Мелиса де ла Круз
Ветровете на Салем (55)

Глава 52
Преследване на гъски

Когато Ингрид и Трой пристигнаха в затвора в Бостън, Фрея, Нейт и Джеймс вече бяха изчезнали.

— Тях ли търсите? — попита пазачът. — Може би зная някои неща — каза той и го погледна очаквателно.

Ингрид сръчка Трой, който извади кадифена торбичка със златни монети и гледаше към хитрото човече, докато ги слагаше в ръката му.

Най-накрая езикът на пазача се развърза и им каза, че изслушването и прегледите на затворниците са се провели късно предната вечер в Бостън в частен дом на един съдия. Там били известни епископи и самият Губернатор. Заедно с още двама полицаи пазачът беше доставил тримата обвиняеми в стаята и беше останал, за да ги пази, а след това ги беше върнал обратно в затвора. Така беше чул цялото обвинение срещу тях.

С изключителна бързина бяха провели прегледите, а това беше прецедент — да го направят преди всички останали именно на тези свещени дни около Сабат, за да са сигурни, че процедурата ще се ускори и съдиите ще бързат. Ако тук бяха събрали достатъчно доказателства срещу тях, тримата щяха да бъдат съдени в понеделник в съда в селището Салем.

А тримата — Фрея Бошан, Натаниел Брукс и Джеймс Брустър, бяха смятани за водачите на вещиците в селището Салем. Те бяха обвинени в разпространяване на вещерски практики сред населението на Ню Инглънд. Мистър Пътнам беше записал всички оплаквания и беше стигнал дотам, че да покани Губернатора, защото неговото присъствие щеше да ускори нещата и обвиненията срещу тях щяха да бъдат повдигнати по-бързо. Той можеше да убеди съдиите, че тези тримата трябва бъдат наказани веднага, за да се възстанови справедливостта и всичко да приключи.

Ингрид и Трой продължиха да разпитват пазача. Той каза, че мистър Пътнам и преподобният Париш са присъствали, за да дадат показания и да гарантират верността на обвиненията. Възрастната мисис Пътнам и момичетата също свидетелстваха срещу тримата, които според тях работеха за Принца на мрака. Мърси свидетелствала, че Фрея е главният виновник за разпространяване на злото в селото. Тя щяла да се оплаче по-скоро, но твърдеше, че е била заплашена да мълчи.

Със злобен поглед пазачът разказваше за ритуалите, които момичетата са описали и свидетелстваха колко страдание са им причинили и какви неща е трябвало да преживяват в гората на селото и как са били принуждавани да пият кръв и да танцуват на лунна светлина без дрехи.

— Самите те са дяволът! — каза той.

Когато Мърси беше докарана в присъствието на тримата обвиняеми, тя започна да се тресе, да мърмори и да мята главата си нагоре-надолу. Съдията помоли Мърси да сложи ръката си върху тази на Фрея Бошан и когато тя го направи, внезапно припадъците й спряха, което означаваше, че злото се е вселило във вещицата. Тестът с докосването беше неоспоримо свидетелство за обвиненията. Когато съдия Стаутън събра достатъчно доказателства срещу обвиняемите, пазачът ги беше върнал обратно в затвора на град Салем. Там те бяха оковани с вериги и сложени в килии за през нощта. Днес щяха да бъдат транспортирани до селището, за да се изправят на процес. Той щеше да се състои на открито място. Обвиняемите щяха да са с наметки, за да не се предизвиква суматоха. Всичко щеше да бъде под контрол.

Нещата, които Аби каза, бяха верни, с изключение на прегледите, които вече бяха минали.

— Тя ни излъга, за да заминем и да не спрем процеса — каза Ингрид. Беше повярвала на думите на Аби и съчувствието й, но малкото момиче беше спящо чудовище.

Той поклати глава, докато вървеше към Кураж и го потупа по врата, сякаш самият кон страдаше за случващото се.

— Трябва да побързаме! Може би все още има време.

Тя се качи в каретата, седна и оправи полите си. Трой седна до нея. Избраха най-краткия път до град Салем, където щяха да се опитат да купят свободата на Фрея. Планираха да кажат на Мистър Пътнам, че може да задържи наследството й и нещо отгоре. Слънцето започваше да залязва и огряваше павираната улица със златна светлина. Досега процесът в селището отдавна трябваше да е свършил. Най-вероятно щяха да бъдат докарани в град Салем и да бъдат държани там до обесването им на Галоус Хил.

Трой дръпна юздите и Кураж мина в тръс.

— И така, ако правилно те разбирам — обобщи Трой, — докато ние пътуваме от селището Салем към град Салем утре сутринта, тримата също би трябвало да бъдат ескортирани по същия път. Но преди или след нас. Мислиш ли, че може вече да са били в селището, когато ние сме пристигнали?

В съзнанието си Ингрид възстановяваше събитията от момента на тяхното пристигане. Атмосферата определено беше оживена. Спомни си как Аби и Мърси изненадващо се бяха приближили към тях. Зад тях всичко беше чисто. Момичетата търсеха начин да се измъкнат от въпросите и да ги отпратят. Гледаха към входа на дома на енорийския свещеник. Те бяха попаднали в капана от лъжите на Аби и бяха тръгнали за Бостън. Били са толкова близо!

Ингрид си спомни мъжете, които бяха дошли и стояха на входа и които определено бяха нервни. Те ги преценяваха, но гледаха към пътя, който водеше към селото. Може би бяха чакали каретата, която щеше да транспортира тримата обратно в селището. А двамата с Трой претърсваха гората и после се бяха върнали в странноприемницата на Ингерсол и задаваха въпросите си. По това време сигурно и тримата са били докарани в дома на мистър Пътнам, където вероятно щеше да се състои и процеса. Фермата му изглеждаше подходяща, тъй като беше в покрайнините. Отправиха се към къщата на Пътнам. Ингрид се притесняваше за медальона на гърдите си, откакто бяха излезли от Бостън. Мислите й се върнаха към Аби. Защо ги беше излъгала, за да помогне на Пътнам? Чудеше се как Фрея се беше забъркала с толкова злобни момичета и как сега си плащаше за това. Което идеално устройваше мистър Пътнам и целта, която преследваше. Трой се пресегна и стисна коляното на Ингрид и се усмихна — или по-скоро беше потреперване.

— Ще я намерим, обещавам! — каза той.

Когато влезете в град Салем, не може да не забележите Галоус Хил. Той се издига зловещо на хоризонта и когато някоя лодка, която влиза в пристанището, се отклони, тя се ориентира по хълма и музиката на Салем. Когато каретата приближи, под яркочервена луна небето порозовя.

На хълма се беше събрала малка група хора и тъмните им, безплътни силуети бавно се движеха. Хората гледаха нагоре към бесилото, за да видят тялото на обесеното момиче, чиито поли се развяваха.

Фрея Бошан беше обесена на 13-ти юни в понеделник, 1692 година. През XXI век името й за постоянно се появява в историческите книги.

Ингрид изпищя, а Трой рязко дръпна юздите и конят се изправи на задните си крака.