Мелиса де ла Круз
Ветровете на Салем (9)

Глава 6
Предложението

Фрея се изкачваше по скърцащите стълби към кабинета, като държеше свещника високо в ръката си, за да вижда по-ясно къде стъпва. Мистър Пътнам искаше да я види веднага след като свърши работата си. Колкото повече Мърси й казваше да не се притеснява, толкова повече Фрея се тормозеше. Никога досега не беше викана от мистър Пътнам в този кабинет. Със сигурност беше направила нещо лошо.

И нямаше чак толкова да се замисля — веднага се сети поне за няколко прегрешения, които беше направила. Може би някой я беше видял заедно с Нейт в гората предишната седмица и я беше издал на господаря й. Със сигурност щеше да бъде наказана — ако изобщо на Мистър Пътнам му се занимаваше с нейните прегрешения. Какво от това, ако я подозираше във вещерски умения? Дали господарката беше споменала пред него за способностите й и лечебния ефект, който бяха оказали върху нея? Какво би се случило, ако тя беше такава?

Стоеше пред вратата и си позволи тайно да погледне през една пролука в дървото. Видя мъждукащата светлина от свещта и разбра, че Томас беше вътре и я чакаше. С трепереща ръка събра полите си, оправи шапката си, после вдигна глава и почука на вратата толкова тихо, сякаш се страхуваше да не събуди всички в къщата.

Чу как той се прокашля:

— Влез!

— Мистър Пътнам — изрече тя веднага, след като затвори вратата. Поклони се, въпреки че той не гледаше към нея.

Томас седеше зад бюрото си и пишеше спокойно. За миг хвърли поглед към нея, докато потапяше химикалката в мастилницата, след това продължи да пише.

— Фрея — каза той, — дай ми минута.

Духна върху листа, за да изсъхне мастилото. Лицето му беше безизразно и тя напразно се мъчеше да разчете нещо по него. Ръката й продължаваше да държи свещника. Мистър Пътнам я погледна и присви очи и кимна настрани.

— Може да оставиш свещника там.

Фрея пристъпи към малката масичка встрани, постави го там и се върна на мястото си в средата на стаята, кръстосала ръце върху престилката си.

— Може да ме погледнеш — каза той.

Фрея повдигна брадичката си, но не твърде гордо, за да не провокира по-сурово наказание. Очите й срещнаха тези на Томас. Погледът му беше пронизващ, а очите му бяха сини и студени.

Той плесна с ръце.

— Имам добри новини! — възкликна той.

— Добри? — повтори тя изненадано. Не беше подготвена за това. Очакваше своето пропъждане от фермата и изобщо не се надяваше господарят й да е в толкова добро настроение, нито пък да бъде първата, която научава новините — добри или каквито и да са.

Томас сви рамене.

— Аз самият бях изненадан! — Погледът му се спусна и огледа тялото й. Тя се почувства малко като стока за продан, но той се усмихна. — Добре, за да минем направо към същността на нещата, трябва да поговорим — и той отново се усмихна. — Мистър Натаниел Брукс поиска ръката ти.

Фрея онемя. Известно време стоя като втрещена, но намери начин да потисне чувствата, които бушуваха у нея. Искаше да изтича надолу по стълбите, да събуди Мърси и да й сподели невероятната новина веднага. Опита се да скрие усмивката си и устните й се извиха в гримаса.

— Защо, защо… — несполучливо се опитваше да отговори тя, докато Томас я наблюдаваше. — Не зная какво…

— Не трябва да казваш нищо — прекъсна я той. — Това е най-хубавото нещо, което може да се случи както на теб, така и на мен. Може би в момента ти изглежда като нещо неприятно — ти все още си момиче, но в същото време израстваш и се превръщаш в млада жена — това означава, че скоро ще станеш богата, малка съпруга. Радвам се за теб.

