Мерсе Родореда
Улица „Камелия“ (34)

XXXIV

Няколко дни, може би цяла седмица, не се случи нищо ново. Понякога нощем чувах тропане по камината и всеки ден, като се връщах вкъщи, намирах изтривалката сложена не така, както я бях оставила на излизане. По три-четири пъти през нощта имах усещането, че има някой в коридора или в кухнята. Първият път не мръднах от леглото, смразена от страх. Другите пъти отивах много предпазливо до вратата на столовата, ослушвах се затаила дъх и отварях внезапно, цялата разтреперана. Не видях никого и само веднъж, втория път, ми се стори, че един от столовете не си беше на мястото. Не мигвах по цяла нощ, мислех и се ослушвах, и тъй като сутрин не можех да устоя да не отида в кафенето с папратите, спях почти целия следобед. Времето не ми помагаше: беше облачно, дните ставаха по-кратки, а вятърът брулеше листата на дърветата.

Един следобед, както седях на покрития балкон, без да мисля за нищо и без да гледам наникъде — защото имаше следобеди, в които се чувствах празна, сякаш постепенно бяха изпразнили всичко от мен, — изведнъж забелязах, че на балкона на отсрещната сграда някой ми прави знаци с ръка. Беше мъжът с устната като фестон. Стреснах се, сякаш бях видяла звяр, но извърнах глава все едно не го виждах, а той след малко се стрелна навътре. Беше шивач. Аз вече знаех, че в отсрещната сграда живее шивач, защото бях забелязала, че на покрития балкон, който гледа към моя, има манекен със сиви коси, облечен в редингот. Но никога не се бях заглеждала в хората от онзи апартамент.

Марк дойде по-рано от друг път с един приятел, когото никога не бях виждала. Сипах им коняк, а аз изпих само една глътка, защото малко коняк ме ободряваше, но повече веднага ми се качваше в главата. Тъй като и тримата пушехме, столовата съвсем скоро се задими. Приятелят на Марк имаше много руса коса и на едното си око носеше черна копринена превръзка, изрязана в кръг. Казваше се Елади. Когато ми го представи, Марк каза, че е историк. Откритото му око беше синьо като цвете. За поздрав взе ръката ми в своите и като впи погледа на онова око като цвете в моите очи, целуна ръката ми почти без да докосва кожата с устни. Марк ми каза, че трябва отново да замине за два месеца и че е помолил Елади да ми прави компания.

Щом излязоха, спуснах щорите и изгасих лампата в столовата. Веднага видях шивача, който гледаше към моя прозорец. Колко ли време се е забавлявал да ме гледа облечена неглиже, особено сутрин или пък през нощта, когато ставах, понеже през лятото спях гола или с нощници, прозрачни като ципа на лук. Внезапно се обърна. Жена му идваше откъм дъното на апартамента и когато стигна до покрития балкон, взе да четка манекена. Той влезе малко навътре и тъй като жена му, застанала гърбом, не можеше да го види, от време на време поглеждаше към моя балкон, сякаш не можеше да се стърпи да не гледа. Жена му имаше червеникава кожа. Беше слаба, по-висока от него и ходеше с издадени напред глава и рамене и с толкова хлътнал корем, че в профил приличаше на лък за стрели. Когато тя се прибра, той отново излезе на покрития балкон и не преставаше да гледа. Може би не разбираше, че щорите са спуснати. През нощта не можах да заспя. Не бях свикнала да спя на тъмно и ми се струваше, че не мога да дишам. Но се завих презглава, като че ли шивачът можеше да ме види през щорите. Щом станах, отидох да шпионирам между летвичките на щорите и с голяма изненада видях госпожа Констансия да пресича улицата с едно писмо в ръка и да го дава на портиера на отсрещната сграда, който метеше входа. Отидох в кафенето с папратите умряла за сън, но преди това внесох изтривалката в жилището, за да не може онази госпожа да се забавлява повече с нея.

От онзи ден, щом се приберях вкъщи, тичах към цепките на щорите и винаги виждах шивача, който гледаше насам: трябва да ме е видял да си идвам и знаеше, че го шпионирам; сигурно така искаха да ме сплашат. Когато правеше проба, пак гледаше и един ден се смях сама, като си помислих, че сигурно съсипва всички костюми. Този ден забелязах колата с цвят на кафе с мляко — нова и голяма като къща, спряла от другата страна на улицата. А в деня с колата намерих първия портрет.