Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Семейство Бошан (3)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Winds of Salem, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,6 (× 9 гласа)

Информация

Сканиране
Айра (2016)
Разпознаване и корекция
egesihora (2016)

Издание:

Автор: Мелиса де ла Круз

Заглавие: Ветровете на Салем

Преводач: Виолина Димова, Невена Янакиева

Година на превод: 2014

Език, от който е преведено: английски

Издател: „Еклиптик“

Година на издаване: 2014

Печатница: А

Редактор: Стоян Пашкуров

ISBN: 978-619-200-005-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1354

История

  1. — Добавяне

Глава 27
Семейната тройка

— Аз ще го направя — заяви простичко Норман и се обърна към жена си. — Бяха във влака и се връщаха в Норт Хемптън. — Ще направя това, което оракулът каза, и ще върна Фрея.

Джоана изненадано погледна към съпруга си. След това поклати глава и се намръщи.

— Категорично не! — отвърна тя и сложи глава на рамото му. — Трябва да има нещо друго, което бихме могли да направим.

— Няма! — каза меко Норман и я придърпа към себе си. Тя остави темата засега.

Бяха минали покрай Патчоуг, който се намираше почти на половината път от Ню Йорк до Монтоук, откъдето Ингрид щеше да ги вземе. Колата на Норман се беше развалила в града. Това пътуване беше нещо, което старият Олдсмобил не можа да издържи.

Погледна навън към хълмовете, покрити със скреж и летните хамбари. Гледката му напомни за пясъка и брега на любимия му океан. Свали очилата от главата си и ги сложи на очите. Чувстваше как водата го придърпва, но силата й отслабваше като забавящ се пулс. Жена му вече беше заспала с глава на гърдите му и той не смееше да мръдне дори на сантиметър, въпреки че мускулите му започнаха да се схващат. Вместо това, стоеше неподвижно и се вслушваше в ритмичното тракане на колелата на влака. Малки моменти като този го караха да се чувства щастлив. Беше тук с Джо.

Мислеше за Фрея, която беше хваната в капан в селището Салем и си спомни онези ужасни дни. Преди лова на вещици той и Джоана живееха щастливо като Валкирии сред смъртните. Съблюдаваха правилата на Белия Съвет. Внимаваха да не се намесват и пазеха способностите си в тайна. Той работеше като рибар, а Джоана — като акушерка. Но в крайна сметка, неговите момичета му бяха отнети — Ингрид със способностите си да лекува, а Фрея с таланта си да приготвя отвари от билки.

Ловът на вещици достигна връхната си точка, когато обвиняващите момичета започнаха да назовават имена на хора извън селището — хора, които дори не познаваха, но бяха чули родителите си да говорят лоши неща за тях. След това дойде шерифът и отведе Фрея и Ингрид. Норман не можеше да направи нищо, за да спре това, въпреки че Джоана го умоляваше. Белият Съвет не позволяваше никаква намеса. Най-вероятно Ингрид и Фрея щяха да се върнат при тях. В крайна сметка, те бяха безсмъртни. Ако оставеха нещата така, Джоана щеше отново да им даде живот.

Фрея и Ингрид Бошан бяха доведени в една специална зала в съда, за да присъстват на процеса срещу тях. Бяха обвинени, че са вещици. Двамата с Джоана наблюдаваха обесването на дъщерите си в Галоус Хил. Джоана не можеше да му прости, че не им помогна да се спасят, че беше следвал стриктно правилата на Белия Съвет и го изхвърли от живота си. В крайна сметка, след известно време му прости и му разреши да се върне обратно. Сега и двамата преживяваха същата болка отново, но този път той нямаше да се провали. Той щеше да бъде този, който ще изпълни инструкциите на Оракула. И щеше да се справи, без да обърка нищо този път. Дължеше й го след всичко, което се беше случило между тях.

Влакът спря и жена му се размърда. Норман сложи ръка на главата й, прокара длан по дългите й коси, наблюдавайки пътниците, които слизаха. Видя една група младежи от Ню Йорк, които търсеха тихо и романтично място за прекарване на уикенда през зимата в Норт Хемптън. Вратите на влака се затвориха. Той се обърна към прозореца и се загледа в поредния крайбрежен град, който подминаваха на фона на синьото небе.