Явно беше успяла да прикрие чувствата си доста умело. Това беше добра новина за нея. Не можеше да спре да мисли за Нейт, откакто я беше погледнал за първи път, както не можеше да забрави и за прегръдката му в гората. Какво облекчение беше да разбере, че повече нямаше нужда да прикрива чувствата си, щом той беше поискал ръката й!

— Ти си щастливка! Семейството е доста заможно — продължи Томас. — Те притежават много земя, наемат моряци, фермери и търговци. Колкото и последните да ме вбесяват, не мога да не призная, че се справят много добре с търговията на пристанището. Това ще бъде един полезен съюз, който ще ми даде по-голямо влияние в град Салем. А също така, разбира се, това ще бъде една огромна крачка напред и в твоя живот.

И той разтърси глава, смеейки се на себе си.

— Като си спомня, че преди време ти беше само едно сираче, което стоеше на вратата ни!

Замаяна, Фрея не знаеше какво повече да каже. Томас натопи отново перото в мастилницата. Тя се обърна, за да си тръгне и се отправи към масичката, за да вземе свещника.

— Не съм свършил — каза той.

— О! — обърна се тя.

— Нито дума за това! Знаеш, че селяните ще говорят помежду си, но аз искам първо да опознаеш мистър Брукс, разбира се. Въпреки това, не му позволявай да разбере, че съм те информирал за неговите намерения. Аз просто му казах, че ще обмисля предложението му, както и зестрата.

Той се раздвижи в креслото си.

— Трябва да се направи изключително точна преценка, Фрея! Мистър Брукс те е видял в съдебната зала и е впечатлен от теб. Ти си набожна и целомъдрена и аз вярвам, че ще останеш такава. Разбира се, нито дума на Мърси също. Зная, че двете сте много близки, но тя има склонност да говори много. Това е само между мен и теб! Съгласна ли си?

Фрея кимна.

— Да, сър! — каза тя почти останала без дъх, и напусна стаята.

На следващата сутрин Фрея се събуди със сериозно сърцебиене. До нея Мърси похъркваше леко. Русата й коса падаше върху лицето, а покритата й с белези ръка, висеше от въженото легло. През тъмните прозорци се прокрадваше първата слънчева светлина.

Фрея се изправи, запали една свещ, облече се, извади хляба от фурната и оправи леглото си. Постоя малко пред пещта и каза молитвите си. Помоли се първо за семейство Пътнам да бъдат в безопасност и да продължат да просперират. А след това се помоли да види Нейт, колкото се може по-скоро, още в същия ден, ако беше възможно. Тя приключи молитвата си с едно припряно „Амин“.

Навън беше тъмно и влажно, но сетивата й бяха завладени от аромата на цъфналите глицинии. Гроздовете на лозите висяха като цветя от асмата отстрани на господарския дом, встрани, от който тя се движеше в тъмнината.

Беше открила навеса и пътя до него, след като за първи път беше разбила маслото само с мисълта си за това. Оттогава ставаше по-рано от останалите, за да идва тук. Имаше нужда от малко време насаме, за да практикува способностите си. Днес дори тръгна по-рано от обикновено, за да си открадне повече време, да отиде в гората и евентуално още веднъж да срещне Нейт случайно. Вярваше, че ще я разбере и ще приеме дарбата й. Той беше мил и интелигентен човек и едва ли би я осъдил за това, което представлява. Неговият приятел Джеймс не я критикува, когато тя излекува глезена на Ани край реката.

Освен това, се чувстваше леко замаяна и радостна от силата на дарбата си особено когато можеше да приложи на практика способностите си. Вероятно заниманията й наистина бяха вещерство и окултизъм. Всичко това се възприемаше като нечестиво и отвратително. Повечето хора мислеха и вярваха, че това беше коварен замисъл на дявола. Но наистина ли беше вярно? Фрея не мислеше така. Тя го усещаше като нещо добро, чисто и полезно. Това, което правеше, щеше да я дамгоса като вещица и най-вероятно щеше да бъде обесена, но всичко беше извън нейния контрол. Нещата се случваха толкова естествено и тя просто не можеше да устои. Само имаше нужда да го прави все повече и повече.

