Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Семейство Бошан (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Winds of Salem, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
Айра (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2016)

Издание:

Автор: Мелиса де ла Круз

Заглавие: Ветровете на Салем

Преводач: Виолина Димова, Невена Янакиева

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издател: „Еклиптик“

Година на издаване: 2014

Печатница: А

Редактор: Стоян Пашкуров

ISBN: 978-619-200-005-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1354

История

  1. — Добавяне

Глава 5
Мистър Брукс и мис Бошан

След като обядваха и Фрея приключи с домакинските си задължения, тя помогна на Ани да приспи децата, като им почете малко от Библията. Каза на Мърси, че ще занесе сама прането и съдовете за миене до реката. Приятелката й трябваше да даде малко почивка на изранените си и уморени пръсти. Взе коша с прането, всички тенджери и тигани и реши да мине напряко. Движеше се бързо. Когато стигна до реката, започна работа веднага. Изчисти и изтърка всички съдове, изпра дрехите и тръгна обратно, но този път избра обиколен път, през низината, където изненадващо срещна Джеймс предишния ден. Докато вървеше, се наслаждаваше на очарованието на природата около нея. Вятърът шумолеше в листата на дърветата, зелената трева скърцаше под обувките й, а около нея се носеше аромата на диви рози.

Джеймс беше споменал, че той и Нейт често идват в тези гори. Разбира се, тя само се надяваше, без в действителност да очаква да срещне човека, към когото изпитваше любовните чувства. Затова много се изненада, когато видя Натаниел Брукс да върви именно по тази пътека.

И това беше гледка, която си струваше да се запомни. Висок, елегантен и слаб, Нейт самоуверено вървеше към нея, с лека усмивка в ъгълчетата на устните си. Носеше синя ленена риза с отворена яка, черни бричове, напъхани в тежките ботуши, и черна шапка, леко наклонена встрани. Лицето му беше гладко избръснато, а когато вдигна шапката си за поздрав към нея, черната му коса просветна на слънцето.

— Господарке Бошан — извика той, докато се приближаваше — Здравейте! Радвам се да Ви видя тук!

— Господарка! — отекна нейният отговор през смях. — Госпожица е много по-добре, тъй като все още не съм баба! Или просто Фрея, ако желаете.

Нейните думи прозвучаха леко и спонтанно, но сърцето й сякаш се беше качило в гърлото. И най-вероятно, мислеше си тя, се беше изчервила.

Нейт спря на няколко крачки от нея. И двамата застинаха на място. Устните му помръднаха, сякаш в опит да каже нещо, но после се отказа. И двамата се засмяха на неудобството си, но Фрея се почувства малко по-спокойна и раменете й се отпуснаха. Започна да изучава устните му и дълбоките тъмнозелените нюанси в очите му.

— Получих картичката ви — каза тя.

— Каква картичка? — попита той с игрив блясък в очите.

— Откъде знаехте, че мога да чета? — попита Фрея.

Тя не беше свенлива и наистина искаше да знае. Може би той щеше да й каже нещо ново за самата нея. Може би я познаваше отпреди — от миналото, което тя беше забравила.

Нейт присви устни, а след това се усмихна.

— Не знаех дали можете да четете, но ако знаех, бих казал, че това е вашият надменен и изискан начин да се издадете.

— Наистина ли? — засмя се тя. — Надменен? Изискан?

— Да. Като дама от висшето общество, принцеса или дори кралица! — усмихна се той.

— Трябва ли да ви благодаря, мистър Брукс? — попита тя шеговито.

Той пристъпи още една крачка напред.

— За нищо. Може да ме наричате Нейт!

— Това ли е всичко, което искате да ми кажете? Че моите обноски са надменни? Или че аз се държа неподобаващо за положението си? Проста слугиня като мен? — и тя сведе поглед. Знаеше, че трябва да се държи по-скромно, но в същото време вярваше, че неговият осезаем чар й позволява да се държи малко по-свободно. Въпреки че поемаше голям риск с дръзкото си поведение.

