Мелиса де ла Круз
Ветровете на Салем (49)

Глава 46
Обратно в заешката дупка

Бяха напуснали станцията преди много време и бяха изминали няколко нива в Необятното, но Фреди вече не можеше да си спомни колко точно бяха. Географията на Хелхайм му се беше изплъзнала, докато живееше в Необятното. Всичко, което знаеше, беше, че бяха слезли много надолу и ставаше все по-студено. Трепереше от студ и влага и нахлупи качулката на главата си. Елфите го следваха надолу и водеха безспирните битки помежду си.

Светлини мъждукаха, като ту се появяваха, ту изчезваха. Водата се стичаше на тънка струя по продължение на измамните оранжево-жълти тапети от 1970 г. Между нивата стълбите сменяха декора си — понякога пищни, но винаги с блед разкош — счупени свещи, мръсни свещници и обелени кадифени тапети, които бяха доказателство за разрухата, която отдавна цареше тук. Фреди предполагаше, че до известна степен това можеше да е резултат от разрушаването на моста Бофрир. Спря на една платформа и погледна назад към елфите.

— Защо казахте да не гледам в очите Феня и Меня, когато бяхме на станцията на жълтия път?

Келда се хвана за ръждивите перила на стълбите, които бяха просмукани от влага. Пое си въздух.

— Знаеш ли какво, Фреди, наистина мисля, че трябва да се връщаме. Може би тризъбецът ти не е там долу.

— Да — съгласи се Ниф. — Да се връщаме. И без това той не ти трябва. Тя загърна роклята си, а зъбите й тракаха. — Не сме и подходящо облечени. Замръзваме. Наистина трябва да се върнем.

Ирдик леко се изхлузи и слезе долу, докато Свен подскачаше на платформата.

— Спрете да квичите, почти стигнахме. Останаха само няколко нива надолу — каза Свен.

— Стигнахме толкова далеч — каза Фреди. — Те са прави. — Той погледна към момичетата и сви рамене.

Момичетата се поклониха на Свен и Ирдик, после се спогледаха безпомощно. Келда свали якето си и го подаде на Ниф, която го облече.

— Все още искам да зная защо не трябваше да ги гледам в очите — каза Фреди.

Свен леко го побутна към стълбите.

— Не е от значение. Продължавай да вървиш.

— Моля? — Фреди беше готов да го удари на секундата.

Ирдик намести шапката на главата си и каза:

— Ако Феня и Меня те бяха погледнали в очите, щяха да се влюбят в теб. Това е. Щеше да имаш две сестри, снежни гиганти, които щяха да се бият за вниманието ти.

— Не е смешно — заключи Свен. — Сега да тръгваме.

Те продължиха надолу и ставаше все по-студено и по-тъмно.