Втурна се към обора, като почти не виждаше пътеката в тревата. Беше се научила инстинктивно да следва пътя, затова се промуши между едрите тела на кравите. Без да използва ръцете си, кравите започнаха да дават големи струи от мляко в кофата, която постави под виметата им.

От сламените гнезда в кокошарника излизаха яйца и политаха към кошницата й, докато кокошките кудкудякаха изненадано. След това заобиколи фермата и отиде до пристройката, за да провери ферментиралия хмел и да приготви по една бутилка за обяд и за вечеря. Трябваше да разбие и маслото, но за това използва магия, за да успее да го направи по-бързо и навреме. Беше изпълнена с енергия. Заклинанията, които устните й произнасяха, бяха като шепот. Тя нямаше представа откъде изскачат думите, които произнасяше — просто ги знаеше. И те я караха да се чувства леко замаяна и опиянена. Може би любовта й подсилваше действието на магията.

По пътя към пристройката, тя чу как някой силно прошепна името й.

— Фрея!

Нейт? Той беше тук!

Тя се обърна и тръгна към гласа, който идваше от обрасла с листа малка горичка. Чу как се чупеха клоните под нечии стъпки и Джеймс Брустър излезе от сенките с поомачкани дрехи. Той я взе в ръцете си и пое дълбоко въздух.

— О! Джеймс? — Почувства се внезапно притеснена от нотката на разочарование, която прозвуча в гласа й. Разбира се, че се радваше да го види.

— Фрея! — повтори Джеймс отново.

Тя си спомни обещанието, което даде на мистър Пътнам да бъде изключително дискретна относно отношенията си с Нейт. Нямаше намерение да предава доверието на своя работодател. Мистър Пътнам беше толкова мил и затова тя трябваше да остане лоялна и да не казва нито дума за годежа си.

— Какво правите тук? — попита тя.

— Бях на нощно дежурство в наблюдателницата и сега се прибирам в имението на мистър Брукс, за да поспя.

Той се прозя, като закри устата си и после протегна ръце. Памучната му риза се повдигна и разкри част от загорялата му кожа. Фрея се изчерви. Лицето му сияеше, а очите му блестяха. За миг си помисли, че той изглежда почти толкова красив, колкото и Нейт.

— Разбирам! Вие сте този, който ни пази да спим спокойно и безопасно нощем.

— Наистина е така! — каза той — грижим се да сте в безопасност от местните диваци. — Той отвори широко очи. — Въпреки че не ги виждам често по тези пътища. Дори до известна степен ги харесвам — и той сложи пръст на устните си, издаде странен звук и й намигна.

Фрея направи гримаса.

— Ако хората Ви чуеха, Джеймс, биха могли да ви обвинят в идолопоклонничество или дори в култ към дявола! — дразнеше го Фрея.

Тя беше тази, която трябваше да говори за такива неща. Само ако хората знаеха, какво прави тя в момента!

— Умна си ти! — каза той — Много е модерно!

— Модерно? — Думата й беше позната, но не можеше да си спомни какво означава. Знаеше, че я беше чувала преди много време в миналото си, за което имаше само смътни спомени.

— Модерно означава съвременно — обясни Джеймс.

— Като Вас? — каза тя разпалено.

— Може би — усмихна се леко той.

Тя възнамеряваше да го попита за още неща, но чу шумове от къщата. Семейството скоро щеше да се събуди и Мърси щеше да излезе навън. Внезапно изпита странно и силно привличане към Джеймс — най-добрия приятел на Нейт; мъжът, в когото беше влюбена Мърси. Може би един ден те четиримата щяха да бъдат много добри приятели, така както тя и Мърси бяха в момента. Фрея би искала да стане точно така.

Без да се замисли, тя го придърпа към себе си и го целуна по бузата.

— Добре! — каза той шокирано.

Смеейки се, Фрея се завъртя и се затича към фермата.