Мелиса де ла Круз
Ветровете на Салем (51)

Глава 48
Алфа момичета

Спукването на зората в понеделник, денят след обесването на Бриджит Бошан, карета с един впрегнат кон откарваше Ингрид и Трой от пристанището на град Салем към селището Салем. Друсаха се по лошия път и Трой дръпна юздите. Конят на име Кураж мина в лек галоп. Пелерината на Ингрид се развяваше от вятъра. Светлината ставаше все по-ярка, а небето — по-синьо, докато слънцето се издигаше над хоризонта.

Отне им доста време да намерят добра цена за златото на Трой и да купят Кураж и каретата. Хората в града ги препращаха от един съмнителен човек на друг. Накрая попаднаха на честен човек, един търговец със златен зъб, мистър Джордж Харт, който ги предупреди да стоят колкото се може по-далеч от задната част на селището.

Ингрид погледна към Трой, който все още беше пребледнял от гледката с обесването. Това ги беше разстроило до дъното на душите им и върна спомени в съзнанието им от онези ужасни времена. А сега Фрея беше осъдена да преживее същото нещо с примката около шията за втори път, освен ако преди това не я намереха. Конят внезапно спря.

Трой дръпна юздите, но Кураж отказваше да продължи напред. Звукът от цикадите се чуваше все по-ясно в клоните на дърветата. Имаше три начина да повикаш приятел, знаеше Ингрид. Единият наподобяваше звука от призрак, другият приличаше на мяукане на котка, а третият — на умиращ плъх.

— Хайде, момче — говореше тя на коня. — Нека не се плашим от звука на няколко насекоми.

Накрая Трой скочи от каретата и дръпна юздите, докато не видя, че е безполезно да продължава да се бори.

Покрай пътя се виждаха няколко ферми. Крави, овце и коне пасяха в тревата. Когато видяха къщите, плътно наредени една до друга, знаеха, че са близо до центъра на селището. Навсякъде имаше момичета — стояха на полето, скупчени на групички по продължение на пътя и гледащи от прозорците — от пет до седемнайсет годишни. Някои от тях ги гледаха безучастно, други съскаха като разярени маймуни, а трети — пълзяха и се търкаляха из тревата по начин, характерен за пияните в таверната Ингерсол в добрите й дни. През площада безцелно вървяха момичета с протегнати напред ръце и олюляваща се походка.

Истерия! Безумие! Зло!

Няколко селяни се опитваха да помогнат, докато други само безучастно гледаха. Ингрид видя трима мъже, които носеха високи шапки и се кръстеха. Тя изтръпна и обърна глава настрани. Помнеше всичко толкова добре!

Забеляза, че голяма част от селяните продължаваха да вършат ежедневните си задължения и не обръщаха никакво внимание на момичетата, които тичаха около тях, а хранеха кокошките и прасетата. Те хвърлиха поглед към Ингрид и Трой, докато минаваха покрай тях, но после се върнаха към работата си.

Местните хора бяха израснали и свикнали с появата на нови, странни хора, които идваха за проповедите в залата за поклонения. Събиранията бяха станали все по-многобройни, а момичетата, които обвиняваха във вещерство все повече и повече и бяха знаменитостите в залата — основните обвинители Абигейл, Мърси и Ан имаха право да присъстват и да вземат участие в съдебните процеси. Малката Бети Париш беше изпратена при роднини с надеждата, че странните й припадъци щяха да изчезнат. Баща й смяташе, че е твърде чувствителна, за да присъства на процесите. Другите обвинени момичета чакаха извън залата по време на процесите, имитиращи виковете и плачовете на момичетата вътре, на които беше позволено да свидетелстват.

Кралица Бийс и Уонабейс, мислеше си Ингрид, докато наблюдаваше момичета, които опъваха лицата си и се въртяха в кръг. Ловът на вещици се беше превърнал в истинска лудост и глупава детска мечта да станеш известен, представяйки се за жертва.

Едно момиче на около 16 години, облечено в яркозелен корсет и жълта блуза, застана пред каретата. Трой рязко дръпна юздите на Кураж. Момичето ги погледна, свали шапката си и започна да върти главата си напред и назад. Шнолата й падна и косите й се разпиляха по лицето. Тя се взираше в тях, а очите й блестяха.

