Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Семейство Бошан (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Winds of Salem, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
Айра (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2016)

Издание:

Автор: Мелиса де ла Круз

Заглавие: Ветровете на Салем

Преводач: Виолина Димова, Невена Янакиева

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издател: „Еклиптик“

Година на издаване: 2014

Печатница: А

Редактор: Стоян Пашкуров

ISBN: 978-619-200-005-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1354

История

  1. — Добавяне

Глава 4
В разцвет

— Всичко е толкова божествено! — отбеляза Мърси, докато крачеше из конюшнята, придържайки полите си. Напои коня през дървения улей с вода от кофата и през цялата сутрин не спираше да се усмихва, докато вършеше своята работа.

Фрея се разсмя над думите й, понеже бяха казани точно когато стояха сред оборския тор. Затова и с усмивка я попита:

— Божествено? Как така?

Те бяха в конюшните на Пътнам и се грижеха за жребеца на мистър Пътнам. Господарят искаше да го язди същия ден следобед. Конярят и ратаите чистеха конюшните, махаха калта и отстраняваха камъчетата от копитата на конете, миеха ги, хранеха ги, разхождаха ги и ги яздеха. Но Томас искаше да бъде сигурен, че неговият любим жребец е идеално поддържан и косъмът му е лъснат толкова добре, колкото и собственото му палто.

Фрея разреса гривата на коня, сложи длан на топлите мускули около врата му, като гледаше питащо към Мърси. След това прокара другата си ръка около бялото диамантено очертание под ноздрите му и пое устните му в дланта си. Другите коне в обора се раздвижиха, махайки с опашки и тропайки с копита, видимо развълнувани.

Мърси сложи ръце на сърцето си и прошепна страстно:

— Аз съм лудо влюбена, Фрея!

Тя подозираше, че Мърси ще каже точно това.

— Джеймс? — попита тя.

— Да, Джеймс, Джеймс, Джеймс! — Мърси се завъртя с кофата за вода, а името на Джеймс отекваше в цялата конюшня.

Фрея искрено се радваше за приятелката си, защото знаеше колко силни са такива чувства и как всеки би искал да ги изкрещи на целия свят с пълен глас.

— Това е чудесно! — каза тя.

— Зная, че е лудост дори да си мисля за това, защото аз съм просто една слугиня. Но вярвам, че и той ме обича — продължи Мърси — Забелязала ли си как ме гледа, Фрея?

Разбира се, Фрея не беше обърнала внимание на това, как точно гледа Джеймс към Мърси, но знаеше как той няколко пъти хвърляше погледи към самата нея, усмихвайки й се с предизвикателен блясък в очите. Което беше доста смущаващо на фона на чувствата към Мърси. Изглежда Джеймс флиртуваше доста безсрамно. Фрея нямаше намерение да наранява чувствата на приятелката си, затова не й спомена това. Но понеже не беше и лъжкиня, не знаеше какво друго да каже и просто обеща:

— От сега нататък ще обръщам повече внимание!

Вдигнаха полите си, за да не ги изцапат, затвориха вратата на стоилото на жребеца, взеха кърпите и се приготвиха да обработят конската амуниция с мас от норк. Мърси се зае със седлото, оставено на дървената греда, а Фрея отстрани една дървена треска, забита в юздите, премести се до купчината сено и седна.

Докато прокарваше кърпата по тях и ги лъскаше, тя прошепна:

— Аз също искам да ти призная нещо!

И се изчерви от щастие. Изглеждаше прекрасна на фона на нахлуващите през отворената врата слънчеви лъчи. Те огряваха лилавата престилка и белите й фусти, които се показваха над кожените ботуши.

— Признание? — попита Мърси. — Това звучи сериозно!

Фрея се усмихна, като нервно хапеше горната си устна.

— Аз също съм влюбена! — каза тя.

Мърси се обърна, събра полите си, седна до приятелката си и стисна ръката й.

— Трябва да ми кажеш всичко! Кой е щастливецът? Нямах никаква представа!

Любовта придаваше на големите сини очи на Мърси особен блясък. Устните й се отпуснаха и тя се изчерви. Беше почти красива.

— О, Мистър Брукс, разбира се! Ти не знаеше ли? — скептично попита Фрея.

Мърси се засмя, сякаш това беше най-веселото и приятно нещо, което чуваше.

— Не знаех, кълна се! И трябва да ти кажа, че ти го прикриваше много добре!

Мърси прибра една къдрица, изскочила изпод шапката на приятелката й и я погали по бузата.

Внезапно Фрея се смути и наведе глава.

— Какво има? — попита Мърси.

— Нещо, което ти каза по-рано — тя се опитваше да намери думите. — Аз го харесвам, но може ли да бъда влюбена в някого, който е над моето положение на прислужница. Той идва от заможно семейство и е пътувал из цяла Европа.

Мърси я потупа по коляното.

— Спри да говориш така, момиче! Ти си една от най-добрите и обичани прислужнички в Салем — както в селището, така и в града! Много хора говорят за красотата ти. Не искам да чувам повече такива неща от теб! Така или иначе, в днешно време много заможни мъже се женят за момичета като нас в Новия Свят. Не разрушавай тези възможности за нас! Аз съм толкова щастлива, че и двете сме влюбени! Кажи ми! Разкажи ми всичко!

Фрея искаше да разкаже всичко на приятелката си, защото я чувстваше почти като сестра и в момента изпитваше силна любов към нея. Но се отдръпна и напиращите чувства се разбиха болезнено вътре в нея. Това не беше предпазливост или недоверие. Чуваше някакъв вътрешен глас, който й подсказваше да запази истинските си чувства в тайна. Изпитваше малко вина за това, но продължаваше да чува гласа и да следва всичко, което той й говореше. Така че каза на Мърси почти всичко — за случайните погледи, които Нейт и тя си бяха разменили в църквата. Мърси я слушаше с огромно любопитство, като кимаше при всяка малка подробност. Но имаше едно нещо, което Фрея скри от приятелката си.

Тази сутрин, когато се събуди във въженото си легло, сгушена между одеялата, тя откри една малка картичка, на която с въртелив почерк беше написано „НБ“, а под буквите встрани беше изписана цифрата 8. Нямаше бележка, но вътре в себе си тя знаеше какво означава това.

„НБ“ — като Натаниел Брукс! Той беше в къщата на Пътнам! Може би беше дошъл предишната нощ по работа и е бил в кабинета му, докато всички останали вече са били в леглата си. Беше стоял надвесен над нея, докато е спяла. Може би беше прокарал пръсти по веждите й? Само мисълта за това я накара да се развълнува.

Той искаше тя да знае, че е бил там и че мисли за нея. Изтръпна от вълнение, но не можеше да сподели това с Мърси.