— Татко? — чу се изненадан глас.

Норман погледна нагоре. Великолепният му син стоеше над него с разрошена коса и раница, преметната през рамото.

— Фреди! Какво правиш тук? Каква голяма изненада! — шепнешком каза той. — Майка ти спи и не мога да мръдна.

— Не, не спя! — каза Джоана и вдигна главата си, прозявайки се. Махна косата, която беше паднала върху лицето й.

— Детето ми!

— Мамо!

Джоана се взираше в сина си със сънлива усмивка.

— Ето това е приятна изненада!

Двамата с Норман се разсмяха, докато ставаха от местата си. Джоана го прегърна, а Норман грабна раницата му.

— Хайде, ела да седнеш при нас. Нека да ти помогна с багажа. — Намести раницата в отделението над главите им и прегърна сина си.

— Може ли да бъда в средата? — попита Фреди.

— А къде другаде? — Джоана седна и потупа мястото до себе си, като се приближи към прозореца. Фреди се сгуши до нея.

— О, скъпи мой, толкова се радвам да те видя! — И тя започна да го целува и прегръща, суетейки се около него. И за първи път Фреди нямаше нищо против. — Какво правиш тук? Къде е Герт?

Норман беше забелязал, че Джоана постепенно започна да харесва Герт. И започваха да вярват, че и двамата са щастливи в дома си в Ню Хейвън.

Объркан, Норман погледна към Фреди, който гледаше надолу към ръцете си.

— Какво става?

Фреди вдигна глава и погледна към баща си.

— Можеш да ни кажеш — каза Джоана.

— Да, знам, — каза той. — Просто… това не е лесно. Герт си тръгна — въздъхна той и сложи ръце върху лицето си.

— Какво? — невярващо попита Джоана. — Защо?

— Каза, че трябва да учи.

— Е, да, студентите се нуждаят от концентрация — каза Норм, а Джоана едва не му затвори устата с поглед.

— Не сега, Норм — предупреди го тя.

Потупа сина си по рамото и погледна намръщено към съпруга си.

Норман го прегърна.

— Всичко ще бъде наред. Ще минем и през това, хлапе.

Фреди отпусна ръце и подсмръкна.

— Но предполагам, добрата новина е, че май елфите отново са надушили следата. На път са да открият тризъбеца. Или поне така казват. Кой ли може да е сигурен с тях?

Той погледна първо баща си, а после и майка си, като изучаваше лицата им.

— Какво става с вас? Изглеждате ужасно. Имам предвид… наистина уморени…

— Добре сме, Фреди — каза Норман и впи поглед в Джоана. Кимнаха си един на друг, разбрали се негласно да не споделят с него това, което бяха научили по време на пътуването си. Не трябваше да му казват какво беше казал оракулът, че трябва да се направи, за да бъде спасена Фрея.

Техният син си имаше достатъчно проблеми на главата. Решиха да пазят в тайна думите на оракула и от Ингрид, за да не се измъчва и тя.

Фреди шумно се прозя.

— Изтощен съм! — И сложи главата си на рамото на Джоана.

Норм сгъна коляното си.

— Почивай, сине. Вероятно се нуждаеш от това.

— О, да! — отвърна Фреди и затвори очи.

Всички седяха в пълно мълчание, вглъбени в мислите си и скоро Фреди заспа дълбоко, унесен от ритмичния и приспивен звук на тракащите колела на влака и от чувството на безопасност и спокойствие, че седи между родителите си.

— Направихме добро, нали? — прошепна Норман.

— Да! — каза Джоана.

Фрея все още беше в опасност и информацията, която им беше дал оракулът, им тежеше като бреме. Не можеха да я пренебрегнат. Норман не спираше да си спомня какво каза Джо след срещата с оракула и думите й продължаваха да го преследват:

„Не бих пожелала вечен живот в долния свят на никого, особено на нашата Фрея. По-скоро бих умряла аз“.

Той също.