Глава 7
В какво могат да се превърнат виденията
— Хей, какво става? — чу се нисък, боботещ глас от другата страна на телефонната линия.
Внезапният звук от гласа на Матю Нобъл все още ускоряваше пулса на Ингрид Бошан през цялото време, откакто бяха заедно.
— Здравей, Мат — каза тя. — Всичко е наред.
Като фон отзад се чуваха обичайните звуци от полицейското управление на Норт Хемптън: шум от документи и хартия, телефонен звън, специфичния говор, който обикновено съпътстваше полицейската работа, пукотът от радиостанциите, както и виковете на един младеж, чиято кола е била открадната. Детектив Нобъл все още беше в полицейския участък, а Ингрид работеше в библиотеката. След като всички чиновници си тръгнаха, включително и най-старият интернист — Хъдсън Рафърти, най-добрата й приятелка — бременната Табита Робинсън и няколко нови служители, Ингрид заключи предната врата, изгаси осветлението и се оттегли в офиса с архитектурните чертежи в задната част на сградата.
— Не отговори на нито едно от обажданията ми. От часове се опитвам да се свържа с теб — каза той.
— Мат, съжалявам! — Тя погледна към телефона си и видя, че той наистина беше звънял по-рано и беше оставил съобщение. А тя беше забравила да включи звука на телефона си.
— Хм — отрони Мат. — Ингрид, защо чувам това обяснение от теб доста често напоследък?
Обикновено се чуваха след приключване на работното време в библиотеката, а понякога и по-рано. Но откакто Фрея беше спешно върната през времевия портал в Салем през декември, връзката им беше в застой. И изглеждаше повече от невъзможно да възстановят отново отношенията си.
Беше януари, една седмица след Нова година, и Ингрид не можеше да си позволи да се разсейва. Залогът беше твърде висок за тези, които знаеха какво се случваше с Фрея след завръщането й назад във времето. Ингрид беше заета с четенето на книги от 17-ти век — за политиките в селището Салем — преди, по време и след лова на вещици. Нямаше време да отговаря на обаждания или да праща съобщения.
Още не можеше да забрави онзи последен миг в къщата на майка им през онази ужасна нощ, когато беше заловена Фрея. Сестра й стоеше до камината, все още шокирана от начина, по който Килиан беше изтръгнат от ръцете й точно след като го беше открила отново след векове. Брат й Фреди увери сестра си близнак, че ще направят всичко по силите си, за да върнат Килиан обратно. Но Фрея не отговори. Вместо това, тя замълча, а очите й се изпълниха с тревога и шок — явно гледаше към нещо, което я ужасяваше. После пребледня, зелените й очи се замъглиха и потъмняха. Започна да се задушава. Всичко се случи за секунди. Ингрид скочи на крака, за да се опита да й помогне. Но никой не можеше да направи нищо. Фрея сложи ръце около шията си и Ингрид видя невидимото въже, което се обви и затегна около врата й, оставяйки белег. И след това тя изчезна. Сестра й просто я нямаше.
Ингрид разбра какво се беше случило в мига, в който видя въжето да гори около врата на Фрея — Галоус Хил, 1692 г. Тогава и двете бяха обесени за практикуване на вещерство. И всичко се повтаряше отново! По някакъв начин някой искаше Фрея да се върне обратно в Салем и така да се повторят всички онези ужасни събития, случили се там.
Ингрид махна ластика от косите си, за да облекчи напрежението около слепоочията си и притеснено започна да роши косата си.
— Продължавам да казвам, че съжалявам, Мат, защото наистина имам предвид точно това. Знаеш, че бих искала да съм с теб в този момент, но не мога. Не и докато не я намерим. Но не се тревожи! Мисля, че съм все по-близо до целта.
— Виденията?
— Да! Имах още едно — отвърна тя и потръпна.
— Ингрид, добре ли си? — попита Мат.
Не, не беше добре. Отново се беше отнесла, докато разговаряше с него.
— Знаеш, че не е нужно да си с мен, докато съм толкова разсеяна.
