Мелиса де ла Круз
Ветровете на Салем (19)

Глава 16
Идеалното семейство

Маги беше при Мат за уикенда. Въпреки че Ингрид смяташе да му каже, че е заета, тя таеше една малка скрита надежда, че той ще й се обади, ще я изненада или ще я помоли да направят нещо импровизирано заедно. Истината беше, че Ингрид се чувстваше самотна. Проучванията й бяха в застой: докато се взираше и търсеше евентуалния източник на истерия, имаше още толкова много неща, които не знаеше. Защо? Защо го бяха направили момичетата? Защо те внезапно бяха започнали да сочат с пръст и да казват за всички свои познати, че са вещици?

Междувременно, Джоана и Норман бяха безследно изчезнали и тя се обади на Фреди, за да го попита дали той и Герт не биха искали да прекарат уикенда с нея вкъщи, на Лонг Айлънд. Дори можеха да доведат и елфите, но се оказа, че всички са заети. Ингрид ги беше посетила след инцидента с Фреди и се почувства облекчена, когато видя, че брат й се оправя бързо. Той много й липсваше, но доколкото разбра, той и Герт прекарваха нещо като втори меден месец.

Тя се обади на своя добър приятел Хъдсън, но той беше в града със Скот. Това беше странно, защото в петък, след като затвориха библиотеката, Хъдсън беше споменал, че ще бъде в Норт Хейвън през целия уикенд, затрупан с работа по доктората си по Романски езици в Харвард. Ингрид му беше помогнала да избере няколко книги по темата. От колко години работеха върху дисертацията му? Може би осем? Нищо чудно, помисли си Ингрид, ако той бягаше в града под предлог, че отива на пазар, а всъщност се срещаше с приятеля си!

Гордостта не й позволяваше да се обади на Мат и да му каже, че е свободна. Беше събота на обяд. Очертаваше се дълъг и самотен уикенд! На кого още можеше да се обади? Табита? Но си спомни, че Таби и Чад бяха отишли на Бахамските острови, за да отпразнуват бебето.

Потисната, Ингрид отиде в кухнята, за да си направи сандвич. И понеже майка й я нямаше, хладилникът се оказа почти празен. Кисело мляко с изтекъл срок на годност, омекнали моркови, остаряла китайска храна. Уф! Част от гения на Фрея беше да приготвя хубава вечеря от остатъците в хладилника. Ингрид копнееше да чуе отново смеха на сестра си, докато е в кухнята, сътворявайки някое от своите вкусни магически ястия, докато двете говорят за всичко, каквото им дойде на ум.

Трябваше да се махне от тази мрачна и тиха къща. Ще си вземе нещо от близкото кафене и ще си купи вестник, за да види какви са последните новини. Толкова беше отегчена от проучването си за събитията през XVII век, че нямаше никаква идея какво се случва напоследък. Табита беше ужасена, когато се оказа, че Ингрид не знае, че актьорът, който играе ролята на младия денди в шоуто „Уилямсбърг“ е загинал при самолетна катастрофа миналата седмица с един от тези малки четириместни самолети.

Оказа се, че Ингрид дори не беше чувала за това шоу.

Небето все още беше чисто и синьо, въпреки че започваха да се струпват облаци. Беше студено, но бризът носеше полъха на море и все още имаше няколко зимни туристи наоколо, които се радваха на по-ниските цени и на възможността лесно да намерят пътя до малкия град. Когато Ингрид пристигна в кафенето на Джепето в края на парка, всички маси отвън и отопляемия вътрешен двор бяха заети. Сервитьорката дойде при нея и попита за колко хора да осигури маса. Ингрид сведе поглед и засрамено промърмори, че е сама.

Момичето се усмихна така, сякаш му стана жал за нея.

— Страхотно! — отвърна то и я огледа. — Ще видя какво мога да направя — и се завъртя на пети.

Ингрид стоеше с чанта през рамо и вестник в ръка. Повдигна слънчевите си очила върху главата си и огледа масите. Някой махаше. Мат! Тя трепна. Той седеше на една от масите с Маги и зашеметяваща брюнетка с тъмни слънчеви очила. Коя беше тази жена, която се навеждаше към него и шепнеше нещо в ухото му. Беше твърде интимно според нея. Маги погледна нагоре и като видя Ингрид, също започна да й маха с ръце.

— Тук! — извика момичето.

Ингрид нямаше друг избор, освен да се отправи към тях.

— Здравей! — каза Мат — Какво правиш тук? Мислех, че си заета през целия уикенд.

— Да, заета съм, но… Имах нужда от малко почивка и да хапна нещо. И после я подхващам отново — излъга тя, като потупа кока си, за да се увери, че е на мястото си.

Жената свали очилата си и се взря в Ингрид, като се усмихна. Нещо в нея напомняше за елегантността на италианска филмова звезда като София Лорен или Клаудия Кардинале. И беше пълна противоположност на Ингрид — с голям бюст, тяло с формата на пясъчен часовник, тъмнокоса и чувствена. Мат беше сравнил Ингрид с Грейс Кели, но пред тази страхотна жена тя се почувства бледа, слаба и опърпана.

Маги се взря в Ингрид с големите си любопитни очи.

— Ела, седни при нас!

Ингрид се почувства объркана, а жената хвана лакътя на Мат, като го погледна.

— Матю! — каза тя меко. Явно между тях имаше някаква близост.