— Тя ми казва, че трябва да сваля шапката си и да въртя главата си, иначе дяволът ще пререже гърлото ми — изкрещя тя. След това избяга към полето, хвърляйки шапката си във въздуха с напълно щастлив вид.

— Е, добре дошли в Салем! — каза Трой.

— Полудяват, нали? — каза Ингрид все още невярваща на видяното. Беше забравила какво е било, за момент дори забрави, че беше живяла тук и беше преминала през всичко това. Някога беше млада вещица в Салем и беше обесена за това престъпление и ето, сега отново се повтаряше същото. Всичко беше започнало като една детска шега и се беше превърнало в истинска истерия, която водеше до смърт. И всеки път — все толкова ужасна. Една лъжа се беше превърнала в истина за много хора. Две момичета се приближиха до каретата от страната на Ингрид. Трой я потупа и им кимна. Когато се обърнаха, тя ги разпозна — две от момичетата, които следваха каруцата с Бриджит и вървяха до преподобния. Изглеждаха напълно нормални, спретнати и добре облечени, въпреки че я гледаха с нездраво любопитство. Ингрид забеляза Абигейл, която се движеше като кралица и пръскаше красота навсякъде — тъмнокафявите й вежди и очи, лъскавата коса, която беше прибрана под шапката й.

По-голямото момиче, Мърси Люис, се приближи.

— Коя сте вие, госпожо? — попита тя.

Беше с руси коси и светло лице, а миглите й бяха толкова бледи, колкото и кожата й. Тя сложи ръка на челото си и Ингрид забеляза белега й.

— Какво се случва тук днес? — попита Ингрид.

Мърси вдигна главата си и огледа Ингрид.

— Аз попитах първа.

— Добре, ако ми отговориш първа, тъй като аз съм по възрастна, ще се радвам и аз да ти отговоря — усмихна й се Ингрид.

— Нищо не се случва тук — каза тя. — Няма насрочен процес. Съдията напусна и търсят негов заместник — Тя звучеше отегчена. — Моля, кажете ми коя сте вие?

Нахално момиче! Ингрид прикри раздразнението си и се усмихна. Ако беше друг век, това момиче щеше да дъвче дъвка, да пуши цигари и да издухва дима в лицето й. Абигейл се притече на помощ. Тя се взря в Ингрид по начин, който я накара да се почувства гола и й стана неудобно.

— Благодаря за това! — призна Ингрид. — Аз съм мисис Оувърбрук, а това е великият Адмирал Оувърбрук, който се е бил в Англия. — Трой се усмихна, вдигна шапката си, която досега беше закривала лицето му. Момичетата се вгледаха в него, омаяни от чара му. Ингрид се изкашля, за да привлече вниманието им.

— Дойдохме от Бостън, където Адмирал Оувърбрук, моят съпруг, е успешен адвокат и има своя собствена кантора. — Той се усмихна, за да подсили ефекта. — Тук сме заради моята по-малка сестра, която изчезна преди няколко месеца. Ужасно се притесняваме за нея и претърсваме цялата страна там, където можем. Мислим, че нещо лошо може да се е случило с прекрасното момиче и сме… е, доста заможни. — Ингрид се изкашля и се почувства неудобно, че добави последната част, но знаеше, че за пуританското съзнание на малкото момиче това означава, че Господ е бил благосклонен и щедър към тях, че бяха избрани и за тях има запазено място в рая. — И смятаме да останем тук, колкото е необходимо, за да я открием — продължи Ингрид. Това трябваше да е привлякло интереса им.

— Как се казва изчезналото момиче? — попита Абигейл с ококорени очи.

— Защо ти първо не ми кажеш своето име? — отговори Ингрид.

— Добре, аз съм Абигейл Уилямс, но може да ме наричате Аби.

Както беше предположила Ингрид, Абигейл нервно се усмихна и захапа червените си устни.

— Приятно ми е! — Ингрид протегна ръка, която Аби разтърси.

Другото момиче явно завиждаше и каза:

— Аз съм Мърси Люис. — Ингрид й подаде ръка, докато Трой не им обръщаше никакво внимание и стоеше със сериозно изражение. Ингрид му беше благодарна, че я остави да се справи сама със ситуацията.

