Мелиса де ла Круз
Ветровете на Салем (38)

Глава 35
Сложи пръстен

Тъкмо бяха седнали на масата във френския ресторант, когато Ингрид забеляза платинена халка около безимения пръст на Хъдсън.

— Хъдсън, не си ми казал!

— Искахме да бъде изненада! — засмя се той, като държеше ръката на Скот. Двамата обичаха да се шегуват с това, че не изглеждат толкова като истинска двойка, колкото като хомосексуални близнаци, въпреки че Скот беше наполовина кореец. Той също беше педантично облечен като Хъдсън и притежаваше обаятелен момчешки чар. — Смятахме да изчакаме десерта, за да направим съобщението, защото не искахме по време на цялата вечер да говорим само за нас.

Въпреки това, след като го бяха обявили толкова рано, неизбежно щеше да се говори само за тях през цялото време. Но Ингрид нямаше нищо против.

Тя и Мат бяха на двойна среща с Хъдсън и Скот. Мат беше резервирал маса до прозореца, откъде имаха гледка към морето и плажа.

— Почакай! — каза Ингрид уплашено. — Не сте се оженили, без да ми кажете, нали? Не може да сте го направили!

— Разбира се, че не. Скот просто не разбра въпроса. Сватбените халки са златни. Ще ги сложим върху тези. Ясно?

— Поздравления! — каза Мат и стана, за да прегърне Скот, който седеше до него. Той се усмихна и се надигна, за да приеме прегръдката, докато Ингрид притискаше Хъдсън към себе си. Мат вдигна ръка към сервитьора и поръча бутилка шампанско. Когато го донесоха на масата, всички вдигнаха наздравица.

— За щастливата двойка! — каза Мат.

— За нашите приятели — каза Ингрид и очите й заблестяха.

Докато Хъдсън и Скот се прегръщаха през чашите си, Ингрид се обърна към Мат и докосна крака му под масата. Той пусна ръката си под полата й. Нежното докосване я накара да настръхне. Чувстваше как бузите й почервеняват и отпи глътка от шампанското, за да успокои нервите си.

— Е, имате ли някакви планове?

— Мислим да е през май — обади се Хъдсън.

— Уау, толкова скоро! Това е страхотно! — каза Ингрид и се намести на стола си.

— И разбира се, за мен ще бъде чест, ако ти си моята шаферка — каза Хъдсън с пленителна усмивка.

— Аз?

Хъдсън усмихнато кимна и двамата със Скот отново се прегърнаха.

— Имаме много работа да свършим до тогава! — развълнува се Ингрид.

— Чакай за секунда — каза Скот. — Ето това имах предвид. Да не правим нищо. Нека просто да се отпуснем.

Ингрид примигна.

— Хъдсън и аз ще си поговорим.

— Разбира се! — каза Скот.

— Това и ще направим! И познай какво? — И Хъдсън отвори широко очи.

— Какво? — наведе се Ингрид напред.

Отново Скот се намеси.

— Майка му ще дойде. При цялата тази бъркотия! — той притисна салфетката към гърдите си. — Наистина не разбирам защо Хъдсън се колебаеше толкова дълго време. Моята майка е корейка и даже не е родена в Щатите. Когато дойдох при нея на тринадесет години, дори не ме погледна.

— Майка ти не е била дебютантка от Чарлстън! — каза Хъдсън. — А твоята майка е страхотна.

— Не съвсем — отговори Скот.

Хъдсън вдигна вилицата си.

— Няма значение, всичко това сега е зад гърба ни. Мама казва, че очаква сватбата с нетърпение. Това е страхотно! — и той си взе от мидите Сент Жак с усмивка.

— Следващото нещо, за което ще пита, са децата — каза Скот. — Запомнете ми думите!

— И? — побутна го с лакът Мат и се усмихна широко.

Хъдсън и Скот се спогледаха.

— Вече намерихме донор на яйцеклетка — призна Хъдсън с весела усмивка. — Сега се нуждаем единствено от женска утроба.

След като Хъдсън и Скот си тръгнаха с колата, Ингрид и Мат наблюдаваха прашната диря, която оставиха след себе си. Беше студено и тя се сгуши по-плътно до тялото му. Можеше да остане с него завинаги тук. Той преплете пръсти с нейните.

— Ингрид, какво става с нас? — попита Мат. — Избягваш ме и не е само заради работата ти. Имам чувството, че се отдалечаваш от мен.

Попита я защо толкова рязко си беше тръгнала от обяда преди няколко седмици, но тя го излъга и му каза, че не се е чувствала добре. Оттогава рядко се срещаха и прекарваха малко време заедно.

Ингрид пое дълбоко въздух. Беше време да изяснят отношенията си и да му каже това, което я притесняваше.

— Иска ли ти се ти и Мариза да бяхте останали заедно? — попита накрая.

Не беше точно така, както планираше да го каже, но вече беше факт. Искаше да направи най-доброто за Маги, но в същото време не беше склонна да разбие сърцето си. Беше безкористно и едновременно с това егоистично от нейна страна. Тя вдигна ръцете му и ги постави върху тялото си, докато чакаше отговора му.

— Понякога — призна той. — Опитахме веднъж. В името на Маги. Но това беше много отдавна. Тя все още беше бебе. — Приближи бузата си до косата й, вдишвайки аромата й, след това свали ръцете си и се облегна на колата, за да могат и двамата да гледат плажа. — Това ли те притесняваше?

— Да… — прошепна тя и поклати глава. Беше хубаво, че не трябваше повече да заобикаля темата. Погледна към тъмносиньото нощно небе и въздъхна.

От „Норт Ин“, който се намираше наблизо, шумът се усили. Тълпата ставаше все по-шумна и груба. Някой изсвири, жена изпищя, чуха се ръкопляскания.

Мат се взираше в океана.

— Срещнах Мариза, когато бях на 16. Бях дете и доста безотговорен. Не че съжалявам. Не бих променил нищо, защото това значи да нямам Маги сега. Но аз и Мариза… това беше преди цяла вечност. Ние сме приятели, Ингрид. Трябва да бъдем такива заради дъщеря ни. Но както се казва в тази песен, която непрекъснато си пее Маги, „никога няма да сме повече заедно“ — обясни й той с усмивка.

Обърна се към нея и я придърпа към себе си. Сложи ръце на раменете й и я притисна към капака на колата. Беше я блокирал така, че тя не можеше да направи нищо друго, освен да остане там, където самата тя желаеше.