Мат въздъхна. Ингрид копнееше да почувства топлината на тялото и аромата му. Почти искаше да се предаде и да прекара нощта с него. Вместо това, между тях настъпи тишина, изпълнена със страх и напрежение.
Любовта й към Мат не беше изчезнала. Дори го обичаше повече от когато и да е — заради търпението и готовността му винаги да бъде насреща, ако тя се нуждаеше от приятелско рамо, на което да се облегне. Той я окуражаваше, когато почти губеше надежда, че ще намери Фрея, и беше достатъчно отзивчив за смъртен в такава ситуация. Не разбираше всичко, свързано с миналото на семейството й, но я беше приел такава, каквато е. Вещица.
— Защо не ми се обадиш, когато приключиш с нещата? — попита Мат — Ще дойда да те взема и ще те закарам вкъщи.
Тя се взираше в книгите на масата. Бяха с различни размери, подредени в отделни купчини. Внезапно една от тях се отвори пред нея, точно под светлината на лампата.
— Не зная. Не съм сигурна кога ще приключа. Не бих искала да те задържам или да те събуждам, ако вече си си легнал.
Той се засмя.
— О, хайде! Просто искам да те видя. Както и да е, аз ще остана в участъка, защото трябва да оправя бумащината. Току-що имахме нов случай.
— О, съжалявам! Дори не те попитах как си и как се справяш!
— Ето, върна се! Добре съм.
— Наистина ми липсваш — каза тя, но въпреки това съзнанието й отново се отнесе към купчината книги пред нея.
Мат мълчеше.
— Нека поговорим по-късно — каза той.
— Обещавам, че нещата ще се оправят и ще прекарваме повече време заедно.
— Сигурно! — каза той, оставайки на линия, но замълча.
Тя изчака малко, но явно това беше всичко. Каза му довиждане и двамата затвориха, без да си кажат обичайното „Обичам те!“. Ингрид се чувстваше празна и ужасена от начина, по който приключиха разговора. Винаги изникваше нещо, което пречеше на връзката им.
Наведе глава и започна да чете. След малко осъзна, че беше прочела цялата страница, без да разбере и една дума от нея.
Защото, ако Мат се примиреше с нейното отсъствие, тя щеше да спре изобщо да му липсва. Горкият мъж не можеше да я чака вечно, нали?! Например… за да спи с нея поне веднъж. Не бяха тийнейджъри. Искаше го също толкова, колкото и той нея. Искаше го повече от всичко. Той беше човекът за нея. Освен едно нещо.
Той беше смъртен!
Сигурно беше, че някой от двамата ще бъде наранен. Тя щеше да лъже за възрастта си, но той щеше да умре в един момент и да я остави сама завинаги. Докато Мат, изглежда, беше склонен да приеме факта, че тя е различна. Но Ингрид изпитваше съмнения, защото знаеше как ще приключи връзката им. Затова трябваше да намери начин да го отдалечи от себе си и в момента използваше отсъствието на Фрея като извинение, за да постигне целта си.
Мислеше и за виденията. В първото — Фрея стоеше сама в едно житно поле. Ингрид видя в далечината селото и разпозна селището Салем — мрачните квадратни къщи, наподобяващи огромни тъмни облаци. Ръкавите на шафрановожълтата риза на сестра й се развяваха под тъмнолилавия корсет. Шапката я предпазваше от „целувките на слънцето и вятъра“, докато ръката й придържаше короната на главата, а тя самата се опитваше да се задържи на едно място от силния вятър. Сестра й изглеждаше толкова млада, сякаш беше не повече от 16 години. В очите й имаше паника. И тук видението прекъсна.
При второто видение Фрея отново стоеше в житното поле. Тя шепнеше нещо, което Ингрид не можеше да чуе.
В третото видение Фрея викаше, докато полето изчезваше в огромни оранжеви пламъци и черен дим, а огнените езици стигаха почти до небето. Огънят поглъщаше полето и бързо се придвижваше зад Фрея. Сестра й се движеше все по-бързо към нея, но я подмина, без дори да я докосне.
