Мелиса де ла Круз
Ветровете на Салем (24)

Глава 21
Благословия за малките момичета?

Няколко дни по-късно Мистър Пътнам изпрати Фрея, Мърси и дъщеря си Ани да доставят провизиите, които пасторът беше поискал по време на последната си служба. Те трябваше да изминат пеша около две мили, за да стигнат до дома на пастора. Свещеникът имаше навик да използва проповедите си срещу дявола, за да получи нещо за дома си. Когато Фрея и момичетата влязоха в църквата извън слънчевата светлина, почти ослепяха от тъмнината, която цареше вътре. Капаците на прозорците бяха затворени, за да не прониква студ, но въздухът беше тежък и застоял в средата на деня. Една-единствена свещ мъждукаше на голямата дървена маса.

След като очите на Фрея свикнаха с полумрака, тя видя малката Бети Париш, наведена на ръце и колене да търка пода с четка и кофа до себе си. Абигейл Уилямс, по-голямата й братовчедка, стоеше над нея като надзирател. Когато Бети се изправи, Аби се приближи към Фрея. Момичетата на преподобния сияеха така, сякаш това посещение беше божествено провидение.

— Сестра Бошан! — извика Аби и сложи ръка на рамото на Фрея. Тя много обичаше Фрея и ситуацията беше доста неловка, защото Фрея беше забелязала ревнивите погледи, които Мърси й отправяше винаги, когато те с Аби разговаряха извън залата за събирания.

— Сестра Люис и сестра Пътнам! — каза Бети.

Момичетата радостно се поздравиха.

— Пасторът тук ли е? — попита Фрея. — Донесохме храна, пшеница, супа и свещи!

— О, не! Той не е тук — каза Бети. — Навън е, на обичайните си религиозни обиколки с мама и по-малките ни брат и сестра. Трябва да се върнат за вечеря. В момента сме тук сами.

Тя беше деликатно, крехко на вид момиче на девет години, руса, с подобно на лисица лице и бледи очи с лешников цвят. На челото си имаше петно от сажди от комина. Фрея видя, че камината беше почистена. В залата нямаше нито едно петно — беше прецизно подредена и ухаеща на портокали и смирна. Фрея нежно изтърка петното от главата на Бети, а малкото момиче й се усмихна — сладко детско лице с румени бузи.

Мърси се взираше през един малък процеп в стената на църквата.

— Тук ли са твоите индиански приятели — мъжът и жената?

Аби знаеше историята на семейството й и че беше останала сирак.

— Не се безпокой, Мърси. Джон е навън в градината. Титуба току-що преряза гърлата на две пилета и ги приготвя за вечеря в задната част. Няма да ги пусна вътре, докато си тук, ако това малко ще те успокои.

— Да, благодаря, Аби! — каза тя и се поклони.

Фрея все още се дразнеше, че Мърси не може да разбере, че слугите са безобидни и мили хора. Аби предложи на момичетата да седнат. Тя предположи, че може би са уморени и жадни след дългото ходене в горещия ден. Бети взе провизиите и ги остави настрана, докато Аби запали свещите.

— Не искаме да ви пречим на работата! — каза нервно Фрея.

— Не, разбира се! — съгласи се Ани.

— Знаем как е при преподобния! — добави Мърси.

Аби се засмя.

— Хайде, сядайте! Вие донесохте провизии. Преподобния: не би имал нищо против да поседнете за малко и да изпиете по една чаша чай.

Тя отиде да донесе чаши, кана с чай от шкафа и малко твърди бисквити, които миришеха на гранясало.

Можем да си позволим по някоя малка пакост, стига да си остава между нас!

— Да! — възкликна Ани, която седна до Бети на масата. По-големите момичета се разсмяха на детския ентусиазъм.