— Името на сестра ми е Фрея Бошан.

Момичетата зяпнаха и Ингрид също зяпна, слагайки ръка на устата си.

— Какво има? Нещо лошо ли казах?

— О, не, все още нищо лошо не се е случило на сестра Бошан, мисис Оувърбрук — каза Абигейл и се изчерви.

— Все още не, какво по дяволите се опитваш да ми кажеш?

Мърси се наклони към едната страна на каретата.

— Защото сега Фрея е малка богата вдовица! — засмя се тя. — Тя дори не го знае, защото… ами, как да кажа, говори се, че излизала с мистър Брустър. — Тя повдигна вежди. — Старият й съпруг толкова се впечатлил от това, че умрял на място.

Ингрид поклати учудено глава. Беше объркващо, но обнадеждаващо. Момичетата й го обясниха ясно, макар и малко забързано. Те разсеяно гледаха наоколо и впериха поглед в пътя, сякаш очакваха появата и на други селяни да влязат в селото. Някои от момичетата се скитаха в странно състояние и не слушаха разговора на Абигейл и Мърси, но когато ги видяха, им кимнаха малко със страх. Ясно беше, че Абигейл и Мърси бяха техните лидери.

От двете Ингрид разбра, че Фрея се е появила преди година в селото, без да помни името си и от къде е. Беше наета на работа при мистър Пътнам, където също работеше и Мърси, и мистър Пътнам беше уредил брака й с богатия вдовец мистър Брукс. Малко след като Фрея беше избягала, мистър Пътнам бе съобщил на младоженеца за изчезването й и мистър Брукс починал от шок.

Ингрид продължи да оказва натиск върху момичетата.

— Къде са вещите на сестра ми? — попита тя.

Но в този момент се появи група мъже, видимо развълнувани, отправиха се към дома на преподобния и момичетата смотолевиха нещо. Ингрид разпозна преподобния Париш, който кимна с глава на момичетата. Не видя мистър Пътнам сред групата. Мъжете, най-вероятно съдии, изглеждаха самоуверени, но и загрижени. Те погледнаха подозрително към Ингрид и Трой, но не и изненадано и повикаха момичетата.

— Ще останем тук за малко. Ще проверим всичко, което ни казахте и планираме да отседнем в странноприемницата на Ингерсол за няколко дни. Много бихме се радвали да поговорим с мистър Пътнам. — Тя се обърна към Мърси. — Мислиш ли, че можеш да го уредиш?

— Мистър Пътнам е зает човек. Със сигурност няма да е днес — отговори Мърси. — Но бих могла да му предам, че искате да се срещнете с него.

Докато мъжете разговаряха отвън, те продължаваха да гледат към Ингрид и Трой. Преподобния направи жест към момичетата.

— Трябва да тръгваме! — каза Абигейл. — Чичо се нуждае от нас. Мисля, че ще е най-добре да си тръгвате. Сестра Фрея не е тук, тя не е в селището Салем.

Трой наклони глава.

— О, ние възнамеряваме да останем!

— Знаете ли къде би могла да е? Къде може да е отишла?

Мърси изсумтя.

— Казват, че се крие някъде в гората с младия мистър Брустър. Освен това са я видели с приятеля й Нейт Брукс. Или може би е и с двамата заедно.

Това бяха другите две нови имена в дневника. Те бяха обесени заедно с Фрея.

„О, Фрея! — помисли си тя. — Какво се беше случило тук? Кои бяха тези мъже?“

Абигейл дръпна Мърси за ръкава, те се поклониха и бързо тръгнаха, за да се присъединят към пастора и останалите мъже.

Ингрид и Трой гледаха от каретата към Париш и мъжете започнаха да разпитват момичетата. Те определено не бяха доволни и продължаваха да гледат към тях. Беше точно това, което Ингрид искаше. Момичетата вероятно повтаряха едно към едно думите й. Искаше да внесе малко смут и страх у тях, да разберат, че трябва да върнат Фрея на нейното заможно семейство.

— Определено проработи — каза Трой.

— Да, разбъркахме тенджерата. Нека се надяваме, че ще размислят, преди да я обесят.

— Да претърсим ли гората?

Ингрид кимна. Фрея, къде си?