Мерсе Родореда
Улица „Камелия“ (10)

X

Паулина беше слаба като върбова пръчка с права, твърда и суха коса. Подстригваше се късо, та приличаше на луда в главата, и в този вид се мотаеше от сутрин до вечер из къщата. Паулина беше прислужница на госпожа Риус. Къщата на госпожа Риус беше по-хубава от нашата, а в градината й имаше четири финикови палми. Желязната украса на портата й беше по-разкошна, във вазите върху двете колони, които я крепяха, имаше аспарагуси с по един кактус по средата. Съпругът на госпожа Риус я зарязал с трима синове, които, когато пораснали се отнасяли с нея като със своя годеница, носели й цветя и избирали плата за роклите, които тя си шиела. Паулина беше кльощава и недоразвита за своите седемнайсет години и се вбесяваше моментално за най-малкото нещо, мълчеше часове наред и никога не ставаше ясно какво я е вбесило.

Доста време след избухването на войната госпожа Магдалена попита Паулина дали иска да идва в неделя да чисти. Каза „Да“, но преди всичко да не научи госпожа Риус, защото щяла да я уволни, ако разбере, че тя я мами. Види се, госпожа Риус искала Паулина да й чете за живота на светците в неделя следобед, ама й било много скучно; за да се измъкне, някои недели казвала, че трябва да отиде да види братовчедка си, а нямаше никакви братовчедки. Първия път, когато дойде да чисти, излезе навън издокарана, лъхаща на карамфили, със зачервени и подути ръце, и след като затворихме вратата, каза да й пипнем сърцето, че биело като камбана. Следобед мина госпожа Риус. Понеже я видяхме през щорите, успяхме да отидем в градината отзад, вмъкнахме се в бараката за градински инструменти и седнахме върху купчина чували. Паулина дълго време мълча и накрая каза, че това е краят на света и сигурно госпожа Риус се е досетила къде е по миризмата на карамфили, тъй като имала нюх на ловджийско куче. Госпожа Риус не си тръгна, докато не стана време да се слага масата, и можахме да си говорим за много неща. Каза ми, че била влюбена в онова момче, което преди войната идвало да ме вижда от време на време и че ако беше идвал заради нея, щяла да си умре от радост; познавала го само защото го е виждала да обикаля по нашата улица с перчема си над окото и макар да не е могла да го види добре, била сигурна, че очите му са хубави. Обаче, прошепна тихичко, няма по-хубави очи от тези, които вижда всеки ден. Преди това, два месеца била влюбена в големия син на госпожа Риус и като не можела да спи, на разсъмване лъскала обувките му. Била влюбена в големия, който имал печатница, защото никога не й е продумал, едва я поглеждал, когато му поднасяла яденето, докато другите я насинявали от щипане. Минал й меракът, но въпреки това би се омъжила за момчето, което подсвирквало; каза, че отдавна не го е виждала и ме попита дали знам къде е. Казах „Не“, а тя „Колко жалко“. Най-много й харесало един ден, когато минало пред нея и плъзгало летвичка по пръчките на оградата. Струвало й се странно, че някакво си свиркане може да я плени, защото тя от свиркане разбирала много; можела да свири с два пръста и се чувало оттатък покривите. Но никак не обичала да свири така, като на пожар. Онова момче обаче свирело като птичка и коремът му бил хлътнал. А тя би се омъжила само за момче с хлътнал корем.

Привечер заваля и известно време стояхме мълчаливи и слушахме дъжда върху покрива на бараката. Скоро започна да капе вътре и тя каза, че ако дъждът и ромонът продължават, щяла да заспи като пън. Разказах й, че съм подхвърлено дете, а тя се изтегна върху чувалите и каза: „Като Мойсей“. Когато дойдоха да ни кажат, че госпожа Риус си е тръгнала, вече се бяхме сприятелили много.

Всеки ден излизахме да метем улицата. Преди това я цапахме, за да можем да я метем: хвърляхме шепи пясък. Метяхме винаги по едно и също време, защото аз исках да видя малкия син на госпожа Риус, когато се връща от спортни занимания. Един ден, с метлата в ръка, Паулина взе да се смее сама и когато се умори от смях, присви очи и каза, че иска да прекара първата брачна нощ с музика от съседната стая. Искала да има и градина, за да си сложи хамак, както в първата къща, където слугувала. Госпожата се казвала Маргарита и затова отглеждала много маргарити в градината. И коледни звезди. Защото била родена на Коледа. Попита ме дали съм мислила какъв искам да бъде мъжът ми. Била сигурна, че всички момичета са като нея, луда по мъжете, ама не за да си губи времето, а да спи с тях. Извади един увит в кафява хартия кокоши крак от джоба си, дръпна сухожилието и всички пръсти се размърдаха; каза, че кракът й харесва, защото я плаши.