Томас Пинчън
Гравитационна дъга (11)

□ □ □ □ □ □ □

„Криптозам“ е патентована разновидност на стабилизирания тирозин, разработена от „СИ Фарбен“^[1] като част от договора за изследвания сключен с ВКВС^[2]. Приложен е активиращ реактив, който в присъствието на някаква съставка от семенната течност, досега (1934 г.) все още неидентифицирана, способства за преобразуването на тирозина в меланин, тоест кожен пигмент. В отсъствието на семенна течност „Криптозам“ остава невидим. Никой друг известен реагент, от тези, които са достъпни на разузнавачите при полеви условия, не може да преобразува „Криптозам“ във видим меланин. При прилагането му за криптографски цели се препоръчва към съобщението да бъде включено и съответно възбудително средство, което със сигурност да предизвика ерекция и еякулация. Неоценима помощ ще представлява подробното изучаване на психосексуалния профил на получателя.

Проф. д-р Ласло Джамф,

„Криптозам“^[3] (рекламна брошура), „Агфа“, Берлин, 1934 г.

Илюстрацията върху дебела и плътна кремава хартия, под надписа с черни букви GEHEIME KOMMANDOSACHE^[4], е направена с перо и мастило, рисунъкът е много изящен и фин, донякъде в стила на фон Байрос или Биърдсли^[5]. Жената е точно копие на Скорпия Мосмун. Стаята е такава, за каквато са говорили, но никога не са виждали в действителност, стая, в която биха искали да живеят някога, с вътрешен басейн и висок до тавана копринен шатър, направо декор за филм на Де Мил^[6], грациозни лъщящи от масло прислужници, намек за обедна светлина идваща отгоре, Скорпия изтегната сред големи пухкави възглавници, натъкмена точно с корсета от белгийска дантела, тъмните чорапи и обувките, за които той бе често бленувал, но никога…

Не, не бе споделил това с нея, разбира се. Изобщо никому не бе казвал. Подобно на всеки израснал в Англия младеж, в присъствието на определени фетиши той откликваше с автоматична ерекция, последвана от повторна реакция на срам заради тези свои нови рефлекси. Възможно ли е някъде да има негово досие, има ли вероятност Те (Те?) някак да са успели да наблюдават всичко, което той е видял и прочел от пубертета насам… иначе откъде биха могли да знаят Те?

— Ш-ш-т-т — мълви тя. Пръстите й леко поглаждат нейните дълги мургави бедра, голите й гърди се надигат от края на дантелите. Лицето й е обърнато към тавана, но очите й пронизват Пиратовите, издължени, присвити от похот, между гъстите мигли проблясват две точки светлина… — Ще го напусна. Ще дойдем тук и ще живеем. Ще се любим до безкрай. Аз съм твоя, знам това отдавна… — Езикът й облизва леко мъничките заострени зъби. Мъхнатата й путка е в центъра на светлината и в устата му има вкус, който той ще почувства отново…

Е, Пирата замалко да се провали, едва успява да извади кура си от панталоните и започва да изстрелва бели пръски из цялата стая. Все пак запазва достатъчно сперма, за да натърка приложеното към рисунката празно листче хартия. И тогава бавно, през седефения воал на спермата му изниква оцветеното в негърско кафяво известие за него: съставено чрез просто нихилистко разместване^[7], чиито ключове той почти отгатва. По-голямата част от съобщението той разшифрова наум. Посочено е място, време, час, молба за помощ. Той изгаря посланието изпратено от високо над земната атмосфера, спасено от нулевия меридиан на Земята, но запазва рисунката, х-м-м, и измива ръцете си. Простатата го наболява. Тук има нещо повече от видимото на пръв поглед. Той няма към кого да се обърне за помощ или да призове: трябва да отиде там и да разкрие отново агента. Съобщението е равносилно на заповед от най-високо ниво.

Някъде отдалеч, през шума на дъжда, долита трясъка на поредната взривяваща се германска ракета. Третата за днес. Ловуват в небето, като Вотан^[8] и неговото смахнато войнство.

Ръцете на Пирата, като роботизирани започват да ровят из папки и чекмеджета в търсене на необходимите разписки и формуляри. Тази нощ няма да има сън. Навярно дори няма да има възможност за чаша чай или цигара пътьом. Защо ли?