Едва бяха седнали и Мърси започна да говори несвързано за Джеймс Брустър. Очевидно имаше много неща, които искаше да разкаже — за погледите, които си бяха разменили и как би искала да се омъжи за него и че вярва, че и той споделя чувствата й. Момичетата я слушаха, но Фрея забеляза, че Аби не сваля поглед от самата нея.

Накрая, Фрея си позволи да отвърне на погледа й и те се усмихнаха една на друга. Големите кафяви и втренчени очи на Аби горяха като въглени на фона на светлината от свещите. Ани беше изключително спокойно момиче, доста висока и развита за дванадесетте си години. Лъскавата й черна коса падаше от шапката и изглеждаше направо пурпурна на фона на бледото й лице. Човек винаги забелязваше сестрите Уилямс в съдебната зала.

— Колко е прекрасно, че мистър Брустър е заявил симпатиите си!

— О, не е! — протестира Мърси.

— Тогава откъде знаеш, че той споделя чувствата ти?

— Не зная със сигурност — призна Мърси.

Аби се усмихна леко подигравателно.

— Какво ще кажеш ти, сестро Бошан? Някой привлече ли погледа ти? Или някой да те е харесал?

Фрея възрази.

— Глупости, разбира се, че имаш обожател! Ти си толкова красива прислужница! Няма да се изненадам, ако някой вече е поискал ръката ти — каза Аби.

Тя явно се опитваше да накара Мърси да се почувства по-незабележима. Не беше честно.

Мърси сведе очи и сложи ръката си, покрита с белези, на челото. Беше опряла лакти на масата и въпросително гледаше към Фрея, чакайки нейния отговор.

Смутена, Фрея погледна към скръстените си в скута ръце.

Точно тази ситуация се опитваше да избегне. Тя се разсмя, за да разсее напрежението.

— По-скоро няма да кажа нищо, за да не го урочасам!

— О, тя каза „уроки“! — каза Ани и сложи ръка на устата си.

Те се спогледаха с тревога. Но тогава Аби се изкикоти и всички се разсмяха.

— Какво ще кажеш ти, Аби? — попита Мърси — Имаш ли си ухажор? Моля те, кажи!

Аби се усмихна.

— Не всички сме толкова големи късметлии да намираме красиви млади мъже в гората — усмихна се тя самодоволно. Това постави Фрея в трудна ситуация.

Какво се опитваше да й каже това момиче? Че я беше видяла с Нейт в гората предишния ден? Малки момичета, помисли си тя, толкова са самотни на тази възраст. Фрея усещаше дълбок копнеж и силна страст у Абигейл Уилямс.

Аби се наклони напред и прошепна:

— Докато сме на темата за магиите, има нещо — някой е довел нов проповедник от Бостън. С Бети сме много любопитни кой е той.

Мърси и Ани отвориха широко очи. Те отчаяно искаха да разберат за какво става дума. Но думите на Аби смразиха Фрея. Аби звучеше така, все едно беше чакала този момент от дълго време. Тя изпрати Бети в кабинета на пастора, за да може да постави темата за магията свободно. Когато малкото момиче слезе по стълбите, носеше една тънка книга и я подаде на Фрея.

— Нито една от нас не може да чете — каза Аби. — Бихте ли ни почели малко, сестра Бошан? Много бихме искали!

— Татко ни чете само Библията. Казва, че съдържанието на този памфлет не е за малки деца — допълни жално Бети. Но той е написан от пастор, така че не разбираме как би могъл да ни навреди. Това са религиозни текстове. И един много хубав мъж дойде да вземе една. Приятел на чичо — висок мъж с бяла шапка.

Аби оправи шапката си.

— Дочух преподобният да казва на мисис Париш, че памфлетът е предизвикал истински фурор в Бостън. Всеки там го е прочел. Защо ние да не можем?

— Добре — каза Фрея, взирайки се в памфлета пред себе си на масата. Тя прокара ръка по черно-златистите букви на корицата и прочете на глас: Есе за забележителните, значими и невидими събития, свързани с вещерството и собствеността. От Преподобния Целомъдрен Хукър.