру. Той я крие там, където иска ние да я търсим.

— Слушай, аз имам информация за този Черен Агрегат. — Преразказва им историята на Грета Ердман: Люнебургското поле, химическия завод, името Блицеро…

Това им звучи познато. Дори не просто звучи, а трещи, като гонг. Всички се споглеждат.

— Значи — много внимателно произнася Андреас — тъй се казва немският командир на батареята, която е използвала Черния Агрегат?

— Не знам дали са го използвали. Блицеро е завел жената в завод, където или са го сглобявали или са произвеждали детайли за него, от някаква пластмаса, „Имиполекс Г“.

— И тя не ти е посочила къде.

— Казала ми е само „Люнебургското поле“. Опитайте да намерите мъжа й, Миклош Танац. Той може да е наблюдавал истинско изстрелване, ако изобщо е имало такова. Тогава се е случило нещо необичайно, обаче аз така и не успях да разбера какво.

— Благодаря ти.

— Няма защо. А сега да се надяваме, че вие ще можете да ми кажете нещо. — Той изважда намерената от него мандала. — Какво означава това?

Андреас я оставя на земята и я завърта така, че буквата Г да е обърната към северозапад.

Готовност — докосва всяка буква поотделно, — и Продухване, това са женските букви. Северни букви. В нашите села жените живееха в колиби в северната половина на кръга, а мъжете в южната. Самото село представлява мандала. „Готовност“ е оплодяване и раждане, „Продухване“ е диханието, душата. „Запалване“ и „Начална степен“ са мъжки знаци, дейностите, огънят и подготовката или строителство. А тук в центъра е „Работната степен“. Това е оборът, където държахме свещения добитък. Душите на нашите праотци. Това тук е съвсем същото. Раждане, душа, огън, строителство. Мъжкото и женското начало заедно.[10]

— Четирите вертикални стабилизатори на Ракетата образуват кръст, също мандала. Номер едно показва накъде ще полети. Номер две е тангаж, тоест надлъжно люлеене. Номер три е ъгъл на рискаене и крен, тоест въртене около надлъжната ос. Номер четири е тангаж или надлъжно люлеене. Всяка противолежаща двойка стабилизатори работи заедно и се движи в противоположни направления. Единство на противоположностите. Сега разбираш по какъв начин ние можем да чувстваме, че тя ни говори, дори ако не трябва да изправяме някоя ракета на стабилизаторите и да я боготворим. Но тя ни очакваше, когато ние дойдохме на север в Германия, толкова отдавна… дори и прокудени и объркани, каквито бяхме тогава, ние знаехме, че нашата съдба е свързана с нейната. Че сме били пропуснати от армията на фон Трота, за да съумеем да намерим Агрегата.

Слотроп му дава мандалата. С надеждата тя да подейства като мантрата, която Енциан бе споделил веднъж с него, mba-kayere (аз съм заобиколен и пропуснат), mba-kayere… заклинание против Марви за довечера, против Чичерин. Мезуза[11]. Безопасен коридор през една неприятна нощ…

Бележки

[1] Бела Ференц Дежьо Блашко (1882–1956), по известен под името Бела Лугоши е американски актьор (роден в Унгария), прочут най-вече с ролята си на граф Дракула в едноименния филм от 1931 година, както и с други значими участия във филми на ужасите. Говорел е със силно подчертан средноевропейски акцент. — Б.пр.

[2] ЦТО (Целево Техническо Обединение) — оперативно поделение съставено от британски и американски военнослужещи с цел да осигури опазването на определени научни и технологични цели преди те да бъдат унищожени от отстъпващите вражески сили или заграбени в края на ІІ Свет. война и след нея. Програмата е замислена и предназначена за възпрепятстването на инфраструктурни повреди и щети, за заграбването на интелектуалната собственост на победената Германия и намаляване конкурентоспособността й в следвоенните политически и икономически сфери, а също и за предотвратяване попадането на напреднала германска технология в ръцете на Съветския съюз. — Б.пр.

[3] Американският кинорежисьор Сесил Демил (1881–1959) включва английския актьор Хенри Уилкоксън (1905–1984) в ролята на Антоний и Клодет Колбер (1903–1996) в ролята на Клеопатра в своята кинопостановка Клеопатра (1934). — Б.пр.

[4] Т.е. Готовност, Продухване, Запалване, Начална степен, Работна степен. — Б.пр.

[5] Контра Разузнавателен Корпус. — Б.пр.

[6] Търся игла в купа сено — песен от Кон Конрад (1891–1938) и Хърб Мегидсон (1906–1986) за американския музикален филм „Веселият развод“ (1934) с участието на Фред Астер и Джинджър Роджърс. Във филма Фред Астер в ролята на американския танцьор Гай Холдън е в отпуск в Англия, където на една гара случайно се запознава с Мими Глосъп (играна от Джинджър Роджърс), и след това съжалява, че не е научил нейното име и губи надежда да я намери някога. Оказва се, че тя иска да се разведе с нейния скучен съпруг и след поредица от недоразумения получава развод, а заедно с него и Гай Холдън (игран от Фред Астер). — Б.пр.

[7] Мбира — африкански музикален инструмент, състоящ се от дъска с прикрепени резонатор и разположени в шахматен ред метални пластини, които се дърпат с палците на ръцете. — Б.пр.

[8] Какво има/става? (нем.). — Б.пр.

[9] „Мукуру“ (хереро) — „старият“, е смятан за първия прародител, подобно на юдео-християнския Адам. Като бог Мукуру произхожда от голямото дърво (смокиня). Окраската му е червена и той е тясно свързан със свещения огън и свещения добитък. Хереросите приемат, че той ще бъде в гроба с тях, също както присъства във всекидневния им живот посредством своето продължение в патриархалните родове (символизирано от „родилните възли“). — Б.пр.

[10] Готовност, Продухване, Запалване, Начална степен, Работна степен. — Б.пр.

[11] В юдаизма — малък пергаментен свитък със строфи от Пета Книга Мойсеева — Второзаконие 6:4-9 и 11:13-21, наставляващи и призоваващи за вяра в Яхве (Господ) като единствен Бог. Приема се, че сложената в малък калъф мезуза действа като амулет против злото. — Б.пр.