Мерсе Родореда
Улица „Камелия“ (45)

XLV

На следващия ден подхвърлих монета от десет сантима. Падна се ези. С десетте сантима в ръка позвъних на една цветарка и поръчах да ми донесат теменужки. Разопаковах ги и след като махнах зелените листа, които ги обгръщаха, взех няколко и ги закичих в косата си там, където бях носила шнолата, която Еузеби ми беше подарил. Облякох сива рокля и взех чантата от змийска кожа, боядисана в зелено като обувките. И така издокарана, отидох в къщата на госпожа Констансия. В стаичката на портиера нямаше никой, но не бях изкачила и три стъпала и между завесите се показа главата на портиера. Спрях се рязко с един крак във въздуха, повдигнах полата си до средата на бедрото и облегната на парапета, казах: „Още?“. Главата на портиера се скри.

Изтривалката на апартамента, където бях живяла, беше хубаво сложена, а на входа на госпожа Констансия — още по-хубаво. След като поех дълбоко въздух няколко пъти и сърцето ми се успокои, позвъних. Мина доста време, докато чуя стъпки. Накрая шпионката се завъртя и през решетката веднага видях част от лицето на госпожа Констансия. Отвори вратата много бавно. Очите й бяха уплашени и без да чакам да ме покани, й казах „Аз съм, Сесилия“, и се наврях вътре. Всичко си беше същото. На стойката за чадъри стоеше воалетката с теменужките. На масичката до балкона си стоеше онзи син комбинезон, много старателно сгънат, с увисналата разпрана презрамка. Попитах я с голям интерес за здравето й, за коленете и за водата в тях, и седнахме. Със спокоен глас и хладнокръвие я попитах за Марк. Не преставаше да ме гледа. Изведнъж се изкашля, докосна увисналата презрамка и ми каза, че не знае нищо за него. Беше се съвзела от изненадата и й се изплъзна някаква наченка на усмивка, като заешка. За да не разбере, че съм разбрала, погледнах нагоре. Фризът на столовата й, също като фризът от моята, беше с ангелчета и нарове, но не си спомнях нищо повече. Оправих си полата и казах, че съм дошла заради нещо, което много ме интересува: да ми каже колко иска за часовника с кулите, защото искам да го купя. Погледна ме малко объркана и ми каза, че никога не е имала намерение да го продава, бил семеен спомен, но във всеки случай щяла да си помисли. Аз гледах към балкона на шивача; манекенът още стоеше там. Малко разсеяно й отговорих да си помисли добре, че не бързам и извадих пачка банкноти от чантата, подържах ги в ръка и отново ги прибрах. Следеше с очи всичко, което правеха ръцете ми. Щракването на чантата отекна в цялата столова. Сложи ръка на бузата си и ме загледа втренчено, сякаш искаше да прочете мислите ми. Раздвижи леко ръката си и ми каза, че съм имала голямо търпение. Отговорих, че не знам за какво ми говори и станах, свалих колана си, смъкнах ципа на гърба си, извадих ръце от ръкавите и оставих роклята ми да се свлече до земята. Тя отваряше все по-широко устата и очите си и, види се, не разбираше нищо. Оправи комбинезона, извади кърпичка от джоба си, затвори уста, обърса устни и прошепна: какво съкровище. Машинално дръпна полата си надолу. След малко клекнах, взех си роклята и си я облякох. Обърнах се с гръб към нея, за да ми вдигне ципа. След това извадих банкнотите от чантата и ги сложих под комбинезона, но така, че малко да се виждат. Когато излязохме от столовата, се обърнах и махнах с ръка за довиждане на манекена, а тя сигурно не разбра на кого махам. В антрето обърнах наопаки воалетката с теменужките и като ги гледах, й казах, че съм много заинтересувана да ме запознае с някой неин племенник или с някой господин в улегнала възраст, все ми е едно какви са, стига да са много богати. Остана съвсем неподвижна и накрая заприказва така, сякаш претегляше всяка дума. Повтори, че съм имала голямо търпение, другите не били толкова търпеливи. Една от последните приятелки на Марк, момиче на име Розер, когато й омръзнало да слуша шумове зад вратата на другата половина от апартамента, повикала ключар и я заварила в столовата да закусва, „защото не знам дали знаете — каза, — че моят апартамент и съседният са свързани през верандите. Тя — добави, като наведе очи и си оправи яката на роклята — не ми беше направила нищо лошо“. Това, което Марк искал от нея, било много просто: да следи приятелката му, за да види дали се държи добре. Същото искал и от шивача, с когото били стари приятели. Може би всички те са отишли твърде далеч. Каза, че ако потърси, ще намери забутани в някой шкаф още снимки, които шивачът ми е правил на улицата и от балкона. В основата на комина на камината имало една тухла, която можело да се вади и слага обратно, за да се подслушат разговорите. Помислих си, че тя знаеше някои неща, аз знаех някои други, но и двете заедно не знаехме и половината от цялата история. Казах й, че всичко онова не ме интересува и да мисли за това, което съм й поръчала. Когато затвори вратата, с върха на обувката си завъртях изтривалката й накриво.