Земята, която се беше разклатила, когато ги видя, сега направо се срина под краката й. Пулсът й се ускори.

Мат се чувстваше малко неудобно, когато ги запознаваше.

— Ингрид, това е Мариза Валдес, майката на Маги! Мариза, това е Ингрид!

— Да, разбира се — усмихна се Мариза. — Маргарита толкова много говори за Вас!

„О, да! Разбира се!“ — помисли си Ингрид. Тя напълно беше забравила, че в картината има и майка. Ингрид си отбеляза, че Мариза нарече Мат с пълното му име (Матю, което звучеше някак си секси), а Маги — Маргарита. Беше ли сгрешила тя, когато я наричаше Маги? Но и Мат й казваше Маги. Жената протегна ръка и Ингрид се здрависа с нея.

— Приятно ми е! — каза Ингрид с широка усмивка.

Сервитьорката се появи, за да настани една двойка на масата зад тях, която вече беше почистила.

— Мари! — извика жената, която се настаняваше.

— Ровена! — извика също Мариза.

Ровена и Мариза започнаха взаимно да се ласкаят колко страхотно изглежда всяка една от тях. Ингрид погледна към Мат, но той само завъртя очи. Отмести се, за да може тя да седне до него. Маги продължи да се усмихва умолително. Цялата ситуация ставаше все по-неловка.

Ровена Томас.

Тя беше една от клиентките на Ингрид преди време, когато даваше консултантски услуги в задната част на библиотеката. Не беше виждала Ровена от известно време. Малко след като Фрея изчезна, Ингрид преустанови тези вещерски часове, както остроумно ги беше нарекъл Хъдсън, защото беше скептик относно нейните „омагьосващи способности“. Въпреки съмненията му, симпатията й към него не намаляваше, но беше принудена да признае, че нейният смъртен приятел беше прав. Магията й беше станала неефективна, а тя беше започнала да се чувства като лъжкиня. Сега офисът й беше заключен по обяд с една бележка на вратата, че услугите й ще бъдат възобновени отново на по-късна дата. Ингрид беше направила талисман на Ровена за проблемите с бъбреците на майка й. Освен това обаче, й беше направила и няколко магически възелчета за любов. Ровена беше отчаяна, че не може да се влюби.

А сега, за ужас на ужасите, Ингрид ставаше свидетел на любовната среща на Ровена и Блейк Аланд, хлъзгавият предприемач, който се беше опитал да разруши библиотеката и който Ингрид успя да спре; и същият, чиито ухажвания отблъсна. Това беше доказателство, че любовните възли не бяха свършили никаква работа и не са направили никаква услуга на Ровена. Тя и Блейк си размениха хладни кимвания.

— Ингрид! — извика Ровена — О, боже мой! Мари, ти трябва да се видиш с Ингрид! Тя е изумителна! Много ми помогна. Намерих Блейк! Може би тя може да направи някакъв възел, така че ти и Мат най-после да се съберете. — Тя се обърна към Ингрид и смеейки се, обясни: — Ние, двете отидохме в Но-Ха Хай заедно. Тези двамата са влюбени завинаги! Просто не искат да го признаят!

Ингрид погледна от Мат към Мариза, които заедно наведоха глави. Мат клатеше своята. Почувства се така, все едно ги беше хванала на местопрестъплението.

— Иска ми се накрая наистина да се съберат! — продължи Ровена. — Може би някой от твоите магически възли от коси ще свърши работа? Как мислиш, Ингрид?

— Със сигурност — каза тя и се усмихна тъжно. Възелче от коса! Звучеше отвратително! Като нещо, което си намерил във ваната в банята. Тя изобщо не се чувстваше добре. Може би Мариза и Мат трябваше да се оженят. Мариза, Матю, Маргарита — имената им започваха с „М“. Мариза беше красива и екзотична, дори изглеждаше доста приветлива и мила. Те бяха семейство. Едно дете трябваше да бъде с истинските си майка и баща, нали така?

Ровена най-накрая си тръгна и се присъедини към Блейк, който я гледаше с потиснат вид.

Мат сграбчи ръката на Ингрид и каза:

— Ела и седни до мен! Мари тъкмо показваше някои училищни снимки на Маги от телефона си. Седни!

— Дори още не сме поръчали — добави Маги.

Ингрид беше толкова объркана, че дори не чуваше какво й говорят. Осъзнаваше само, че мястото й не беше тук. Маги вече имаше майка. Мат може би трябваше да бъде с бившата си приятелка. Те изглеждаха прекрасно заедно и бяха семейство. Това, което тя трябваше да направи е да ги остави на мира. Погледна към Мат и си спомни лицето му от предишната нощ, докато лежеше на леглото му, а телата им бяха притиснати едно до друго и само дрехите ги разделяха, полузатворените му очи и погледът му, изпълнен с глад и желание.

Не! Тя трябваше да се поклони, да се оттегли и да ги остави сами, за да могат двамата отново да намерят път един към друг. Беше твърде очевидно, че тя беше в ролята на третия излишен — всъщност, това беше много по-зле, отколкото да бъдеш четвъртия, например. Ингрид беше много неща — вещица, богиня, сестра, приятелка, но никога нямаше да разбие едно семейство. Затова стана, извини се бързо, като каза, че има много работа, която трябва да свърши, и остави тримата насаме.