— Не — каза той. — Нищо подобно. — Той се приближи по-близо, така че разстоянието между тях се оказа няколко крачки. — Но се радвам, че сте тук. Откакто се срещнахме за първи път, изпитвам огромно желание да съм с Вас, да ви опозная… о, не, нямах предвид… — той се смути. Фрея знаеше, че думата „опознавам“, използвана пред една жена, означаваше „интимност“.

Затова погледна в очите му.

— Какво нямаше предвид? — Опита се да не се разсмее, но беше забавно да наблюдава смущението му.

Той пое дълбоко въздух и наведе глава.

— Нямах предвид да използвам непристойни думи спрямо Вашата личност!

Искаше й се да мисли, че интересът на Нейт към нея не е просто повърхностен като на всеки млад мъж, който беше господар, към една млада жена, която е слугиня.

— Прощавам Ви, Нейт — усмихна се тя и се полюшна, като скръсти ръце. — Трябва да тръгвам, за да успея да се върна във фермата, преди някой да е започнал да ме търси.

— Може ли да повървя с Вас? — попита той.

Тя кимна.

— Нека да взема коша си.

Той се втурна към нея.

— Позволете!

Вървяха мълчаливо. Прекосиха низината, след това влязоха в гората и тръгнаха по пътеката. Той видя един храст с къпини, спря се и го повдигна, за да може тя да си набере от плодовете. И двамата се държаха толкова срамежливо, сякаш нямаше какво повече да си кажат. Или просто не можеха да намерят подходящите думи, за да изразят това, което мислят. В един момент, когато Фрея погледна за пореден път към Нейт, който носеше коша с изпрани дрехи и съдове, весело се разсмя.

Това го накара да спре на пътеката и да се обърне към нея с учудено изражение.

— Защо се смеете?

Тя се засмя още по-силно. Не можеше да спре, а гърдите й се повдигаха над корсета.

— Просто е смешно! — каза тя и допълни: — Един красив, висок младеж като Вас да носи коша на прислужницата!

Той я погледна строго и присви очи. След това бързо остави коша в краката си. Чу се силно дрънчене на тенджери и тигани.

— Кошът! — извика тя, поглеждайки надолу. Какво му ставаше? Фрея почти беше готова да коленичи и да си го вземе, но той протегна ръце, хвана я през кръста и я задържа на място точно както беше във видението й още при първата им среща.

Взираха се един в друг, а сърцето на Фрея туптеше така, сякаш се канеше да хвръкне. Чудеше се дали не беше направила ужасна грешка, като позволи на младия мъж да я придружи сама в гората.

Но едва след като раменете му трепнаха и той също започна да се смее, тя осъзна, че това е било шега — игра между сериозност и раздразнение. Фрея също се разсмя и изпита невероятно облекчение. Той я пусна, докато и двамата все още се усмихваха, отстъпи встрани, изненадващо грабна шапката й и я вдигна нависоко с палава усмивка. Когато тя подскочи, за да си я върне, той се отдръпна назад, присмивайки й се, докато държеше шапката в ръка и я размахваше във въздуха.

— Спрете! — извика тя, но той продължи да се смее.

Тя направи още един опит да си я вземе, но той хвана рамото й със свободната си ръка и отпусна другата зад кръста й. И замряха неподвижни. Можеше да усети аромата му. Миришеше на работа, пръст и гора. И изглеждаше толкова солиден, колкото и боровите дървета около него. Нейт прошепна в ухото й:

— Невероятно красива сте с разпилени около бузите си червени коси!

Махна една къдрица от скулата й, наблюдавайки как слънцето гали лицето й. После сложи шапката на главата й.

— Мис Бошан, опасявам се, че аз трябва да…

— Фрея, името ми е Фрея.

— Тогава да бъде Фрея — нежно изрече той.

Тя искаше да остане в ръцете му по-дълго време, за да чуе какво иска да й каже. Но независимо, че не харесваше Салем, тя все още живееше тук и трябваше да спазва правилата. Затова със съжаление се отдръпна от прегръдката му, преди той да успее да довърши това, което беше започнал да казва.

— Аз се чувствам по същия начин… — Тя разтърси глава и се огледа наоколо в безлюдната гора.

Той кимна и я освободи от прегръдката си. Разбираше правилата по същия начин, както и тя.