А Ингрид се събуди трескава, обляна в студена пот.
Това беше последното й видение.
Фрея беше хваната в капан в Салем и беше в опасност, а Ингрид не можеше да направи нищо.
Очите я боляха, затова ги разтърка и затвори за малко. В Салем вещиците бяха обесвани, но никога — изгаряни. Всъщност нито една вещица не беше изгаряна досега в Америка. Но така или иначе, пламъците означаваха нещо. Огънят значеше, че е нещо спешно. Времето изтичаше, а беше постигнат много малък напредък. Ингрид знаеше, че магията на семейство Бошан е отслабнала. Беше като малка свещичка, блещукаща в края на пътя.
Майка й — Джоана, нямаше достатъчно сили, за да отвори времевите портали, въпреки че непрестанно правеше опити. Фрея беше хваната в капан в 17-ти век в Салем, докато Ингрид и останалата част от семейството й бяха заклещени тук, без никаква възможност да се върнат в миналото и да я спасят.
Тя започна да чете книгата отново. Ловът на вещици в Салем през 1692 г. беше аномалия по своята сила, концентрация и брой на смъртните случаи. Продължил една година и приключил почти така внезапно, както започнал. Били обесени 19 вещици, а един мъж — убит с камъни. Четирима души били в затвор и очаквали процес. Повече от сто човека в Салем и околностите (основно жени, но имаше и мъже и деца сред тях) били обвинени и лежали в затвора в продължение на години при ужасни условия в мрачни и влажни килии, пълни с плъхове — гладни, жадни, небръснати. Висели окачени по стените по обвинение в практикуване на вещерство. Доказателствата били белезите им по рождение или следите по тялото им от смучене.
Как би могла да помогне на сестра си? Имаше ли начин да се предотврати кризата, разпространила се като горски пожар, да не се повтори отново? Какво я беше причинило? Откъде беше пламнала искрата? Знаеше, че всичко е започнало от дома на Преподобния Самюел Париш, когато дъщеря му Бети и младата му повереница — племенницата му Абигейл, започнали да получават странни припадъци. Това беше началото и Ингрид смяташе да започне от него.
Поради неясни за нея причини не можеше да открие нито своето, нито името на Фрея в архивните документи или историческите книги. Нямаше никаква информация за момичетата Бошан, обесени на Галоус Хил. Фактът, че не бяха споменати, я озадачаваше и караше сърцето й да бие по-силно. Може би това означаваше, че по някакъв начин миналото е било променено? И Фрея е в безопасност?
Горящото житно поле и сестра й, която стоеше в средата му…
Ингрид грабна друга книга и се зачете, като уморено махна с ръка на спомените и миналото. Имаше три факта относно историята на Салем, които представляваха особен интерес за нея. Първо, Преподобния Париш беше един от организаторите и поддръжниците на лова на вещици в Салем. Второ, Томас Пътнам и неговият клан бяха повдигнали най-много обвинения срещу вещиците в съда. И трето — Джоузеф Пътнам, по-малкият брат на Томас, беше един от малкото хора в Салем, които бяха против лова на вещици.
Двамата братя отдавна спореха за семейното наследство и Томас смяташе, че е бил измамен от доведения си брат. Тя винаги беше подозирала, че Салем е нещо повече от територия само на вещици и магии.
Телефонът иззвъня и я стресна. Ингрид го вдигна.
— Здравей — чу гласа на Мат. — Обаждам се само да ти кажа „Лека нощ“. Вече гледам към леглото, освен ако не искаш да дойда да те взема.
Ингрид не отговори.
— Така си и мислех — прозя се той.
— Съжалявам!
— Недей!
Тя искаше да му каже, че го обича, но неговото мълчание направи думите й безсмислени.
— Лека нощ, Ингрид!
— Лека — каза тя и затвори. За минута се взря в телефона и почувства празнота. След това отново впери поглед в книгите.
